Къщи

Сатирът изцъка с език.
- То тука човеци много не идват в нашата Валдора, ама в Приказен Блян ще си много добре, снощи идва една човешка жена от твойто Еритос да я ебем. - усмихна се сатирът, разкривайки острите си, пожълтели зъби.

Катрин сбърчи вежди и се замисли за момент. Предполагаше коя е жената, обаче не бе сигурна, че би спала с толкова противно същество като този сатир.
- Не харесвам Лилит като човек, но като я знам едва ли е пожелала точно вас. - изрече момичето.

- О, напротив, точно аз да я еба дойде. - излъга сатирът. - Тука аз съм стандарта за красота бе, пичко. Всяка женска ме иска. - продължи чудовището. - Нашата Валдора е много хубаво място, като не искаш да се ебеш, тука има къщи, струват по трийсе патки, ако искаш да си купиш.

Катрин се засмя.
- Ще прощавате, но не мога да се доверя на същество, което е излъгало за външния си вид. - отвърна момичето. - С Лилит някога ще се видим, тя ще каже дали е било истина. Имам си хубав замък в Еритос, защо да си купувам къща на това място?

- Естествено. - сви рамене сатирът. - Ама си е истината това, което казвам. И не съм лъгал той си е мой портрета, навремето майка го рисува. Макар и да е гадна фея, добре рисува жената. - поклати одобрително глава чудовището. - Като не щеш къща, може да земеш да станеш жена на някой тука има доста дето си търсят. Кви животни харесваш?

- Животни? - учуди се Катрин. - Вие явно не сте наред. Как така животни?

Балтазар се усмихна гордо.
- Еми да тука живеят най-различни същества. Кви харесваш ти? Имаме доста самотни и вдовци. - отвърна сатирът.

- Няма да се омъжвам! - изрече Катрин. - Това място е красиво, но изглежда живеят напълно луди тука.

- Ама как луди, съвсем добре сме си! - стъписа се сатира. Май се излагаше пред чужденците. Надяваше се, че жени от различни раси ще дойдат и ще започнат работа в Приказен Блян, за да има повече разнообразие, но засега удряше на камък всеки път. - То и вие човеците не сте наред. Един от вашето Еритос уби две елфки от нашите с коня си! - измърмори Балтазар.

Катрин тежко въздъхна.
- Разбира се, Каво такава ще я свърши. Ваша си е вината, че сте позволили на коня да участва. Другите човеци не сме такива изроди.

Сатирът скръсти ръце.
- Не е наша вината, човешка жено, ние откъде да знаем че тоя ще иска и коня да ги ебе? - оправда се Балтазар.

- Ами след като е казал, че желае и коня да участва, можехте да откажете, вместо да бъдете алчни и да излагате животите на онези елфки на опасност.

Господарят на Валдора изцъка с език.
- То пък едни животи. Елфите са гадни момиче, ама и вие човеците имате проблеми. - размаха пръст пред лицето ѝ сатирът.

- А вие защото явно нямате. Не разбирам, с каква цел изпратихте онази снимка отпреди седем века? - вирна вежда момичето. - За да излъжете някого?

Балтазар въздъхна.
- Е, че защо пък да не я пратя? То така или иначе съм си аз на нея. Пратих я да видят хубавите жени и да дойдат тук на работа в нашия Приказен Блян. То и аз отвреме-навреме работя там. - намигна ѝ сатирът.

- Изненадана съм, че имате клиенти. Навярно им показвате онази лъжовна снимка, за да се съгласят да бъдат с вас. - изрече Катрин. - И освен Каво и Лилит, надали би имало други навити да работят в публичния ви дом.

- Ем ако имате долни лисици, също можем да ги вземем. - почеса се по брадата чудовището. - Ще дам по 50 злато на парче ако ми доведете добри лисици за работа.

- Вие сте напълно луд! - изсъска Катрин. - Аз не съм търговец на проститутки, никога не бих сторила нещо подобно на когото и да е.

Балтазар махна с ръка. Тая за нищо не ставаше.
- Еее, че ти кво искаш, бе пичко? Не щеш да се ебеш, не щеш да се жениш, да работиш също не щеш. Човеците с много претенции ше излезете. - избоботи сатирът.

Катрин се изсмя.
- Съжалявам, но това, че не желая да спя с вас, нито да се омъжа за някое откачено същество и да работя в публичния ви дом не са претенции. - изрече момичето. - Имам си морални ценности и те далеч не са това, което предложихте. Жалко за Валдора, ако всичко, което може да предложите са работа в публичен дом.