Къщи

- Не е така, не е хубаво това, дето убива работничките в Приказен Блян. Добре, че не иска лисиците и те са живи. - отвърна жабата, сетне въздъхна.

Халон въздъхна.
- Имам позната, която не би била доволна от този факт. - отвърна елфът. - Да, не е хубаво това, че убива невинни жертви, но си е точно за това място.

- Не съм съгласен, по-добре да не го пращате тук. - поклати глава Хексограм. - Каква позната и какъв факт, елфе Халон. Не те разбирам.

- Няма и да разбереш, докато не я срещнеш. - сви рамене Халон. - И на нас не ни трябва. Освен това, че е пълен изрод, тук би се вписал отлично. Пълно е с разни животни, които ще му говорят. Ще намерите общ език.

- Не искаме да му говорим. - отвърна Хексограм. - Звучи доста луд и гаден, като долните феи. С тях също почти никой не говори.

"То и вие звучите доста луди.", помисли си Халон.
- Е, някои са му говорили, късно е вече. - изрече елфът, сетне тежко въздъхна. - Божества, обожавам да пътешествам, но никога не ми се е искало да не посещавам някакво място. Трябва да дойда тук още веднъж, пълен ужас.

- Елфе Халон, наистина не разбирам какъв ти е проблема. Ние сме много добри и разбиращи, на повечето места вече щяха да са те хванали и да са те продали. - отвърна жабата.

- Още една причина да смятам всички ви за ненормални изроди. - изсумтя Халон. - Направо добри и разбиращи.
Елфът реши да си върви, че започваше да се дразни. Трябваше да посети това налудничаво място още веднъж и кой знае какъв ненормалник щеше да срещне този път. Тоя свят изобщо не отиваше на добре. Халон използва кристала си за телепортиране, за да се върне в Еритос.

Жабата много се изненада от поведението на този елф. Вярно, не беше откраднал нищо, но явно Зог беше прав за тях. Доста неблагодарни бяха.

Афсол се телепортира отново във Валдора и се озова в жилищната им зона. Мъжът се удиви, мястото изглеждаше страхотно.

Чин беше дошъл при къщите, за да събере тазседмичния данък, когато видя някакъв човек да се мотае наоколо. Дракончето долетя до него.
- Здрасти, искаш да си купиш къща тука ли? - попита съществото.

- А, не. - отвърна Афсол. - Идвам от Еритос да разгледам.

- Ааа Еритос, това странното място. - наведе глава Чин. - Господарят каза да оставя реклама за нашата хубава Валдора, и си мислехме че ще дойдат да дадат добро злато в Приказен Блян, ама вместо това попаднахме само на луди. Тука са нашите къщи, ама тука живеят и гадни феи.

Афсол вирна вежда.
- Чувствата са взаимни, струва ми се. - въздъхна принцът. - Сред тези, които посещават това място, няма много хора, които да дадат злато в публичния ви дом.

Чин се зачуди видимо.
- Е, че що? Имаме доста хубави работнички там. Има много лисици, вашите от Еритос не харесват ли да ебат лисици?

- В Еритос живее само една лисица и доколкото ми е известно, не работи в публичния дом. - сви рамене принцът.

Чин се опули.
- Еми там ви е грешката, явно сте доста луди, че лисиците ви да не работят в публичния дом. То пак можете да ги ебете, те са големи курви. Тук имаме достатъчно, като не щеш лисици, имаме и други работнички в Приказен Блян. - отвърна дракончето.

- Както казах - в Еритос живее само една лисица. И предвид на какво е способна, не знам кой ще е този, който ще я принуди да работи в публичен дом. - изрече Афсол, сетне въздъхна. - Не, благодаря, не търся компания на куртизанки.

Чин наведе глава.
- Хич ви няма в това вашето Еритос. - отсече чудовището. - Тогава кво правите за развлечение? То е ебахти тъпото, ако не ебете яки мацки.

- Имаме си и други начини за развлечение. - отвърна принцът. - Кой с кого спи не е моя работа.