Партито на Силиа

Конър не разбираше ко става тука. Тъз лисица беше ли с оня шибан дългуч? Не беше сигурен, ама все едно. Важното беше, че със Силиа се бяха разделили и тя щеше да си бъде негова, както тряяше да си е.

"Е, а, де и аз това искам да разбера. Не разбирам какво го привлича в нея, че не я е зарязал още."

Крисчън махна с ръка.
- Реших да ги оставя да комуникират помежду си, на техния език. - на свой ред подигравателно отвърна Крисчън.

- Защо трябва непременно да е привлечен? По-скоро вероятно не иска да бъде причината всички да бъдем удавени в сълзите ѝ. - подигра се Далия.

"Тогава трябва да го поздравим за саможертвата му.", засмя се Лилит.

- Не съм предполагал, че те интересуват женските им дрязги. - засмя се Арус. - Започваш да имаш все по-всестранни интереси, приятелю. Така или иначе повечето от нещата, за които говорят не са особено логични.

- Ние се смеем, но е изключително дразнещо. - скръсти ръце Далия и се обърна към Нана. - За момента има затишие, но знаейки какво представлява, надали ще е задълго. Момиче, и ти само наливаш масло в огъня, като се въртиш около слугата. Решавай вече дали искаш да си с него, или не, така объркваш горката пикла, не знае кога е най-правилно да ревне.

Крисчън поклати глава.
- Ако визираш Лилит и Далия съм абсолютно съгласен.

- Не желая непременно да бъда с когото и да било, госпожице Далия. - невъзмутимо отвърна Нана. - Искам единствено да живея добре, чувствата на тази жена също ни най-малко не ме интересуват.

- Не само тях. Не разбирам защо си толкова жесток спрямо красивата си лисичка, създавайки ѝ такива проблеми. Никога не е било в стила ти.

- "Красивата лисичка" поднесе всичко, за което някога съм мечтал пред очите ми, след което коравосърдечно го отне. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Отношението ми спрямо нея е повече от прекрасно, предвид всичко случило се.

Арус потупа бодигарда си по рамото.
- Наистина ти съчуствам за случилото се със Селесте, но не се държиш честно, като я виниш. Тя не е наясно със ситуацията.

- Постарах се да ѝ обясня добре. - сухо отвърна Крисчън, премахвайки ръката на Арус от рамото си. - Тя имаше силата да я задържи и да се опълчи срещу онези нещастници, просто избра да не го стори. Аз не бях там, можела е да използва силите си, можела е да стори толкова много неща.

Арус сви устни.
- Отново ще кажеш, че не е моя работа, но интересът ти към това дете е меко казано нездрав. Ако не те познавах толкова добре, щях да бъда доста притеснен. Така или иначе единственото, което ще се случи е, че ще се наложи да потърпиш още малко. Планът на Далия ще успее. Прекрасната Нана не ти е виновна с нищо.

- Ще смяташ ли все още, че е толкова прекрасна, ако ти кажа за идеята ѝ да те контролира, за да ѝ дадеш всичко, което притежаваш? Единственото, което я спира е устройството на онзи гном, понеже е все още в ръцете ми.

Арус се изсмя с глас.
- И ето тук си в грешка, скъпи мой приятелю. - намигна му той. - Аз така или иначе бих ѝ дал всичко, което притежавам, ако ми пусне. Такъв шанс не се изпуска току-така. И не смей да ме критикуваш, ти самият си достатъчно луд, след като похарчи осемстотин милиона за нея.

- Това беше в името на спокойствието на всички ни. Щом такава е цената, с удоволствие ще я платя.

Арус се изсмя тихо.
- Не знам, не знам, Силиа не изглежда особено спокойна от факта. - подигра се той. - За "удоволствието" иначе никак не се съмнявам.

Силиа въздъхна.
- Няма смисъл да се занимаваш с нея, Елвира. Ще трябва да я изтраем още няколко месеца.

- Животът на Силиа не е бил в опасност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Невинни хора щяха да загинат, ако не бях сторил това.