Партито на Силиа

- Много бих искал да знам какво имаш в предвид. - засмя се наемният убиец.

Каво говори.
- Але курво да ве ама селяндурите са занимават с анала ти ве напрао та праят дармадан пещера после та препсуват ве като дояздиш булка да станеш само със звънчетата ше та бомбим. - обясливо каза Каво.

Халон отиде да си налее вино. Ненормалникът Каво не се спираше с простотиите си.

"Несъмнено компанията на Дървото ще доведе до някакъв вид лудост. Даже мисля, че си започнал да се разболяваш нещо, за да я предпочиташ и защитаваш толкова."

- Явно отново говориш за себе си, Свиньо. Както ти казах и преди малко - не желая да знам нищо за извратените ти фетиши. Това, че очевидно се обличаш като мен и ходиш да се шибаш наляво-надясно, с който ти видят очите, не ме интересува. Това са си твоите лудости, които нямаш право да прехвърляш върху мен, Свиня гнусна. Да не съм те карала аз да вършиш подобни тъпотии?!

Крисчън поклати глава.
- Не защитавам никого, Лилит. Ти си тази, която слага думи в устата ми всеки път. - засмя се отново той.

"Не? Кога съм ти слагала думи в устата? Аз просто се опитвам да те накарам да осъзнаеш, че нямаш нужда от това Дърво."

Каво са активира.
- Але курво как ше прая обличане като твоя курвенски гъз ве ти си много зле ве курво напрао пълен минус как ти са изкара главата напрао незнам незнам ве. - адски каза Каво и показа плесника.

Аша реши да разговаря със Силиа и Елвира.
- Здравейте! - изрече тя и им се усмихна. - Защо така си тръгнахте онази вечер? Можехме да вечеряме заедно.

- Но си достатъчно недружелюбна, та не ми казваш от кого точно имам нужда. Наранен съм. - подигра се Крисчън.

- Аз виждам само един луд, който е пълен минус и това си ти, Свиньо смотана.

"Казах ти, че няма конкретен човек.", отвърна Лилит. "Просто ти е нужна някоя по-ведра и жизнерадостна от това Дърво."

Каво би гонга и изкара акордьона и пя миливи курвенски песни.
- Ънджей махард сею логи гъге ънджей ту кос севиго билю бре таваде. - адски пя Каво за курвата да си знай.

- Звучи като добра идея. - кимна Елвира и дочу дразнещия глас на дриплата. - Ти пък къде се месиш?

Евдемия извъртя очи и се отдръпна от тъпата Свиня. Съвсем се беше побъркала.

Нана се приближи до Лилит и наемния убиец. Разбира се, беше чула целия им разговор, но се престори, че тепърва пристига.
- За какво говорите? - полюбопитства лисицата.

Аша сведе глава.
- Извинете, че прекъсвам разговора ви. С Афсол бяхме доста изненадани, когато си тръгнахте така. - изрече жената.

Лилит въздъхна.
"Опитвам се да му влея малко акъл, но той отказва да се вслуша в думите ми.", отвърна жената.

Силиа скръсти ръце.
- А ние бяхме доста изненадани, че си там. Кога въобще се домъкна?

Каво киризи тъпата курва че замина ама пя по яко и мило да са чува зверски.
- Ай путкасан керо те вайюнджия де шорав шора ве шора те вайюнджия тулидаад. - адски пя Каво.