Партито на Силиа

Арус се изсмя с глас.
- И ето тук си в грешка, скъпи мой приятелю. - намигна му той. - Аз така или иначе бих ѝ дал всичко, което притежавам, ако ми пусне. Такъв шанс не се изпуска току-така. И не смей да ме критикуваш, ти самият си достатъчно луд, след като похарчи осемстотин милиона за нея.

- Това беше в името на спокойствието на всички ни. Щом такава е цената, с удоволствие ще я платя.

Арус се изсмя тихо.
- Не знам, не знам, Силиа не изглежда особено спокойна от факта. - подигра се той. - За "удоволствието" иначе никак не се съмнявам.

Силиа въздъхна.
- Няма смисъл да се занимаваш с нея, Елвира. Ще трябва да я изтраем още няколко месеца.

- Животът на Силиа не е бил в опасност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Невинни хора щяха да загинат, ако не бях сторил това.

Елвира сви рамене.
- Може и да не се наложи. Винаги може да стори нещо още по-глупаво, което да ѝ осигури смъртната присъда. - изрече жената и се обърна към Аша. - А аз на драго сърце бих я изпълнила.
Маркизата отиде да си налее вино.

- Разбира се, напоследък имаш нужда от странни оправдания. Щом те влече да лъжеш по този начин, нямам избор, освен да играя играта ти. Спасявал си животи. - повдигна вежди Арус, давайки ясен знак, че не вярва на нито една от думите на бодигарда си.

Аша успя да се престори на изплашена.
- Тя защо говори така? - попита принцесата.
Съжаляваше я преди време заради онова, което Силас ѝ причини, но вече започваше да мисли, че напълно си го е заслужила. Тази нещастница нямаше да спре да ѝ се прави на интересна и да я обижда. Щеше да си тръгне от това кралство, но бременна и после щеше да тъне в златото на онзи дъртак Селиандър.

- Защо ли наистина? - подсмихна се Силиа и отиде да си налее чаша бяло вино.
Принцесата забеляза, че Арус и Крисчън се бяха навъртяли около масата с алкохол, въздъхна, наля си вино и се отдалечи.

- Виждаш ли? - продължи да се подиграва Арус. - Всички са спокойни от действията ти.

Крисчън въздъхна.
- Не мога да контролирам действията, нито реакцията ѝ. - отвърна той.

Аша се върна обратно при Афсол с унило изражение на лице.

- Прав си, прав си. Когато си прав - си прав. И без това нещо ѝ става напоследък, а лисичката има такова страхотно тяло. - с усмивка отвърна търговецът.

Афсол беше забелязал, че Аша отиде при Силиа и Елвира и трите явно спореха, типично за тях. Принцът отпи от уискито си и погледна принцесата.
- Какво стана?

- Колкото по-малко ми напомняш за нея, толкова по-голям шанс би имало да забравя за това, което ми причини. - отвърна Крисчън, отпивайки голяма глътка от чашата си с вино.

Аша тежко въздъхна.
- Опитах се да ги поканя на вечеря, но те категорично отказаха. - изрече тя. - Не мисля, че ще си намеря приятелки сред тези жени тук.

Нана чуваше наемният убиец. Трябваше да се извини, инак рискуваше да си навлече още повече гнева му и да бъде убита, преди да се докопа до талисмана. Тя отиде до масата с храните и взе чепка грозде, сетне се доближи до него и господаря му.
- Какво съм ти причинила? - изненадано изрече тя, откъсвайки грозде от чепката и подавайки му го. - Напоследък не сме се виждали.

Афсол отново въздъхна.
- Може да пробваш с другите момичета наоколо. - изрече той и отпи от чашата си. - Съветвам те само да не пробваш с онези три жени там. - посочи той към групичката на Лилит, Далия и Нана.

Конър още повече се обърка. Тез ся заедно ли бяха или не? Тъмния елф тряяше по-често да посещава тез партита, тряяше да разбере кво става тука и да си върне мръсницата Силиа.

Крисчън въздъхна и върна зрънцето грозде в ръцете на Нана.
- Ако не си наясно, значи е безпредметно да водим този разговор. - невъзмутимо отвърна той, обръщайки гръб на лисицата.

- Силиа и Елвира няма ли да са недоволни, ако опитам да се сприятеля с приятелките им? - тихо попита Аша. Не желаеше сега да се занимава с тези две кучки.

Нана въздъхна. Не можеше да упорства, само щеше да влоши нещата. Тя взе чепката с грозде и се върна до другите две жени - Лилит и Далия. Мълчаливо започна да къса зрънца грозде и да ги яде.

- Нищо не губиш, ако пробваш. Пък и не мисля, че Силиа и Елвира биха настройвали другите срещу теб. - отвърна принцът.

- Ти си наистина луд. - плесна с ръце Арус. - Момичето дойде да ти се извини и продължаваш да се държиш по този начин. Сигурен ли си, че не си болен от нещо сериозно? Притесняваш ме наистина.

Каво игра мощен казачок със звънчетата и си мандахерцаха чеповете.