Дерт

Грох въздъхна.
- Е има, ама това е доста скучно, човеко Дейвид. - отвърна той. - Ти едва ли би искал да се чифтосваш само с човеци.

- Че какво им е? Всеки случай не бих бил с дракон. - изрече Дейвид. - Или пък нещо друго, което да не се доближава до човек.

Драконът сви крилете си.
- Това е доста странно, човеко Дейвид, но предполагам че всеки има своите странности. Имаме много хубава гора Грознолес, съветвам те също да я посетиш.

Дейвид въздъхна.
- Ще се наложи, за съжаление. - отвърна той.

- Не е за съжаление, човеко Дейвид. - радостно изрече съществото. - Нашата гора Грознолес е прекрасно място, много красиво. Единственото лошо, е че там има феи, но няма как.

- Красиво пък наречено Грознолес? - изрече Дейвид. - Защо така?

- Ами това е името, което Господарят на Валдора измисли, човеко Дейвид. Това е едно хубаво име.

- Ама как така? Красив е антоним на грозен. Няма как гората ви да се казва Грознолес, а да е красива, вие наред ли сте?

Драконът не разбираше.
- Ами не знам човеко Дейвид, тези работи ги решава Господаря. Но гората ни е много красива, заклевам се в това! - отвърна съществото.

Дейвид въздъхна.
- Предполагам, че ще я посетя. Стига камъкът да благоволи.

- Еми не съм сигурен, ние нямаме такива камъни, повечето тук които живеем сме магически същества и можем да летим или да се придвижваме бързо. - отвърна Грох.

- То и ние можем с помощта на драконите си, но този камък е полезен. - изрече Дейвид. - В Кросфайър Муунлайт няма как да преминаш с дракон, за съжаление.

Грох се почеса по брадичката.
- Не знам какво е Кросфайър Муунлайт, но сигурно е като Приказен Блян, аз и там не съм добре дошъл...

- Кросфайър Муунлайт е кралството, което се намира на юг от Еритос. - отвърна Дейвид. - Не можем да заведем драконите си там в оригиналната им форма, тъй като идиотите никога не са виждали такива. Иначе имат зона, която гъмжи от чудовища.

- Това е странно. Сигурно отново пускат коне като онзи. - ядно отвърна Грох.

- Е, конят си е кон. В коня на Каво няма нищо съмнително, за да не бъде допускан в кралството, за съжаление. - въздъхна Дейвид.

- Доста съмнителни неща има, мен ако питаш, след като служителките на Приказен Блян са мъртви. - присви очи драконът.

- Ако съм прав за станалото, вероятно коня също е спал с тях и това е довело до смъртта им. Вярно, че може да прави някакви магии, но честно казано, не съм го виждал да убива някого с тях.

- Това е доста нечестно, човеко Дейвид. В Приказен Блян явно са загубили разсъдъка си. - недоволстваше Грох.

- Не мога да кажа, не съм посещавал мястото. - сви рамене Дейвид.