Дерт

Гнолът се почеса по главата. Тая лисица освен нагла, явно беше и доста тъпа.
- Курво, аз на тебе на работник в Приказен Блян ли ти приличам?! Като искаш да почваш работа там, иди в публичния дом, за какво си се домъкнала в нашата планина Дерт. Само да плъзнат и гадни елфи заради тебе, мамата ви ебавам на всичките. - по устата на гнола се образуваше пяна от гняв, споменавайки елфическата раса.

Юки се засмя.
- Изобщо не ме интересува какъв проблем има между теб и елфите. Нима не си способен да отговориш и на един толкова прост въпрос? Никъде не казах, че искам да започвам работа там. Искам да знам как лисиците се озовават на това място, все някой някъде трябва да ги е виждал, преди да започнат работа в публичния дом. Къде живеят по тези земи?

Гнолът се ядоса отново.
- Ти си много тъпа курва. Как къде живеят, в публичния дом живеят, то вие само това заслужавате, долни курвенски лисици. - невъзмутимо отвърна гнолът. - Винаги ще мразя долната сган - елфите и тъмните елфи. Обраха ме преди 568 години, това на какво прилича?! Мамата им ебавам! - продължи да се гневи съществото.

- Интересно. Много добре си спомням как споменах, че изобщо не ме интересува какво са ти сторили елфите. - отвърна Юки. Вероятно нямаше да получи адекватна информация тук. - Никой не е виждал лисици във Валдора, освен тези в Приказен Блян?

- Курво, така както тебе не те интересува, и мене не ме интересуват курвенските ти лисици. Те са почти толкова долна сган като елфите така или иначе. Никой от нас нормалните и почтени жители на Валдора не иска да ги вижда в никакво друго време, освен когато отиваме да ги ебем. - гневно отвърна Зог.

Юки се двоумеше дали да убие това противно същество. Не виждаше никаква стойност в живота му. От друга страна обаче, вероятно веднага щеше да се разчуе, ако жител на Валдора бъде убит от лисица, което можеше да влоши ситуацията, в която се намираха побратимите и посестримите ѝ в бардака. Трябваше да внимава. Лисицата реши да не губи повече от времето си и да хипнотизира противното чудовище.
- Това звучи толкова интересно. - гласът на Юки вече кънтеше в цялото съзнание на гнола. - Кажи ми сега обаче, откъде наистина идват всички тези лисици, които посещавате?

Гнолът застана на мястото си, като в транс
- Не знам. Господарят ги води. Някакъв... морски дракон му помага. Не знам повече, аз живея в планината и рядко посещавам Приказен Блян. - с доста по-равен и спокоен тон отвръщаше съществото.

Юки изсумтя. Разбира се, нещастниците от Долината на Кошмарите бяха замесени в това.
- Изглежда все пак знаеш нещо. Има ли местно население от лисици във Валдора извън тези, които са в Приказен Блян?

- Не. - отрицателно поклати глава Зог. - Тук не живеят лисици изначало. Само тези.... които Господарят доведе са. Имаше една друга... Нана. Тя избяга.

- Разкажи ми повече за нея. - заповяда му Юки. Неро твърдеше, че не знае нищо относно пристигането на Нана във Валдора, но изглежда и тук не беше казал истината.

- Хубава лисица. С големи цици. - побърза да отвърне съществото, облизвайки се.

Юки ядно изсумтя.
- Нямам това предвид. Какво знаеш за живота ѝ тук? - заповяда отново тя.

- Почти нищо. - отново поклати отрицателно глава гнолът. - Нея не я доведе Господарят. Тя се появи сама един ден. Господарят... Се опита да я улови, но тя избяга. Морският дракон го нямаше.

Юки въздъхна победено. Явно все пак Неро не я бе излъгал относно това, но познанията на това противно чудовище далеч не бяха достатъчни, нито пък ѝ дадоха нова информация отвъд това, което вече знаеше. Трябваше да намери начин да се върне в Публичния Дом скоро и да освободи лисиците. Тя щракна с пръсти и отне влиянието на хипнозата си.

Гнолът не си спомняше какво е казал под влиянието на умението на лисицата.
- Курво, какво още търсиш тука? Нали ти казах, че не ме интересуват мръсни курвенски лисици! Благодари се, че не си елф или тъмен елф, че вече щях да съм ти набил шамарите и да съм ти ебал мамата. Или лягай да те еба, или дим да те няма! - избоботи чудовището.

Юки въздъхна, определено щеше да се върне и да убие това същество, когато свършеше работата си тук.
- Ти си този, който трябва да ми благодари. Не всеки може да се похвали, че е оцелял среща с мен. - злокобно се усмихна лисицата, сетне използва кристала си за телепортация, за да се махне от това място.

Гнолът стоеше и наблюдаваше как лисицата изчезна мигновено.
- Ебахти курвенското нещо. - гневно изсумтя гнолът. - Дано не вземе да се напълни и с елфи тука, че не знам къде ще се дявам.

Блейд и Конър се телепортираха във Валдора отново. Мъжът смяташе да остави изненадата, която бе намислил за съпруга си за последното им идване тук.

Хипогрифът Силиа се разхождаше из планината, когато видя някакви човек и тъмен елф да се разхождат. Изненада се много, защото тъмните елфи стояха в Приказен Блян. Тя долетя до двамата.
- Извинявай, но защо си довел тъмен елф тука? Това не е позволено. - обърна се тя към човека.

Блейд се обърна към съществото, което засякоха.
- Здравей. Ние не сме от Валдора, мога да доведа тоя идиот тука. - отвърна мъжът.

Конър извъртя очи.
- Не е кат да съм го искал, шибаняко.

Хипогрифът намери това за доста странно.
- Чужденци или не, тъмните елфи са си противни. Аз съм Силиа. - представи се съществото. - Вие кои сте?

Конър са плесна по челото.
- Чудесно. Как може такова грозно същество кат тебе да носи името на най-прекрасната жена на тоя свят? - изсумтя тъмния елф. - Тряя да си го смениш незабавно. Не можеш да имаш същото име като нея.

- По-добре мълчи, Конър. - изрече Блейд. - Никой не те пита какво мислиш за името на това същество.

Хипогрифът изръмжа срещу тъмния елф.
- Безполезна твар такава, аз съм си най-прекрасната жена на тоя свят! - изръмжа Силиа и се обърна към човека. - Виждаш ли сега защо са долни? Обиждат и нападат всички, без никаква причина!