Дерт

- Ами да посмеят. - изръмжа гнолът. - Нищо няма какво да разкажат, защото аз не съм долен елф.

Елвира се засмя.
- Знае ли се... За други същества може да си долен гнол.

Гнолът наистина се изнерви с тази тъпачка.
- Долен гнол?! ДОЛЕН ГНОЛ?! Във вашето Еритос изглежда освен тоя Каво не живеят много умни същества! Аз съм честен и почтен гнол, като ще защитаваш елфите, върви в Приказен Блян да работиш при тях! - гневно отвърна чудовището.

- Каво и умен? - продължи да се смее Елвира. - Няма нищо умно в Каво. Не виждам защо да работя в някакъв публичен дом, за да защитавам представители на някаква раса.

- Явно си за там, щом толкова ти харесват мръсните елфи и лисици. Сигурно си курва като тях. - подигра се гнолът. - Този Каво явно е единственият, който е с всичкия си в това вашето Еритос!

Елвира махна с ръка.
- Направо с всичкия си. - изрече жената. - Толкова е с всичкия си, че като организира парти в дома си, откача входната врата. Толкова е с всичкия си, че започва да реве от нищото и се съблича чисто гол и играе някакви просташки танци с коня и дракона си. Толкова е с всичкия си, че от две изречения не можеш да разбереш нито едно. Направо е с всичкия си.

Гнолът се замисли. Тези неща наистина звучаха странно, но от друга страна, тази жена защитаваше елфите. Каква друга би могла да бъде, освен долна лъжкиня и измамница?!
- Лъжеш, за да очерниш почтения човек! Заслужаваш си елфите да те оберат! - подигра се гнолът.

- То елфи няма да ме оберат, щом нямам патки. - намигна му Елвира. - И направо почтен, затова всяка втора дума му е псувня и се държи повече от безобразно по събирания. Върха на почтеността.

- Ти защитаваш мръсната елфическа сган, как може да ти се вярва на думите? - изсмя се гнолът.

- Тъй като няма да можеш да посетиш Еритос, за да се увериш сам с очите си, а и не знам дали ще срещнеш Каво тук, ще трябва да ми се довериш. - въздъхна Елвира и се опита да си припомни нещо. - Какво според теб е "Денят на съдбата"?

- Защо да не мога да посетя Еритос? Ще мога, аз не съм долен крадец. Не знам какво е това нещо ден на съдбата, но ще е деня, в който ще набарам мръсната сган елфите и тъмните елфи и ще им скърша вратовете! - изръмжа гнолът.

- Не съм сигурна дали би успял да се ориентираш къде е кралството. - отвърна Елвира. - Е, според прехваления ти Каво, денят на съдбата е, когато курвите си намажат главите с лютеница, за да разберат, че нищо няма да постигнат по този път. Според него, те ще разберат и ще плачат, но ще са на поправка и нямало да проработи вече. - изрече жената, надявайки се да си е спомнила добре лудостите на Каво. - Все още ли го намираш за много нормален?

Гнолът изслуша жената, сетне отново се изсмя.
- Голяма работа, мислиш си, че можеш да ме объркаш с местния ви език, който знаеш, че не разбирам. Долните номера на елфите и привържениците им край нямат! - изръмжа чудовището. - Точно за работа в Приказен Блян си!

- Как по-точно се опитвам да те объркам с местния ни език не ми е ясно, предвид че ти говоря на общия, но все едно. - извъртя очи жената. - Явно няма да разбера нищо по-интересно, затова смятам да си тръгвам.
Елвира се обърна и тръгна към пристанището. Силно се надяваше да срещне поне един нормален на това място.

Гнолът изръмжа гневно. Щеше да ги научи тези мръсни елфи и всичките, които ги защитаваха!

Дейвид използва камъка за телепортиране и се озова на някаква планина. Мъжът въздъхна и реши да слезе от нея, трябваше да разгледа нещо по-интересно от разни върхове.

Драконът Грох отново видя непознат, този път човек. Съществото слезе от върха, от който наблюдаваше и кацна пред новодошлия.
- Кой си ти и как намери нашата хубава планина Дерт? - попита чудовището.

- Телепортирах се тук? - повдигна вежда Дейвид. - Не е като да съм искал да се телепортирам на върха на някаква планина.

- Е, че какво ѝ има на нашата красива планина Дерт? - протестираше драконът.

- Нищо ѝ няма, просто не очаквах, че точно на планина ще ме прати тоя камък. - въздъхна Дейвид. - Все още не знам как работи.