Партито на Лилит

Силиа сви рамене.
- Аз вече не се занимавам да си вадя изводи относно тези тук. - изрече принцесата. - Смятам да вървя.
Тя прегърна силно момичето.
- Радвам се, че успяхме да си поговорим. До следващият път. - Силиа пожела лека вечер на Серена и тръгна към замъка на Афсол, за да си вземе някои неща.

- Виж, единственото което дойдох да ти кажа е да внимаваш как се държиш с това момиче. Не искам да се оплаква, че си я заплашвал и също така се надявам, че няма да си толкова глупав, че наистина да я нараниш. Не това кралство, а целият този свят ще ти се стори тесен ако разбера нещо подобно.
Лисицата допи амброзията си, след което си тръгна.

Серена въздъхна, но също си взе довиждане със Силиа и ѝ пожела лека вечер, след което пожела същото и на останалите и се запъти към замъка си.

Нана се втрещи, когато установи, че повечето са си заминали. Надяваше се да не я оставят сама с наемния убиец и шефа му. Това щеше да е най-лошият възможен развой на събитията и със сигурност щяха да я убият.

Арус знаеше, че Лилит може да използва някакво устройство за телепортация, така че реши да не я мисли. Той отново се приближи до красивата лисица.
- Имаш ли къде да останеш тук? Ако не, с Крис с удоволствие ще те изпратим до Кросфайър Муунлайт. - усмихна се чаровно той.

Нана се прокле хиляда пъти, задето освободи проклетото студио. След като имаше къща в Кросфайър Муунлайт, обгорената съборетина до дъртофелницата също не беше опция, а и смъртта бе по-добро решение от това да се върне при нея.
- По-добре да плувам до там. Ако се отдалечите, ще мога да го направя. - тя никак не обичаше да плува, но предпочиташе да го стори, пред това да пътува в един кораб с тях двамата.

Лилит се доближи до лисицата.
"Ако искаш може да се прибереш с мен.", предложи тя.

Крисчън се приближи до Нана.
- Казах ти още преди доста време, че комуникирането с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти. Не казвай, че не съм те предупредил. - с насмешка изрече той.

Нана извъртя очи, чувайки наемния убиец, сетне се обърна към Лилит.
- Но ти не живееш ли в същата къща като тях двамата?

- Това е чудесна идея. - реши да се подиграе Крисчън. - Когато стигнете там, с удоволствие ще те изпратя до мо... твоята. - жизнерадостно отвърна мъжът.

"Мога да те телепортирам пред имението ти, не е проблем.", изрече Лилит.

Нана стрелна студен поглед към наемния убиец. Никак не ѝ харесваха думите му.
- Добре. - кимна тя и последва Лилит. - Благодаря ти.

- Наистина си ужасен тези дни. - изцъка с език Арус, докато двамата с Крисчън вървяха към пристанището.

- Не съм ѝ сторил нищо, добре ме познаваш и знаеш, че не бих. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

Лилит кимна и телепортира двете жени пред имението на Нана.

- Крайно време е да ѝ се извиниш. - продължи да го укорява Арус. - Заради теб няма доверие и на мен.

Крисчън сви рамене.
- Не звучи като мой проблем, съжалявам.

Арус въздъхна и двамата продължиха към пристанището, обсъждайки други теми, макар че търговецът нямаше намерение да остави тази работа с лисичката току-така.