Серена реши да посети Валдора. От малкото, което знаеше за това място, момичето разбра че тук живеят доста магически същества. Може би те щяха да са ключа към намирането на повече съюзници срещу Фафнир и узурпаторката? Използвайки камъка си за телепортация, престолонаследницата се озова в някаква жилищна зона, съдейки по многобройните различни по големина постройки. Тя започна да обикаля измежду тях, разглеждайки ги.
Една фея забеляза непознато момиче да обикаля около къщите, на всичкото отгоре приличаше на човек. Всякакви навлеци бяха се навъдили във Валдора откакто Балтазар бе поел управлението. Феята долетя до чужденката. - Коя си ти и какво правиш в двора ми? - гневно избухна феята.
Серена се обърна и видя странна млада на вид жена. - Съжалявам, нямах представа че тази местност е част от двора Ви. Аз съм Серена, в моето кралство Еритос получихме покана да посетим Валдора. - усмихна се тя.
Феята скръсти ръце и хвърли раздразнен поглед на чужденката. - Ама разбира се! Точно такава ще я свърши синът ми. - гневно въздъхна тя. - Ще съсипе това място със сганта, която води, дано ми се запомни думата!
Серена се изненада от чутото и определено не се почувства добре от това да бъде наречена "сган", при това още със стъпването си във Валдора. - Прощавайте, но не разбирам какво говорите. Кой е синът Ви и какво общо има с каквото и да било?
- Балтазар. Господарят на това място е мой син. И пълен идиот, защо трябваше баща му да отнема правата на феите, аз щях да свърша много по-добра работа като господарка. - изсумтя феята.
Серена още повече не разбираше. Как така предполагаемият съпруг на тази жена бе отнел правата ѝ? Момичето сбърчи чело, това място звучеше като излязло от някоя луда история на Каво. - Съжалявам, но съм още по-объркана. Как така са Ви отнети правата? Защо?
- Ето, човеците сте доста тъпи, аз винаги го казвам... Доста просто е, като твоята особа, момиченце. - разгневи се още повече феята. - Моят бивш съпруг издаде заповед феите да нямат права и да не могат да участват никога в управлението на Валдора. То затова и умря де. - злорадо продължи тя. - Лошото е, че после сина ми завзе властта и не направи нищо, за да промени това. На всичкото отгоре започна онази простотия с патките... Аз мразя патешко месо!
Серена едва сдържаше смеха си. Тази странна фея изгубена роднина на Каво ли беше? Нищо от историята ѝ нямаше никаква логика. - Госпож...ице фея, наистина ме объркахте. Защо се е наложило... правата Ви да бъдат отнети изобщо?
- Ами защото сатирите са глупави като теб, как защо?! - продължи да се гневи феята. - Всичко стана заради проклетите елфи, поне за това със сатирите сме на едно мнение. Аз съм Тиана, кралицата на феите. Елфите ми се правеха на интересни, затова ги ударих със заклинание, което да раздели расата им на две - тоест сътворих тъмните елфи. Те са пак като елфите, само че още по-тъпи и грозни. Нещастниците обаче ми върнаха заклинанието, като омагьосаха всички мъжки феи да се превърнат в сатири и да ни намразят. И представи си! Те бяха точно толкова тъпи, че да минат под влиянието на магията. И както виждаш, от тогава това място върви на зле!
Серена не успя да се сдържи и се изсмя, но успя да замаскира реакцията си като се закашля почти веднага. - Това звучи... ужасно, съжалявам. - излъга тя. Историята на феята беше абсурдна, но честно казано думите ѝ по отношение на тъмните елфи звучаха правдоподобно, имайки предвид Конър. - Въпреки това, казвате че Господарят на Валдора е Ваш син. Не би ли се вслушал поне малко в думите Ви?
- Естествено, че не. - саркастично се изсмя Тиана. - Той се вслушва само в простотиите на курвата Клодия, както и на някакъв странен морски дракон, който никой не познава. За какво би му било да слуша майка си? - ядно продължи феята.
Серена нищо не разбираше, нито пък знаеше кои са споменатите от феята същества. Реши все пак да попита, тъй като трябваше да разбере повече за това място и най-вече дали тук щеше да може да открие съюзници, макар и да започваше силно да се съмнява. - Курвата Клодия и някакъв морски дракон? Тук също живеят дракони? - изненада се момичето.
Тиана се плесна по челото. - Курвата Клодия не е никакъв дракон, тя е небесен ангел, кой знае за какво е дошла тук, за да работи като куртизанка. Красива е, но не е по-красива от мен! А дракони има колкото щеш! В планината Дерт живеят предимно, този странен морски дракон никой не го познава. Сигурно е някой луд, сина ми не се обгражда с никой нормален. - извъртя очи феята.
Серена присви очи. Намери за доста странно, че феята сравнява красотата си с някаква куртизанка, особено щом става въпрос за сина ѝ. Не искаше да пита. - Интересно. В моето кралство Еритос също има доста дракони.
- И какво? Награда ли очакваш да получиш за това? Те също са тъпи, като вас човеците и без това. - скръсти ръце Тиана. - Съветвам те да се махаш от дома ми, нищо добро не вещае тук да започнат да се мъкнат и човеци. Ужас.
Серена въздъхна. Определено щеше да е трудно да намери съюзници на това място, ако всички се държаха като тази фея. - Добре, ще си тръгна скоро, но все пак можете ли да ми кажете интересни неща за правене във Валдора? Опасявам се, че трябва да се върна отново тук скоро време.
- Мен ако питаш, хич не се връщай. - отсече Тиана. - Иначе знам ли? Какво интересно да има за правене, има Приказен Блян, но ти си човек и се съмнявам да те вземат на работа там.
Серена за пореден път нямаше представа за какво говори феята. - Аз не желая да си търся работа по тези земи, просто искам да разгледам и да поговоря с местните. Какво е Приказен Блян?