Къщи

Балтазар се замисли.
- Е, то каква друга работа съществува? Освен Приказен Блян, тука никой не работи! - изненадано отвърна сатирът, не можеше да предположи, че цялото население на една територия би работило. Звучеше доста налудничаво.

- Трябва да започнете да пътувате, струва ми се. - изрече Катрин. - Има толкова много различни професии.

Сатирът изгледа човешката жена удивено.
- Ама пичко, закво ни е да работим? Ние сме си добре тука, с патките си живеем луксозно! - отсече той.

- Крайно нецивилизовано! - поправи го Катрин. - Не знам за какви патки говорите, но няма да привлечете посетители на страната си само с публичен дом.

- Много си е добре даже. Патките са си патки бе пичко, нямате ли такива животни във вашето Еритос? - изненадано попита сатирът. - То посетители си има, ако искаш да знаеш, публичният ни дом е доста популярен сред вашите хора, досега бая народ мина от там.

- Популярен в момента, заради събитието, на което се записахме. - изрече Катрин. - След като приключи, не знам дали ще имате чак толкова чуждестранни посещения.

Сатирът се изсмя гръмко.
- Жената от снощи със сигурност ще дойде пак да я ебем яко. - отвърна невъзмутимо съществото.

- Може би. - сви рамене Катрин. - Но както казах и преди малко - силно ме съмнява да ви е позволила да участвате.

Балтазар присви очи.
- Естествено, че я ебах и аз. Дори и да ти е приятелка, най-много да ти се похвали колко съм добър. Ела до Приказен Блян и ше видиш. Пък ако искаш и тука мога да те еба, имам къща хубава. - намигна сатиръг.

- Не искам нищо от вас! - изрече Катрин и отстъпи назад. - И ви казах вече, познавам Лилит. Не би ви предпочела.

Сатирът настояваше на лъжата си.
- Еми явно не сте толкоз близки, щото баш си я ебах яко снощи. - невъзмутимо отвърна чудовището.

- Добре. Накрая ще излезе, че отново лъжете, не че ме учудва вече. - засмя се Катрин. - Предполагам, че вече няма какво повече да "взема" от тази среща, затова ви оставям.
Катрин пожела лек ден на ужасния сатир и се телепортира обратно в Еритос.

Съществото изцъка с език и се върна в къщата си. Надяваше се да дойдат по-сговорчиви жени.

Халон отново се телепортира във Валдора и се изненада, че бе попаднал в очевидно жилищна зона. Елфът се надяваше да срещне сговорчиви създания.

Жабата Хексограм беше отскочил до жилищната зона, за да преброи колко патки са останали, когато забеляза някакъв елф да се навърта наоколо.
- Ей ти! Елфа, няма да ми пипаш патките! - провикна се жабата, подскачайки към него.

Халон се изненада и се обърна към жабата.
- Не съм имал такива намерения. - изрече той. - Дойдох от Еритос, за да разгледам мястото... за пореден път.

Хексограм си отдъхна.
- А, добре. Аз не живея тука, ама тука си държим патките, че в нашата хубава гора Грознолес много крадат, а пък феите колкото и да са гадни, не се интересуват от патките. - отвърна жабата. - Зог каза, че елфите сте крадливи и се притесних.

Халон сбърчи вежди. Нямаше представа за кого говори жабата.
- Не знам какво се е случило с този Зог, но елфите не се славят с кражби. Кой знае до какво състояние са били докарани, за да откраднат.

Хексограм поклати глава.
- Зог няма да лъже. Той е един гнол от нашата хубава планина Дерт. Обрали са го елфи преди 568 години, не са хубави тия неща, дето ги правите. - изквака жабока. - Аз съм Хексограм, магическа жаба и най-умния от нашето племе.

"Направо умен.", помисли си Халон.
- Ние не ги правим. - изрече Халон. - Елфите не са крадлив народ, това приляга повече на тъмните елфи.