Партито на Силиа

Лилит се засмя.
"Е, ако имаше желание, сигурно щеше. Но пък така сигурно е по-добре и за двама ви. Ще спреш да мислиш за нея като се отдалечите.", намигна му тя.

- Лилит, ако се надяваш да започна да мисля за теб, уверявам те, можеш да бъдеш спокойна. Вече го правя. - с насмешка отвърна Крисчън. - Например, мисля си колко прекрасно би било да не те срещам, но уви.

"Не е казано, че трябва да мислиш за мен. Знам, че няма да го сториш.", въздъхна жената. "Дойде ти времето да си намериш по-добра компания от госпожица Дърво."

- Като например? - повдигна вежда Крисчън.

Лилит се намуси.
"Ще спреш ли с това "например"?", изрече тя. "Няма конкретна, но в този свят има много жени, които са по-добра компания от любимото ти Дърво."

- В Кросфайър Муунлайт също живеят доста жени и въпреки това съм почти сигурен, че съм видял какво предлага кралството в това отношение. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Надявах се на конкретни препоръки, след като изглежда че твоето мнение е най-ценно по отношение на опита на дамите.

"Какво очакваш да ти предложи една жена? Нима дамите в Кросфайър Муунлайт не могат да се конкурират с Дървото?", вирна вежда Лилит.

- Не съм казал подобно нещо. - продължи да се смее Крисчън. - Единствено се чудя с какво бих могъл все още да бъда изненадан.

"Знам ли.", сви рамене Лилит. "Може и да се намери жена, която приятно да те изненада, за разлика от Дървото."

- Не съм сигурен защо пренасяш личните си несгоди върху мен. - сви рамене Крисчън.

"Нямам лични несгоди. Опитвам се да ти помогна, но ти отказваш.", отвърна Лилит. "То може и да не се налага вече де. Дървото сигурно си края на живота си ще се сърди.", изсмя се жената.

- Не съм съвсем сигурен за какво говориш, но не съм и убеден, че искам да бъде. - сви рамене мъжът.

Лилит въздъхна.
"Не съм сигурна нарочно ли го правиш или многото прекарано време с Дървото те е развалило, но всички забелязахме колко се мръщи на историята с имението на Нана."

- А аз смятам, че обясних причините за действията си относно това. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен дали Силиа, или ти имаш нещо против в крайна сметка.

"Аз нямам нищо против, скъпи. С Нана можехте и да си паснете, стига да не ти беше отнела енергията. Жалко."

- Енергията? - горчиво се изсмя Крисчън. - Смяташ, че всичко това е заради енергията ми? Опасявам се, че приятелката ти Нана има доста по-сериозни провинения от това.

"Защото се опита да се отърве от някаква изкуфяла бабичка? Стига глупости, дъртата прекаляваше."

- Дори и да съм съгласен, не заслужава да изгуби живота си. Но сега ти си тази, която се преструва, че не разбира за какво говоря. Селесте е всичко, което някога съм искал, Нана знаеше това и въпреки това ми я отне.

"Това е жалко.", сви рамене Лилит. "Но пък ще имаш и друг шанс да я вземеш."
Лилит реши да си ходи. Преди да тръгне, тя потупа Крисчън по рамото.
"На прав път си. Дървото не ти е нужно изобщо.", изрече тя и се телепортира в имението на Арус.

Арус забеляза спора между двамата, напоследък Крис се държеше наистина странно, толкова много ли означаваше за него това хлапе?! Той реши да се прибира и подкани Далия и Крис да го последват.