Партито на Силиа

- Да откраднеш дете от Афсол? - вирна вежда Елвира. - И това не е цел? Точно това целиш, парцалесо.

- Не е точно така, госпожице Елвира. - отвърна Аша. - Аз просто искам да остана жива. Не знам какво ще се случи с мен, когато се върна обратно в Милбърн.

- Афсол и Крис ти предложиха да ти помогнат да избягаш. Трябваше да се съгласиш и сега нямаше да мислиш за това. - изрече Силиа.

Конър беше наистина много доволен. Тъмния елф отиде да си налей вино. Беше дочул разговора на Лилит и тая лисица. Явно шибания дългуч беше избрал нея пред Силиа. Конър много пъти и беше казвал, че тоз шибаняк ще си намери друга и че за него тя не е нищо повече от секс играчка, ама мръсницата тъй и не искаше да чуй. Заслужаваше си туй дет стана, скоро щеше отново да бъде негова.

"Не мисля, че може, но тя вероятно вярва, че може и да е.", отвърна Лилит.

Нана продължи да се смее.
- Не виждам как би могла да бъде. Но, честно да си призная, наистина не знам защо мислите така. Тя не се интересува изобщо от него, нито веднъж не го е потърсила, нито изразила желание да прави нещо с него. Мисля, че всички грешите.

Лилит се засмя.
"Не съм сигурна дали не се виждат, когато не присъстват на партита, но най-често го кани, когато се засекат тук.", отвърна тя. "От друга страна, мисля че му е доста сърдита задето той ти подари имение на такава стойност, а на нея не ѝ е подарявал нищо."

- Ако беше умна, не би търсила прост слуга, но уви, пиклата не блести с ум. - скръсти ръце Далия. - Ти си тази, която греши, вероятно просто се страхува от теб или просто все още не е измислила как да сътвори поредната си мелодрама, с която да го принуди да я съжали.

- Баща ми ще ме намери и на край света да ида. - въздъхна Аша. - Няма как да се скрия.

- Баща ти не е ли зает с война? - вирна вежди Елвира. - Надали ще тръгне да те търси, докато кралството му е на прага на война. И ако си смениш името и нещо по външния вид ще ти се получи. Просто не искаш, защото в някакъв момент ще ти се наложи да си изкарваш прехраната сама. Ако си по-умна можеше да се омъжиш за някой богаташ, но уви, не си.

- Не мога да кажа защо не ѝ е купил къща. - сви рамене Нана. - Ако с него се държи толкова ужасно, колкото с мен, може би това е причината да не получава нищо.

- Не, просто ти не осъзнаваш същността на тази тъпачка. Дори и да ѝ предложи подарък, тя ще го откаже, за да може в такъв момент като този да започне да се тръшка че е била забравена. Това е коронният ѝ номер.

"Причината е, че е Дърво и той дълбоко в себе си го знае, затова не вижда причина да ѝ поднася подаръци.", изсмя се Лилит.

- Да, сега е изправен на прага на войни, но след като приключат ще тръгне да ме търси, ако получи новина, че съм избягала. Тогава несъмнено ще изгубя много повече, отколкото сега.

Нана отново се изкикоти, слушайки предположенията на двете жени. Не знаеше дали нещо от думите им е истина, но не се и интересуваше особено. Надяваше се Юки да е доволна от този развой на събитията, както и скоро да получи възможност да се отърве от проклетия талисман.
- Аз не бих ѝ подарила нищо, ако се държи винаги така нелепо. - отвърна лисицата.

- Ако ще означава никога повече да не ти видя лицето, бих ти дала един от силните си дракони. Замини с него, той ще те защитава от враговете ти.

"То си е винаги.", сви рамене Лилит. "Не го знам защо ѝ обръща внимание все още."

Нана въздъхна.
- Защото все още ми е сърдит заради онова хлапе. Какво можех да направя?! Трябваше да я върна на родителите ѝ. Поне след това успях да се срещна с някои влиятелни господа и да си купя тази рокля. - усмихна се лисицата.

- Не съм сигурна дали ще мога да командвам дракон. - отвърна Аша. - Пък и къде бих могла да отида с толкова огромно същество? Няма да съм добре дошла никъде.

"Хлапе?", учуди се Лилит.