Къщи

- Защо това да е нещо хубаво? Каквото и да са сторили, ако са извършили престъпление, не е ли редно да бъдат съдени, преди да ги затваряте? - Серена изобщо не разбираше какво се случва на това място.

Тиана се изсмя с глас.
- Нищо не съм казвала за престъпления, просто са тъпи курви, съответно си заслужават да живеят в публичния дом. Те така или иначе това искат.

Серена въздъхна. Нямаше да излезе на глава с тази фея.
- Но нали току-що казахте, че една от тях е "успяла да избяга"... Ако това искат, защо ѝ е да бяга?

- Защото е още по-тъпа от останалите си посестрими, знам ли? - невъзмутимо отвърна Тиана. - Виж, не ме интересуват тъпите лисици, просто ти казвам, че това място се напълни с всякаква паплач, откакто некомпетентния ми син го управлява!

- Но Вие първа ги споменахте... - въздъхна Серена.

- Просто се ядосвам като се сетя за тях, това е. - скръсти ръце Тиана. - Нямаш ли намерение да се махнеш от дома ми? Ще започна да те замерям с патки.

Този път Серена не успя да се сдържи и се изсмя с глас. Това място беше наистина нелепо, вероятно трябваше да предложи на Каво да се премести тук.
- Права сте, съжалявам че Ви обезпокоих, ще тръгвам.
Тя използва камъка си за телепортация, за да се върне в Еритос. Надяваше се другите ѝ две посещения да минат по-добре.

Тиана забеляза как странната чужденка изчезна мигновено и изцъка с език.
- Виж ги ти. - изсумтя феята, сетне се върна в дома си.

Катрин се телепортира във Валдора и явно бе попаднала в жилища зона. Момичето започна да разглежда къщите наоколо. Изглеждаха интересни.

Господарят на Валдора беше решил да нагледа къщите, когато забеляза някаква непозната човешка жена да обикаля наоколо. Сатирът се приближи до нея.
- Каква си ти бе, пичко? - повдигна вежди чудовището.

Катрин се обърна към този груб сатир и едва се сдържа да не показва отвращението си.
- Аз съм от Еритос. Тук съм да разгледам това място. - отвърна графинята.

Балтазар скръсти ръце.
- Ем това е супер, аз съм Господаря на Валдора, Балтазар. Тука е мойта хубава територия. - сатирът се зарадва, че още една красива жена е дошла във Валдора. Явно портретът си беше свършил работата.

Катрин сбърчи вежди.
- Значи сте лъжец. Далеч не приличате на онова, което изпратихте.

Балтазар сбърчи вежди.
- Не съм лъжец, на портрета съм си аз, ама е от преди 700 години. - гордо отвърна съществото. - Нищо, имам тука един много хубав публичен дом Приказен Блян, ше искаш ли да започнеш там работа? Добро злато се изкарва. - излъга я сатирът. Естествено, почти всички приходи отиваха при него.

Катрин скръсти ръце.
- Видът ви няма общо с онова, което сте бил преди толкова години. Пак сте шъжец. - изрече момичето. - И не, няма да работя в публичен дом. Никакъв шанс да падна толкова ниско да се продавам за злато.

Сатирът изцъка с език.
- То тука човеци много не идват в нашата Валдора, ама в Приказен Блян ще си много добре, снощи идва една човешка жена от твойто Еритос да я ебем. - усмихна се сатирът, разкривайки острите си, пожълтели зъби.

Катрин сбърчи вежди и се замисли за момент. Предполагаше коя е жената, обаче не бе сигурна, че би спала с толкова противно същество като този сатир.
- Не харесвам Лилит като човек, но като я знам едва ли е пожелала точно вас. - изрече момичето.

- О, напротив, точно аз да я еба дойде. - излъга сатирът. - Тука аз съм стандарта за красота бе, пичко. Всяка женска ме иска. - продължи чудовището. - Нашата Валдора е много хубаво място, като не искаш да се ебеш, тука има къщи, струват по трийсе патки, ако искаш да си купиш.

Катрин се засмя.
- Ще прощавате, но не мога да се доверя на същество, което е излъгало за външния си вид. - отвърна момичето. - С Лилит някога ще се видим, тя ще каже дали е било истина. Имам си хубав замък в Еритос, защо да си купувам къща на това място?

- Естествено. - сви рамене сатирът. - Ама си е истината това, което казвам. И не съм лъгал той си е мой портрета, навремето майка го рисува. Макар и да е гадна фея, добре рисува жената. - поклати одобрително глава чудовището. - Като не щеш къща, може да земеш да станеш жена на някой тука има доста дето си търсят. Кви животни харесваш?

- Животни? - учуди се Катрин. - Вие явно не сте наред. Как така животни?

Балтазар се усмихна гордо.
- Еми да тука живеят най-различни същества. Кви харесваш ти? Имаме доста самотни и вдовци. - отвърна сатирът.

- Няма да се омъжвам! - изрече Катрин. - Това място е красиво, но изглежда живеят напълно луди тука.

- Ама как луди, съвсем добре сме си! - стъписа се сатира. Май се излагаше пред чужденците. Надяваше се, че жени от различни раси ще дойдат и ще започнат работа в Приказен Блян, за да има повече разнообразие, но засега удряше на камък всеки път. - То и вие човеците не сте наред. Един от вашето Еритос уби две елфки от нашите с коня си! - измърмори Балтазар.

Катрин тежко въздъхна.
- Разбира се, Каво такава ще я свърши. Ваша си е вината, че сте позволили на коня да участва. Другите човеци не сме такива изроди.