Партито на Лилит

Халон изсумтя и хвана Евдемия за ръка, сетне се отдалечиха от Каво. Не можеше да позволи на този изрод да се меси в нещо такова.
- Евдемия, добре ли си? Да не си пила нещо?

- Не мисля за никакви дървета Лилит, всъщност май ти си тази, която не може да извади Силиа от мислите си. - подигра се Крисчън. - Аз си мислех за предимствата на Нана, точно както ти ме инструктира. Имаш нужда от сериозно лечение.

- И тя ще пострада, ако приеме на Каво предложенията. Аз не знам защо народът не се е надигнал все още. Клара нищо съществено не върши.

- А това пък е още по-невероятно. Познавам Силиа от доста време и колкото и да ти е обидена, със сигурност не би пожелала смъртта ти. Можеш да бъдеш напълно спокойна. - плесна с ръце и се усмихна мъжът.

- Народът се страхува от Червения, не се учудвам, че не смеят да се противят. Те не знаят за наказанието, наложено му от Саирис, от гледната точка на един обикновен жител, кралицата има страшен дракон. Само ако имах повече дракони... - ядно въздъхна Серена.

"Не, просто не мога да разбера защо се занимаваш... занимаваше с нея.", изрече Лилит. "И браво, Нана има доста добри предимства. Страх я е от теб, а не би трябвало."

Силиа тежко въздъхна.
- Ако продължават така, ще умрат. Няма да е много приятно в Еритос да живеят има няма двадесет души накрая.

- Страх я е от мен? - Крисчън хвърли учуден поглед към Лилит. - За това ли беше странното ѝ държание тази сутрин? - сетне мъжът въздъхна. - Какво ти е казала, че съм ѝ направил този път?

- Бренди? - засмя се Евдемия. - Нищо не съм взимала, заклевам се. Не може ли да си поискам нещо някой път?

- Точно затова трябва да открия повече и по-силни дракони. Червения вече се съгласи да даде част от териториите си, за да бъдат засети с храна, успяхме да разтопим част от ледовете, но всичко това ще е безсмислено, ако жителите ни избягат или измрат заради ужасните политики на тази нещастница.

Каво кряка на курвата да киризи.
- Але курво ти ше искаш само да ни лигавиш чепарете ве. - обясливо кряска Каво.

"Нищо не е казвала конкретно, но говори от време на време за някакво устройство. И аз не знам какво по-точно.", изрече Лилит. "Не знам с какво я заплашваш, но не си прав. Нищо чак толкова не ти е направила."

- Изглежда не я познаваш толкова добре. Дойде на пазар в Кросфайър Муунлайт и се държа ужасно с мен. Изобщо не бих се изненадала, ако след това му се е оплакала и е поискала да ме убие.

- Напълно права си. Обаче трябва да си добре подготвена за подобно нещо. - изрече Силиа. - Знаеш, че винаги ще имаш подкрепата ми, предполагам и на останалите.

- Може би трябва да започна да го правя. - засмя се Крисчън. - Поне тогава ще разбера защо намира за нужно да говори подобни небивалици пред всеки, който би я слушал.

- Отдавна щяхме да сме се разправили с нея, ако го нямаше и проблемът с Фафнир... - изсумтя Серена. - Дори и да събера армия, която ще надвие Червения, това не значи непременно, че ще мога да победя него. Той не би рискувал Червения да застане на наша страна, затова не предприема нищо особено в момента. Ако го убием обаче несъмнено ще ни нападне.

"Това е прекалено, дори и за теб. Не си такъв човек.", изрече Лилит.

- Щом и това не е опция, може би трябва да поговориш с Клара. Ако не се направи нещо, хората наистина ще започнат да умират от глад.

- Не съм ли? Не съвпада с представата, която любимата ти нова приятелка изгражда за мен сред останалите. Наранен съм, особено след всичко, което направих за нея. - подигравателно отвърна Крисчън.

На Халон му се струваше доста странно поведението на Евдемия.
- Наистина ли си напълно убедена, че не си взела нещо, което да те накара да усещаш сексуално влечение?