Партито на Лилит

Нана се прокле хиляда пъти, задето освободи проклетото студио. След като имаше къща в Кросфайър Муунлайт, обгорената съборетина до дъртофелницата също не беше опция, а и смъртта бе по-добро решение от това да се върне при нея.
- По-добре да плувам до там. Ако се отдалечите, ще мога да го направя. - тя никак не обичаше да плува, но предпочиташе да го стори, пред това да пътува в един кораб с тях двамата.

Лилит се доближи до лисицата.
"Ако искаш може да се прибереш с мен.", предложи тя.

Крисчън се приближи до Нана.
- Казах ти още преди доста време, че комуникирането с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти. Не казвай, че не съм те предупредил. - с насмешка изрече той.

Нана извъртя очи, чувайки наемния убиец, сетне се обърна към Лилит.
- Но ти не живееш ли в същата къща като тях двамата?

- Това е чудесна идея. - реши да се подиграе Крисчън. - Когато стигнете там, с удоволствие ще те изпратя до мо... твоята. - жизнерадостно отвърна мъжът.

"Мога да те телепортирам пред имението ти, не е проблем.", изрече Лилит.

Нана стрелна студен поглед към наемния убиец. Никак не ѝ харесваха думите му.
- Добре. - кимна тя и последва Лилит. - Благодаря ти.

- Наистина си ужасен тези дни. - изцъка с език Арус, докато двамата с Крисчън вървяха към пристанището.

- Не съм ѝ сторил нищо, добре ме познаваш и знаеш, че не бих. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

Лилит кимна и телепортира двете жени пред имението на Нана.

- Крайно време е да ѝ се извиниш. - продължи да го укорява Арус. - Заради теб няма доверие и на мен.

Крисчън сви рамене.
- Не звучи като мой проблем, съжалявам.

Арус въздъхна и двамата продължиха към пристанището, обсъждайки други теми, макар че търговецът нямаше намерение да остави тази работа с лисичката току-така.