Партито на Силиа

- А кой ще потърси сметка на Нана за това, което ми стори? - студено отвърна Крисчън. - Предвид всичко случило се, не смятам че Нана е била обидена безпричинно от някого тук. Тя е възрастна, ще го преживее.

- Да, но ще изчакам Елвира и Силиа. Искам да се уверя, че ще се приберат невредими.

"Много интересно. Щом Нана се почувства обидена - ще го преживее, но ако Дървото е обидено искаш да му помогнеш?", изрече Лилит. "Да, онова, което Нана ти стори действително не е хубаво, но Силиа прекалява."

Аша въздъхна. Надяваше се онези две кучки да решат скоро да си размърдат задниците, защото не ѝ се стоеше вече тук.

- Ако двете имат вражда за нещо, не е моя работа да се меся в нея. Както казах, не са деца и могат да разрешат проблемите помежду си. Нито една от тях в момента не се намира в опасност. - сви рамене мъжът.

Силиа реши, че не ѝ се слушат повече глупости. Принцесата се доближи до Елвира.
- Нека си вървим, заболя ме главата вече.

Елвира кимна.
- Разбира се, нека си тръгваме.
Двете се телепортираха обратно в южното кралство.

След като Силиа и Елвира си тръгнаха, Афсол реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички и се телепортира с Аша във вилата си.

Лилит се засмя.
"Мисля, че за Дървото си в същината на проблема."

- Ако Силиа има проблем с мен е свободна да ми го каже, твоите предположения по въпроса не са от особено значение за мен. - махна пренебрежително с ръка Крисчън.

Лилит се засмя.
"Е, ако имаше желание, сигурно щеше. Но пък така сигурно е по-добре и за двама ви. Ще спреш да мислиш за нея като се отдалечите.", намигна му тя.

- Лилит, ако се надяваш да започна да мисля за теб, уверявам те, можеш да бъдеш спокойна. Вече го правя. - с насмешка отвърна Крисчън. - Например, мисля си колко прекрасно би било да не те срещам, но уви.

"Не е казано, че трябва да мислиш за мен. Знам, че няма да го сториш.", въздъхна жената. "Дойде ти времето да си намериш по-добра компания от госпожица Дърво."

- Като например? - повдигна вежда Крисчън.

Лилит се намуси.
"Ще спреш ли с това "например"?", изрече тя. "Няма конкретна, но в този свят има много жени, които са по-добра компания от любимото ти Дърво."

- В Кросфайър Муунлайт също живеят доста жени и въпреки това съм почти сигурен, че съм видял какво предлага кралството в това отношение. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Надявах се на конкретни препоръки, след като изглежда че твоето мнение е най-ценно по отношение на опита на дамите.

"Какво очакваш да ти предложи една жена? Нима дамите в Кросфайър Муунлайт не могат да се конкурират с Дървото?", вирна вежда Лилит.

- Не съм казал подобно нещо. - продължи да се смее Крисчън. - Единствено се чудя с какво бих могъл все още да бъда изненадан.

"Знам ли.", сви рамене Лилит. "Може и да се намери жена, която приятно да те изненада, за разлика от Дървото."

- Не съм сигурен защо пренасяш личните си несгоди върху мен. - сви рамене Крисчън.

"Нямам лични несгоди. Опитвам се да ти помогна, но ти отказваш.", отвърна Лилит. "То може и да не се налага вече де. Дървото сигурно си края на живота си ще се сърди.", изсмя се жената.

- Не съм съвсем сигурен за какво говориш, но не съм и убеден, че искам да бъде. - сви рамене мъжът.

Лилит въздъхна.
"Не съм сигурна нарочно ли го правиш или многото прекарано време с Дървото те е развалило, но всички забелязахме колко се мръщи на историята с имението на Нана."

- А аз смятам, че обясних причините за действията си относно това. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен дали Силиа, или ти имаш нещо против в крайна сметка.

"Аз нямам нищо против, скъпи. С Нана можехте и да си паснете, стига да не ти беше отнела енергията. Жалко."