Дерт

- Еми не знам за камъни, ама те виждам, че си човек. Аз съм дракона Грох, управлявам тази хубава планина. Ти кой си и откъде идваш?

- Аз съм Дейвид от Еритос. Участвам в събитие, където трябва да посетя няколко пъти Валдора.

Грох въздъхна.
- Тук срещнах една елфка Евдемия, и тя беше от там. - отвърна драконът. - Нашата планина е много хубава, винаги можеш да се преместиш да живееш тук.

Дейвид се засмя.
- Срещнал си поне някой нормален. - отвърна мъжът. - Относно преместването... може и да е вариант, стига тук да сте цивилизовани, а не като онез животни от Еритос.

Драконът се зачуди на думите на човека.
- Какво искаш да кажеш, човеко Дейвид? Тук сме си много цивилизовани и живеем охолно, какви видове животни има във вашето Еритос? Елфката Евдемия не каза...

- Е, то си има най-различни животни - кокошки, патици, крави, прасета, овце и какво ли не. Аз не говоря за тези животни, а за хората и другите раси, които живеят в Еритос. Пълни изроди са. Не спират да се карат и нападат. Едно нормално събиране не сме имали. Едно!

Драконът се почеса по главата.
- Но елфката Евдемия не каза прасетата да работят във вашия публичен дом, странно че живеят на свобода. - учудено отвърна драконът. - Иначе нагли същества винаги има, особено ако имате феи, или лисици. Те са най-долната измет и създават проблеми много.

Дейвид се опули.
- Прасета работят в публичния ви дом? - невярващо попита мъжът.
Разбира се, че щеше да попадне на още по-ненормални животни. Нямаше ли да има край този ад? Не можеше ли да попадне на място, където живееха нормални същества?

- Да, Господарят така нареди и заведе всички прасета да започнат работа в нашия красив Приказен Блян. - с гордост в гласа отвърна Грох. - Поне предполагам, че е красив, мен не ме пускат там, за жалост.

- Защо ли не ме учудва? Ти си дракон, как очакваш да те пуснат там? - вирна вежда Дейвид. - И явно трябва да си върна думите назад. Изглежда и тук е пълно с ненормални животни.

- Ами да и те това ми казват. - с тъга в гласа отвърна Грох. - Иначе тук всякакви животни, някои са ненормални за жалост. Като например феите. И лисиците. И тъмните елфи.

Дейвид въздъхна.
- За тъмните елфи съм съгласен. Лисиците са просто хитри, като горските такива. Феи не помня да съм виждал. Вече не съм сигурен и че искам.

Грох поклати глава отрицателно.
- Със сигурност не искаш. Те са ужасни създания, плюс това нямат права. Няма причина да разговаряш с тях. То и от вашите няма много нормални, ще прощаваш. След като говорих с елфката Евдемия, от Приказен Блян излязоха слухове, че мъжът с коня от Еритос е убил още едно от момичетата.

Дейвид се учуди.
- Каво е убил някого? Как е станало?

Грох наведе глава.
- Ами и аз не знам защо пускат някакъв кон в Приказен Блян, а мен не. - изсумтя драконът. - Доколкото се разпространиха слуховете, този мъж... Каво явно и конят му са ходили в Приказен Блян и са били обслужвани от елфките там. За съжаление и двете работнички са починали след срещите си с тях. Какво точно е станало няма как да знам, защото аз нямам право да влизам там.

Дейвид въздъхна. Разбира се, ненормалникът точно това щеше да направи.
- Мисля, че имам представа. - унило отвърна мъжът. - Този няма спиране.

Драконът се намуси.
- Да, наистина не е честно. На мен не разрешават да ходя, а пускат някакъв кон и човек, които вършат подобни неща. Къде е справедливостта?

Дейвид се учуди.
- Нима искаш да отидеш и да причиниш същото нещо на невинни същества?

Драконът се озърташе наоколо.
- Естествено, че не бих искал. - измънка съществото. - Просто казвам, че не е честно, че са пуснали този кон да стори това.

- Аз също не мога да кажа защо са го направили. - изрече Дейвид. - Няма ли женски дракони, с които да се чифтосваш?