Партито на Силиа

- Не сте приятели? - наклони глава встрани Нана. Значи този беше безполезен за нея. - Тогава откъде се познавате?

- Е, той много отдавна се мъкне тука. - сви рамене тъмния елф. - Не му е чиста работата, тъй да знайш.

Нана прехапа устни. Разбира се, тя вече добре знаеше това.
- Какво имаш в предвид? - престори се на изненадана лисицата.

- Не те знам коя си, ама има навика да краде чужди жени. - отвърна тъмния елф. - И се прай на много важен.

- Да краде чужди жени?! - невярващо повтори Нана. - Съгласна съм, че се държи ужасно, но не съм забелязала да има отношения с някакви жени. Според онази отвратителна... жена, аз съм съсипвала неговото семейство. Наистина не разбирам какво се случва с жителите в това кралство.

Каво си зе кончото Курвито и зеха и вудо куклата да я помпят в гъзарете яко по пътя Каво кат минаваши към курвата жули чекии и са източи на курвата на сурата да си знай и си прайха прибирането.

- Кво семейство? Тоз няма никво семейство.

Евдемия навреме се отдръпна от гнусотията на тези изроди неземни и реши да се прибира.

- Не съм сигурна, господине. - този тъмен елф беше безполезен за Нана, след като не можеше да ѝ помогне. - Съжалявам, че обезпокоих Вас и съпруга Ви. - тя се поклони, сетне се върна при Далия и Лилит.

Конър извъртя очи. Надяваше се тъз да е новата курвентия до тоз шибан дългуч, че да може да си върне Силиа най-сетне.

- Достатъчно време ти дадох да си начешеш езика, съпруже. Време е да се прибираме.
Блейд хвана Конър за ръка и го задърпа към замъка им.

Юки се приближи до Нана.
- Добра работа до тук. Скоро ще те посетя, може би имам решение на проблемите ти с Валдора. - усмихна се тя.

Нана се обърна към другата лисица.
- Надявам се опасността, на която се излагам да си струва. - отвърна тихо Нана, уверявайки се, че никой не ги слуша.

Катрин реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички и си тръгна.

- Не си в никаква опасност, но както и да е. Скоро ще говорим в дома ти. - пренебрежително отвърна Юки, след което си тръгна.

Лилит се доближи до Крисчън.
"Е, какво става с теб и Дървото? Хич не ти е обърнала и капка внимание."

Крисчън се обърна към Лилит.
- Не бих могъл да кажа, Лилит. Вероятно не е в настроение. - сухо отвърна той. - Аз също не съм, така че се получава прекрасно.

Лилит се засмя.
"Ти виждал ли си я някога в настроение? Винаги се мръщи по тези партита и гледа изпепеляващо всяка жена, която те наближи."

- Ако това беше истина, очите ѝ щяха да бъдат изпепелени напълно много отдавна от присъствието ти, Лилит. - с насмешка отвърна Крисчън.

"Сигурно.", изсмя се жената. "Но си е точно така. Готова е да се скара с всяка, която се навърти около теб."