Партито на Силиа

Каво говори.
- Але курво как ше съм долен ве аз съм си типтоп най як и мил Каво. - обясливо каза Каво и са източи на земята.

"Съмнява ме.", изрече жената. "Не виждам причина да я защитаваш. Ако по-скоро се осъзнае, че за нищо не става, може и все още да има шанс да се усъвършенства в бъдещето."

- Не знам кой те е излъгал за това, Свиньо, но си много далеч от истината. - изсмя се Евдемия.

Каво говори.
- Але курво къв истинлък ве истинлъка е че ти си долна курва тряа да прайм свадбарето аре курво тъпа курво ше ти зимам рокла. - обясливо каза Каво.

Силиа се доближи до Елвира.
- Елвира, добре ли си?

- Не ме вълнува, Свиньо. Вземи на себе си и се венчай за тъпия си кон.

Дишането на Елвира се бе нормализирало и тя се обърна към Силиа.
- Да. - тихо отвърна тя. - Имах чувството, че някой ме следи.

Силиа въздъхна. Състоянието на Елвира не ѝ харесваше, но я разбираше. Вероятно се чувстваше ужасно, че нападателят ѝ все още се разхождаше на свобода.
- Искаш ли да вземем Амалтея след партито и тя дойде заедно с теб във вилата ми? Така ще си по-спокойна, когато излизаш.

- Интересно ми е откъде знаеш кой има нужда от усъвършенстване. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Каво са активира и щеши да помпи курвата в анала ама вудо куклата го спря.
- Але курво как за кончо ве ти тряа булка да ставаш много си зле ве. - зверски каза Каво.

Лилит въздъхна.
"Дървото отново ли ти прави нещо? Не разбирам как не виждаш проблем в нея."

- Не, не трябва? - вирна вежда Евдемия. - Не съм длъжна да се омъжвам за никого, Свиньо смотана, още повече за отрепка като теб.

Каво изкара китара и свири зверски песни.
- Але курва тряа ве ти си курволък долен тряа да ставаш оважавана лейди. - обясливо каза Каво и пя о курво смотана си курво.

Конър извъртя очи.
- Въобще не ме интересува, шибаняко. - изрече той към Блейд.
Не знайше ко е станало, ама явно беше нещо сериозно, щото шибаната мръсница дори не обърна внимание, че шибания дългуч е тука. "Най-сетне се разделиха тез.", помисли си тъмния елф. Тряяше да намери начин да се отърве от шибаняка Блейд и Силиа щеше да си бъде негова завинаги.

- Аз съм си уважавана и без теб, ненормалнико. - изрече Евдемия.

- Лилит, виждам проблем единствено в теб и странната ти обсесия спрямо Силиа. Наистина не съм сигурен какво целиш.

Каво са смя като урунгел.
- Але курво да ве сичкото селяндур тай оважило в гъзарете ве. - зверски каза Каво.

"Да ти отворя очите за това Дърво, но ти явно искаш да ги държиш плътно затворени.", въздъхна жената. "Тя не си заслужава, нямам представа какво намираш толкова в нея като на тоя свят съществуват доста по-добри жени от нея."

- За себе си ли говориш отново, Свиньо?

- Доста интересно. - засмя се Крисчън. - Препоръки ли имаш? Целият съм в слух.

Каво говори.
- Але курво не ве за твоя сурат ве. - зверски каза Каво.

Елвира кимна.
- Това е добра идея, да. Така ще мога да излизам, въпреки че пак ще се озъртам както днес. - тихо отвърна жената. - Вратът ме заболя да гледам постоянно наляво-надясно и зад себе си.

"Нямам конкретни препоръки, просто знам, че Силиа далеч не е най-доброто, което можеш да имаш. Красива е, спор няма, но красотата ѝ ще се изпари, ако продължава да я съсипва с ревове.", изрече Лилит. "Не виждам и какво толкова намираш в характера ѝ - глупава жена с мания за самоунищожение."

- Съмнява ме някой да говори подобни неща, при положение, че почти никой не ме познава. На теб изобщо не може да се вярва.

- Единствената, която ме озадачава, си всъщност ти, Лилит. - сви рамене Крисчън. - Твърдиш, че Силиа има проблеми, но не можеш да обясниш какви, освен повтаряйки лъжите на Далия. Твърдиш, че заслужавам "по-добра" компания, но не желаеш да споделиш какво имаш в предвид. Смятам, че имаш силна нужда от лечение.