Къщи

- Приказен Блян е публичният дом, където работи курвата Клодия. Ако толкова много искаш да срещнеш глупавия ми син, там най-лесно ще го намериш. Странният морски дракон също се върти там, сега като се замисля, може би и той е дошъл заради курвата.

Серена поклати глава.
- Не държа непременно да срещам... сина Ви, нито тази Клодия. Толкова ли е специална, че дори дракони биха искали да я посетят. Преди време в Еритос живееше една жена-ангел, но определено нямаше подобно поведение.

- Откъде да знам дали е специална? Феите нямаме права, съответно нямам право да ходя там, нито да работя. - изсумтя Тиана. - То тук само такива долни курви се навъдиха, каква искаш да предположа, че си и ти? Като онези лисици...

Серена отново присви очи. Юки и Нана също бяха споменавали Валдора, а и двете бяха лисици.
- Какви лисици? Тук също ли има лисици? В Еритос живеят поне две, които познавам.

Тиана извъртя очи.
- Тук е пълно и с тази сган, но поне хубавото е, че бързо ги ловят и ги затварят в Приказен Блян. Те са най-долните курви, по-зле са и от Клодия. Само една успя да избяга, не знам къде е, но се надявам да не се връща тук.

- Защо това да е нещо хубаво? Каквото и да са сторили, ако са извършили престъпление, не е ли редно да бъдат съдени, преди да ги затваряте? - Серена изобщо не разбираше какво се случва на това място.

Тиана се изсмя с глас.
- Нищо не съм казвала за престъпления, просто са тъпи курви, съответно си заслужават да живеят в публичния дом. Те така или иначе това искат.

Серена въздъхна. Нямаше да излезе на глава с тази фея.
- Но нали току-що казахте, че една от тях е "успяла да избяга"... Ако това искат, защо ѝ е да бяга?

- Защото е още по-тъпа от останалите си посестрими, знам ли? - невъзмутимо отвърна Тиана. - Виж, не ме интересуват тъпите лисици, просто ти казвам, че това място се напълни с всякаква паплач, откакто некомпетентния ми син го управлява!

- Но Вие първа ги споменахте... - въздъхна Серена.

- Просто се ядосвам като се сетя за тях, това е. - скръсти ръце Тиана. - Нямаш ли намерение да се махнеш от дома ми? Ще започна да те замерям с патки.

Този път Серена не успя да се сдържи и се изсмя с глас. Това място беше наистина нелепо, вероятно трябваше да предложи на Каво да се премести тук.
- Права сте, съжалявам че Ви обезпокоих, ще тръгвам.
Тя използва камъка си за телепортация, за да се върне в Еритос. Надяваше се другите ѝ две посещения да минат по-добре.

Тиана забеляза как странната чужденка изчезна мигновено и изцъка с език.
- Виж ги ти. - изсумтя феята, сетне се върна в дома си.

Катрин се телепортира във Валдора и явно бе попаднала в жилища зона. Момичето започна да разглежда къщите наоколо. Изглеждаха интересни.

Господарят на Валдора беше решил да нагледа къщите, когато забеляза някаква непозната човешка жена да обикаля наоколо. Сатирът се приближи до нея.
- Каква си ти бе, пичко? - повдигна вежди чудовището.

Катрин се обърна към този груб сатир и едва се сдържа да не показва отвращението си.
- Аз съм от Еритос. Тук съм да разгледам това място. - отвърна графинята.

Балтазар скръсти ръце.
- Ем това е супер, аз съм Господаря на Валдора, Балтазар. Тука е мойта хубава територия. - сатирът се зарадва, че още една красива жена е дошла във Валдора. Явно портретът си беше свършил работата.

Катрин сбърчи вежди.
- Значи сте лъжец. Далеч не приличате на онова, което изпратихте.

Балтазар сбърчи вежди.
- Не съм лъжец, на портрета съм си аз, ама е от преди 700 години. - гордо отвърна съществото. - Нищо, имам тука един много хубав публичен дом Приказен Блян, ше искаш ли да започнеш там работа? Добро злато се изкарва. - излъга я сатирът. Естествено, почти всички приходи отиваха при него.

Катрин скръсти ръце.
- Видът ви няма общо с онова, което сте бил преди толкова години. Пак сте шъжец. - изрече момичето. - И не, няма да работя в публичен дом. Никакъв шанс да падна толкова ниско да се продавам за злато.