Къщи

- Не мисля, че Юки е зла! - отсече Мей Лан. - Тя винаги е помагала на другите, учила е младите они от планината да се пазят и да убиват, за да се грижат за себе си. Поне така се говори за нея. Наистина не разбирам...

Силиа скръсти ръце.
- Като не е зла, как наистина ще си обясниш излагането на човек на безсмислена опасност само защото го е излекувала със спиритуалната си енергия? И също, да доведе още една лисица, която да създава недоразумения между нас, защото сме ѝ се били направили на важни? - вирна вежда Силиа. - Изобщо не звучи зла, не.

- Да създава недоразумения между Вас? - повдигна вежди Мей Лан. - За какво говорите? Какво още е сторила Нана?

- Първо се правеше на болна, за да ѝ помогне моят познат и да я приюти. После го беше хипнотизирала или нещо си там. Твърди, че се държа лошо с нея и я тормозя, което изобщо не е вярно, дори не искам да я виждам, не знам как правя тези неща. - изсумтя Силиа и лицето ѝ почервеня от яд. - И най-голямата простотия - не знам нито как, нито защо, но той ѝ е купил имение за осемстотин милиона злато. Не мога да разбера с какво тази проклетница го е заслужила.

Мей Лан изгледа човешката жена изключително учудено.
- Това звучи доста трудно за разбиране, наистина. - сви устни лисицата. - Възможно ли е да го е хипнотизирала да купи тази къща? Осемстотин милиона... Не знам колко са това, много ли е?

- Много е. - въздъхна Силиа. - Не знам много, но чувам от време на време, че имало някакъв талисман или нещо подобно, което спира силите на Нана. Имението се появи доста след талисмана, едва ли го е хипнотизирала.

Мей Лан още повече се учуди. Не знаеше нищо за никакви талисмани, но тази история звучеше доста странно.
- Тоест твърдите, че Нана е сторила злини срещу този човек, но той по съвсем собствено желание ѝ е купил къща? Защо? - изненадано попита лисицата. - Това няма никаква логика. Да не би да има нещо друго, което не знаете? Инак звучи като луд.

- Вече и аз не мога да кажа какво му става. Мисля, че спи с нея, но той твърди, че това не е така. Нямам никаква представа какво да си мисля вече, това е повече от безумно!

- Наистина е странно, права сте. Ако под това да спи с нея имате предвид тя да предлага секс, защо би се съгласил, ако преди това му е навредила вече?

- Аз от къде да знам? Не е като да си говорим. - въздъхна Силиа. - Няма значение, нямам никакво намерение да се занимавам с тези простотии повече.

Мей Лан въздъхна.
- То и Вие звучите странна. Твърдите, че сте близка с този човек, сега казвате, че изобщо не си говорите... Първо твърдяхте, че бил обран от Юки и Нана, сега твърдите че Нана му предлага секс. Определено не искам да посещавам човешки територии, звучи доста сложно... - въздъхна лисицата.

- Аз го намирам за близък, не бих могла да кажа същото за него относно себе си. - изрече Силиа и разтри гърдите си, за да разсее болката, която твърдението ѝ ѝ докара. - Не го знам дали е обран от Нана, но историята около имението е доста съмнителна. Юки просто го излага на опасности и го занимава с простотиите си, които със сигурност би могла и сама да си свърши. И да, не посещавай човешки територии, горките хора.

- Ако сте близки, защо не го попитате защо точно е купил къщата? - попита Мей Лан. - Можете да бъдете спокойна относно мен, аз не планирам да крада, нито да посещавам места с много човеци.

- Защото явно още не си осъзнала на какви мерзости е способна расата ти. - изрече Силиа. - Защото не е моя работа, не е като аз да съм му ги дала тия пари. Пък и да го питам, нищо няма да се промени, онази проклетница пак ще е тук.

- Не знам защо Ви пречи този човек да прави секс с Нана, но ако Ви пречи и той твърди, че не е така, защо не му вярвате? - изненадано попита Мей Лан.

- Защото тъпото ѝ имение пак остава без обяснение. - изсъска Силиа. - Все едно, няма никакво значение.

Мей Лан въздъхна. Не разбираше изобщо защо човеците се държат така помежду си. Вероятно имаше някакъв проблем в расата им, но лисицата не можеше да проумее какъв.
- Права бяхте, наистина не мога да Ви разбера... - отвърна тя и наведе глава.

- Не ме и учудва. - изрече Силиа. - Ще си вървя, доста се изнервих.
Принцесата се телепортира обратно във вилата си.

Мей Лан не разбираше защо тази човешка жена би се изнервила, те просто говореха спокойно. Лисицата не беше сигурна какво да прави, след като вече имаше човешка форма. Реши да потърси Хексограм, той беше много умен и обикновено знаеше отговор за всичките ѝ въпроси.