Партито на Лилит

- В момента Арус ми е по-черен, ако е толкова наложително да следиш настроенията ми. - подигравателно отвърна Крисчън.

- И при нас не беше кой знае какво, но поне беше спокойно. - изрече Елвира. - Макар и да бяхме с Лилит и Нана се радвам, че не сме срещали разни същества и Каво.

"И защо така?", вирна вежди Лилит.

- Отрича го? - отново възкликна изненадано Серена. - Това вече е подозрително. Той и Арус обикновено не крият подобни неща, защо би отричал връзката си с нея?

- Защото се меси там, където не му е работата. - сви рамене чернокосият мъж.

- Не знам. Аз вече наистина нищо не разбирам и не съм сигурна дали искам да разбирам. - въздъхна принцесата. - Те са тези, които трябва да кажат, но явно нямат такива намерения.

"Къде пък толкова се меси?", полюбопитства Лилит. "В отношенията ви с Нана?"

- Уау. - възкликна Арус, отпивайки от чашата си. - Не знам какво е направил скъпият ми приятел, но мога да гарантирам, че през повечето време не е толкова ужасен. Прости му ако те е обидил. Извинявам се от негово име. - Арус не искаше толкова красива лисичка да спре да контактува с него, заради простотиите на Крис. Трябваше да я убеди, че свадата им е незначителна.

- Свободен е да се меси колкото пожелае там, както дори и в момента забелязвам, че прави. - изсмя се наемният убиец, отпивайки от виното си.

- Наистина не знам какво да ти кажа, освен че е доста странно да крие отношенията си с куртизанка. Никой не очаква дългосрочна връзка с такава жена, освен може би в болните фантазии на Каво относно горката Евдемия, която дори не се занимава с нещо подобно. - въздъхна момичето.

"Тогава какъв е проблемът? Едва ли се е заинтересувал от Дървото, то няма и причина да се интересува от нея. Пък и не виждам как това ти пречи, със Силиа не сте ли скарани?"

- Каво е неспасяем случай. Горката Евдемия, никога няма да се отърве от този изрод. - въздъхна принцесата. - Относно онези двамата... да си правят каквото искат. Аз нямам вече нерви да се занимавам.

Нана изля чашата с вино на земята, сетне я захвърли и скръсти ръце.
- Добре, след като настояваш, че не разбираш защо реагирам така, ще ти кажа, само защото не съм видяла нищо лошо от теб досега. Твоят "скъп приятел" наемния убиец ме заплашва със смърт.

- Какво общо има Силиа с всичко това? - повдигна вежди Крисчън. - Попита дали се меси между мен и Нана и те уверих, че няма нищо подобно и е свободен да го прави, щом това е съкровеното му желание. Относно отношенията ми със Силиа, може би тя е тази, която трябва да потвърди, аз не съм имал никакви лоши чувства спрямо нея.

В шока си от чутото, Арус се изсмя с глас.
- Извинявай, заплашил те е със смърт? Това е ново за мен, кога? Нима е било, когато с Далия се върнахме в имението?

"Щом и двете не са причината, какво тогава?", полюбопитства Лилит. "Той не се заяжда чак с толкова много неща."

Нана въздъхна. Изглежда търговецът смяташе да се подиграва с нея.
- Днес. Тази сутрин. Отидох на пазар, когато излязох от бутика за бельо, той беше седнал в близката чайна и подостряше някакъв нож. Очевидно е, че ме е следил и е искал да видя това. - отсече лисицата. - Искам да му кажеш да не ме доближава, след като сте близки, ще те послуша.

Серена не знаеше какво да посъветва Силиа, тъй като също не разбираше защо Крисчън внезапно би решил да прахосва толкова много злато по куртизанка. Лисицата Нана беше много красива, но осемстотин милиона злато можеха да решат проблема с глада в Еритос. Никоя жена не струваше толкова.
- Надявам се единствено да не е бил принуждаван да ѝ купува подобни неща. А Каво за съжаление.... да. Все още не съм забравила как се подигра с мен, когато бях загубила повечето си злато и как ме разиграваше за заем от 1 000 злато.

- Имам предвид държанието му по адрес на Селесте, но това няма значение за теб, Лилит, а и след като не става въпрос за нищо сексуално, не смятам че ще е по твоята част. - саркастично отвърна Крисчън.

- Това със златото бе пробвал да го прави с всички ни. - въздъхна Силиа. - Не знам дали е бил принуден да ѝ купи имението, щеше да каже подобно нещо.

"Арус е против да вземеш детето?", учуди се Лилит. "Защо?"

Арус не успя да сдържи смеха си.
- Извинявай но... не допускаш ли, че е било възможно просто да е пил сутрешния си чай там? Аз за разлика от скъпата ми приятелка Лилит не съм обсебен от Крис, съответно не изпитвам нужда да знам какво прави, докато не изпълнява задачи за мен. - с насмешка отвърна търговецът.

- Не би могъл да ме спре, ако това беше възможност, благодарение на твоята приятелка Нана обаче, тя внезапно се изпари. - сухо отвърна мъжът.

- Това не бих могла да предположа, наистина. - отново сви устни Серена. - Каво от друга страна е непоправимо луд, да, не знам защо не го прибират в Порт Виксън вече.

"Това е кофти. Ще имаш сигурно друга възможност да се срещнеш с момичето.", сви рамене Лилит. "Пък и Нана знаеше ли цялата история около Селесте, за да я обвиняваш за това? Дала я е на родителите ѝ."