Дерт

- Препоръчвам ти да го посетиш, човеко Дейвид! Теб поне ще те пуснат. - отвърна Грох.

- Мисля да пропусна. Не ме вълнуват свине.

- Човеко Дейвид, там няма само прасета, разбира се! Всякакви същества работят.

- Възможно, но мисля, че ще пропусна. - изрече Дейвид. - Е, ще вървя. Ще посетя Грознолес, надявам се.
Дейвид си взе довиждане с дракона и се телепортира обратно в Еритос.

Грох не се изненадваше, че елфката Евдемия не желае да иде в Приказен Блян, но този човек го учуди. Странни същества живееха на това място Еритос.

Юки използва кристала, с който наскоро се сдоби, за да се върне във Валдора. Не знаеше как да постъпи, не можеше отново да отиде в публичния им дом и да рискува да се засече с Неро, преди да е измислила план как да спаси лисиците там. От друга страна знаеше от Нана, че цялото население на Валдора не гледа с добро око на лисиците, така че не беше сигурна как ще успее да получи информация от когото и да било. В крайна сметка жената избра да посети планината им.

Зог направо не можеше да повярва на очите си. Как така някаква курвенска лисица беше дошла в планината?! Гнолът веднага отиде при нея.
- Курво, какво търсиш ти тука? Как излезе от Приказен Блян? То както е тръгнало всякаква напаст ще се домъкне, сигурно и гадни елфи ще плъзнат тука скоро. - гневно изръмжа чудовището.

Юки извъртя очи раздразнено. Разбира се, от самото начало беше попаднала на някакъв луд. Тя изгледа пренебрежително съществото.
- Мери си приказките и може и да оцелееш до края на този разговор. - заплашително отвърна лисицата. - Имам нужда от информация за нещо, свързано именно с този ваш Приказен Блян.

Гнолът повдигна вежда. Тая лисица и на интересна ли смяташе да се прави?!
- Курво, ти недей да знайш много, за да не ти отвъртя шамарите ей сега и после да ти извия врата! - изръмжа Зог. - Информация няма да ти дам, само ей тоя кур можеш да получиш. - съществото сграбчи чатала си.

Юки тежко въздъхна. Нана беше абсолютно права за тази земя. Нямаше никакъв потенциал за интелигентни форми на живот в нея.
- Отново те съветвам да си държиш езика зад зъбите и те уверявам, че няма да те предупредя трети път. - пренебрежително отвърна лисицата. - Ще ми дадеш каквото пожелая, естествено. Искам да знам за условията, в които държат лисиците в Приказен Блян и по-скоро, как става наемането им на работа там.

Гнолът се почеса по главата. Тая лисица освен нагла, явно беше и доста тъпа.
- Курво, аз на тебе на работник в Приказен Блян ли ти приличам?! Като искаш да почваш работа там, иди в публичния дом, за какво си се домъкнала в нашата планина Дерт. Само да плъзнат и гадни елфи заради тебе, мамата ви ебавам на всичките. - по устата на гнола се образуваше пяна от гняв, споменавайки елфическата раса.

Юки се засмя.
- Изобщо не ме интересува какъв проблем има между теб и елфите. Нима не си способен да отговориш и на един толкова прост въпрос? Никъде не казах, че искам да започвам работа там. Искам да знам как лисиците се озовават на това място, все някой някъде трябва да ги е виждал, преди да започнат работа в публичния дом. Къде живеят по тези земи?

Гнолът се ядоса отново.
- Ти си много тъпа курва. Как къде живеят, в публичния дом живеят, то вие само това заслужавате, долни курвенски лисици. - невъзмутимо отвърна гнолът. - Винаги ще мразя долната сган - елфите и тъмните елфи. Обраха ме преди 568 години, това на какво прилича?! Мамата им ебавам! - продължи да се гневи съществото.

- Интересно. Много добре си спомням как споменах, че изобщо не ме интересува какво са ти сторили елфите. - отвърна Юки. Вероятно нямаше да получи адекватна информация тук. - Никой не е виждал лисици във Валдора, освен тези в Приказен Блян?

- Курво, така както тебе не те интересува, и мене не ме интересуват курвенските ти лисици. Те са почти толкова долна сган като елфите така или иначе. Никой от нас нормалните и почтени жители на Валдора не иска да ги вижда в никакво друго време, освен когато отиваме да ги ебем. - гневно отвърна Зог.

Юки се двоумеше дали да убие това противно същество. Не виждаше никаква стойност в живота му. От друга страна обаче, вероятно веднага щеше да се разчуе, ако жител на Валдора бъде убит от лисица, което можеше да влоши ситуацията, в която се намираха побратимите и посестримите ѝ в бардака. Трябваше да внимава. Лисицата реши да не губи повече от времето си и да хипнотизира противното чудовище.
- Това звучи толкова интересно. - гласът на Юки вече кънтеше в цялото съзнание на гнола. - Кажи ми сега обаче, откъде наистина идват всички тези лисици, които посещавате?

Гнолът застана на мястото си, като в транс
- Не знам. Господарят ги води. Някакъв... морски дракон му помага. Не знам повече, аз живея в планината и рядко посещавам Приказен Блян. - с доста по-равен и спокоен тон отвръщаше съществото.

Юки изсумтя. Разбира се, нещастниците от Долината на Кошмарите бяха замесени в това.
- Изглежда все пак знаеш нещо. Има ли местно население от лисици във Валдора извън тези, които са в Приказен Блян?

- Не. - отрицателно поклати глава Зог. - Тук не живеят лисици изначало. Само тези.... които Господарят доведе са. Имаше една друга... Нана. Тя избяга.

- Разкажи ми повече за нея. - заповяда му Юки. Неро твърдеше, че не знае нищо относно пристигането на Нана във Валдора, но изглежда и тук не беше казал истината.