Къщи

- Не смятам да предавам каквото и да е на Лилит. - изрече Афсол. - Тя пак ще дойде, ще си я намерите сами.

- Що така, човеко? Да не ти е жена? - изненадано отвърна Чин.

Афсол се прекръсти.
- Опазете божества! - изрече принцът. - Тази разпоретина не искам да ми е жена.

Чин се замисли.
- Вие сте наистина много зле в това Еритос. Горката жена, как я обиждате. Какво им е на курвите, човеко? - присви очи дракончето.

- Кой знае. - сви рамене Афсол. - Лилит просто не се спира с глупостите си и не я харесват много.

- Че кво ви е направила яката мацка? - изненадано попита Чин. - Тук Господарят доста я похвали.

- Тя в леглото е добра, спор няма, но като човек е отвратителна. - отвърна Афсол. - Не можеш да ѝ бъдеш приятел или да разговаряш с нея, без да обърне темата в сексуална.

- Това звучи идеално за нашия Приказен Блян! - зарадва се Чин. - Дали ще иска да започне работа тук?

- Защо питаш мен? Трябва да отправиш въпроса си към нея. - отвърна принцът.

- Ами щото каза, че я познаваш. - сви крилете си дракончето. - А и не е дошла обратно, надяваме се да дойде, този път и аз искам да я еба.

Афсол поклати глава.
- Надали ще се съгласи, но не е моя работа, не ме и интересува.

Чин въздъхна.
- Добре, човеко. Тогава кажи, теб какво те интересува? - попита слугата на Господаря на Валдора.

- Няма да разбереш, опасявам се. - изрече Афсол. - Интересува ме сестра ми и жената, с която искам да съм да са добре и да са щастливи. За тази цел обаче, трябва да се отърва от съпругата си, което изглежда някак непостижимо.

Чин много се учуди на думите на мъжа.
- Чакай малко, как така за да са щастливи жена ти и сестра ти, трябва другата ти жена да изчезне? Вие колко точно сте луди в туй вашето Еритос? Жена ти ква раса е?

- Човек е. - изрече Афсол. - Обаче не е сторила нищо лошо, че да заслужи смърт.

Дракончето присви очи.
- Ама кой е казвал нещо за смърт? Ако жена ти е красива, можем да я вземем на работа в Приказен Блян. Господарят даже ще ти даде 20-30 злато за нея. Добра оферта е, доведи я.

- 20-30 злато?! - възкликна Афсол. - В Еритос плащат много повече на куртизанките. Пък и както казах, не ми е сторила нищо, че да я продавам. И тя е жертва на ужасната си съдба.

Чин въздъхна.
- Еми човеко, прав беше. Наистина няма как да те разбера, искаш да се отървеш от жена си, ама не искаш да ни я продадеш. Не щеш и да я убиваш. Кво толкова е направила на сестра ти и другата ти жена? Построй им по една къща на трите и да се спасяват.

- Съпругата ми нищо не им е направила. Бащите ни са се съгласили да се оженим без наше съгласие. - въздъхна Афсол. - А тъкмо бяха започнали да се подреждат нещата с жената, с която искам да съм.

Дракончето отново присви очи.
- Ама защо да не можеш да си с тая другата жена? Просто я взимаш и нея и готово. - невъзмутимо отвърна съществото. - Не разбирам как са свързани тия неща, които казваш, човеко.

- Не мисля, че двуженството е прието в Еритос. Пък и предпочитам двете да не са под един покрив, така е добре за нервите ми. - въздъхна Афсол.

- То в това вашето Еритос вече се чудя нещо позволено ли е. - изсумтя Чин. - Елате да живеете тука, Господарят не налага такива тъпи забрани. Също, кво ти пука те двете какво мислят? Кой ще ги пита тях?

- Здравето ми. - изрече Афсол. - И не, благодаря! Тук е достатъчно странно, не виждам за какво да живея на място, където единственото, което можеш да правиш е секс с куртизанки.

- Еми щото така няма да се занимаваш с досадните си жени, бе човеко. - невъзмутимо отвърна Чин. - А и нашите лисици са страхотни курви, сигурно се ебат по-яко от тия двете. - със задоволство отвърна дракончето.

Афсол се плесна по челото.
- Не ме вълнува, наистина. Както казах, няма да разбереш.