Партито на Силиа

Нана наклони глава встрани, преструвайки се, че не разбира. Все още не беше забравила за талисмана, трябваше да намери начин да го отмъкне.
- Какво е станало?

- Имах много неприятен спор в замъка със Силас и реших, че не мога да остана там засега. - отвърна Аша. - Защо не дойдете на вечеря някой път?

"Типичното.", сви рамене Лилит. "Опитвам се да му кажа, че няма нужда от онова Дърво Силиа, но той отказва да го приеме."

- Не мисля да присъствам на вечеря, на която ще присъстваш и ти. - изсумтя Елвира. - Дори не разбирам защо ни каниш.

Нана се изкикоти.
- Не съм сигурна дали е дърво, но е доста невъзпитана. - отвърна лисицата.

Крисчън хвърли студен поглед към Нана.
- С теб не се ли бяхме разбрали нещо?

- Просто се опитвам да навържа приятелства на това място. - изрече Аша. - По цял ден стоя затворена в замъка и нямам с кого да разговарям.

Лисицата сви рамене.
- Както виждаш, не съм я доближавала. - невъзмутимо отвърна тя. - Просто споделям мнението си относно нея, и на това ли нямам право?

Крисчън изцъка с език, сетне отиде да си налее чаша вино.

"Тя си е и такава, да.", изрече Лилит и се обърна към Крисчън. "Още повече хора осъзнават ужасния ѝ характер, защо само ти не можеш?"

- И това защо да е наш проблем? Имаш си Силас и Ейда, говори си с тях. - изрече Силиа. - Не желая да бъда приятелка с хора, които смеят да посягат на мен, близките ми или домашните ми любимци. Да не мислиш, че съм забравила какво стори с горкия Хектор?

Нана въздъхна и реши да отвърне вместо отдалечаващият се наемен убиец.
- Аз също не съм сигурна. Тя се държи отвратително с мен, а никой нищо не ѝ казва. С нищо не съм провокирала подобно държание. - скръсти ръце жената.

Аша се надяваше Афсол да не ги слуша, че щеше да бъде доста лошо, ако излъже.
- Не съм го сторила аз, знаете това. - изрече принцесата. - Ейда си призна.

"Е, ще ѝ свикнеш на глупостите.", изрече Лилит. "Така се държи с жените около Крисчън."

Силиа се изсмя.
- Не знам защо си мислиш, че ти вярвам. - отвърна принцесата. - Не те знам какво целиш отново, но няма да ти се получи.

- Не разбирам какво съм виновна аз. - невъзмутимо отвърна Нана. - Ако има някакъв проблем, защо не го отнесе към него, доколкото ми е известно, между тях двамата дори няма връзка. Какъв ѝ е проблемът?

- Да целя? - учуди се Аша. - Аз нищо не целя, госпожице Силиа. Просто се опитвам да направя онова, което баща ми и крал Селиандър искат.

Далия се приближи до Лилит и курвата на слугата.
- Проблемът на пиклата е, че не ѝ се обръща достатъчно внимание. Тя това иска, потвърждавам - ще ти се наложи да свикнеш с простотиите ѝ.

Лилит се изсмя.
"Е, Дървото отчаяно се опитва да запази вниманието му. Не ѝ харесва евентуална конкуренция да се навърта наоколо."

Нана се изсмя с глас, чувайки думите на двете жени.
- Конкуренция? Как би могла да ми бъде конкуренция, ако наистина е такава, каквато я описвате?

- Да откраднеш дете от Афсол? - вирна вежда Елвира. - И това не е цел? Точно това целиш, парцалесо.

- Не е точно така, госпожице Елвира. - отвърна Аша. - Аз просто искам да остана жива. Не знам какво ще се случи с мен, когато се върна обратно в Милбърн.

- Афсол и Крис ти предложиха да ти помогнат да избягаш. Трябваше да се съгласиш и сега нямаше да мислиш за това. - изрече Силиа.

Конър беше наистина много доволен. Тъмния елф отиде да си налей вино. Беше дочул разговора на Лилит и тая лисица. Явно шибания дългуч беше избрал нея пред Силиа. Конър много пъти и беше казвал, че тоз шибаняк ще си намери друга и че за него тя не е нищо повече от секс играчка, ама мръсницата тъй и не искаше да чуй. Заслужаваше си туй дет стана, скоро щеше отново да бъде негова.

"Не мисля, че може, но тя вероятно вярва, че може и да е.", отвърна Лилит.