Партито на Силиа

Лилит въздъхна.
"Дървото отново ли ти прави нещо? Не разбирам как не виждаш проблем в нея."

- Не, не трябва? - вирна вежда Евдемия. - Не съм длъжна да се омъжвам за никого, Свиньо смотана, още повече за отрепка като теб.

Каво изкара китара и свири зверски песни.
- Але курва тряа ве ти си курволък долен тряа да ставаш оважавана лейди. - обясливо каза Каво и пя о курво смотана си курво.

Конър извъртя очи.
- Въобще не ме интересува, шибаняко. - изрече той към Блейд.
Не знайше ко е станало, ама явно беше нещо сериозно, щото шибаната мръсница дори не обърна внимание, че шибания дългуч е тука. "Най-сетне се разделиха тез.", помисли си тъмния елф. Тряяше да намери начин да се отърве от шибаняка Блейд и Силиа щеше да си бъде негова завинаги.

- Аз съм си уважавана и без теб, ненормалнико. - изрече Евдемия.

- Лилит, виждам проблем единствено в теб и странната ти обсесия спрямо Силиа. Наистина не съм сигурен какво целиш.

Каво са смя като урунгел.
- Але курво да ве сичкото селяндур тай оважило в гъзарете ве. - зверски каза Каво.

"Да ти отворя очите за това Дърво, но ти явно искаш да ги държиш плътно затворени.", въздъхна жената. "Тя не си заслужава, нямам представа какво намираш толкова в нея като на тоя свят съществуват доста по-добри жени от нея."

- За себе си ли говориш отново, Свиньо?

- Доста интересно. - засмя се Крисчън. - Препоръки ли имаш? Целият съм в слух.

Каво говори.
- Але курво не ве за твоя сурат ве. - зверски каза Каво.

Елвира кимна.
- Това е добра идея, да. Така ще мога да излизам, въпреки че пак ще се озъртам както днес. - тихо отвърна жената. - Вратът ме заболя да гледам постоянно наляво-надясно и зад себе си.

"Нямам конкретни препоръки, просто знам, че Силиа далеч не е най-доброто, което можеш да имаш. Красива е, спор няма, но красотата ѝ ще се изпари, ако продължава да я съсипва с ревове.", изрече Лилит. "Не виждам и какво толкова намираш в характера ѝ - глупава жена с мания за самоунищожение."

- Съмнява ме някой да говори подобни неща, при положение, че почти никой не ме познава. На теб изобщо не може да се вярва.

- Единствената, която ме озадачава, си всъщност ти, Лилит. - сви рамене Крисчън. - Твърдиш, че Силиа има проблеми, но не можеш да обясниш какви, освен повтаряйки лъжите на Далия. Твърдиш, че заслужавам "по-добра" компания, но не желаеш да споделиш какво имаш в предвид. Смятам, че имаш силна нужда от лечение.

Каво говори.
- Але курво как ше не та знаят ве знаят та селяндурите напрао са пропищели от гъзарете ти ве. - адски каза Каво.

Силиа тъжно въздъхна.
- Не знам какво да ти кажа, за да те успокоя. Ситуацията ти е по-различна от тези, в които съм изпадала аз. - изрече принцесата. - Искаш ли да повикам Матилда утре и да си поговорите?

"Аз нямам нужда от лечение, но ти ще имаш, ако продължаваш да се занимаваш с Дървото.", изрече Лилит.

Далия чуваше разговора на слугата и онази червенокоса жена. Лилит си беше абсолютно права, просто на слугата очевидно му липсваха мозъчни клетки. Разбираемо - инак нямаше да бъде прост слуга.

Евдемия се изсмя.
- Свиньо, пак за себе си ли говориш? - изрече жената. - За разлика от теб, аз с никого не се занимавам.