Партито на Лилит

Серена си спомняше отчасти тази история с лейди Моника и Селесте, макар и да не разбираше каква роля би имала някаква куртизанка в това.
- Но защо дори това дете е било при нея? Крисчън с куртизанката ли е сега? Останах с впечатление, че иска да търси клиенти в Еритос, ако е с него и той ѝ купува подобни неща като имение за осемстотин милиона злато, защо ѝ е да продължава да прави това?!

Катрин въздъхна.
- Да, радвай се. В онези ужасно студени земи трябваше да обикаляме с него. Срещнахме какви ли не същества - от луди по-луди.

Каво напрай среден пръст на курвата алчна.
- Але курво как шей малко и туй злато ве ти си напрао углава ве туй ней добро нещо 3000 камънак ше давами също. - обясливо каза Каво ама адски излезе.

- Отново не питаш когото трябва, Серена. - засмя се Силиа. - По малкото, което разбрах, Селесте и родителите ѝ май са дошли тук на пазар или нещо подобно и майка ѝ нарочно я е забравила. Лисицата я е намерила и я е прибрала, но я е върнала на тях, защото са ѝ обещали злато.

Крисчън дочу думите на Катрин и макар и да включваше ужасните му премеждия, този разговор му се струваше доста по-добър, от дудненето на Арус. Той се приближи до двете жени.
- Това преживяване беше... особено. Особено завършека му. - с насмешка добави той.

Евдемия сви рамене.
- Не ме интересуват притежанията ти, Свиньо. Няма нищо на този свят, което ще ме накара да спя с отвратително същество като теб.

- Това звучи доста заплетено. Но въпреки това тя е просто куртизанка. Вероятно ще я остави скоро. - сви рамене тя.

- И как завърши? - полюбопитства Елвира.
"Дано са те изнасилили някакви ненормалници, че да си знаеш задето се занимаваш с някакви лисици.", помисли си жената в яда си.

Каво врътна дирижабала.
- Але курво кой тий обадил да спиш ве курво с звънчетата исками да та помпим яко в гъзарете и да гълташ кереч ве. - обясливо каза Каво.

- И тогава навярно ще се намери още една окаяна лисичка, на която трябва да се помогне. - изрече през смях принцесата.

- Конярят ни беше оставил... подарък на изпроводяк. Странна кукла, пълна с доста подозрителна бяла течност. Това беше след всички сини същества, които срещнахме и се наложи да убием разбира се, както и писмото. Просълзявам се, когато се сетя за това прекрасно произведение на изкуството. - подигравателно продължи мъжът.

- Помпете си се сами и си гълтайте кереча едни на други, мен изобщо не ме интересуват извращенията ви. - погнусено отвърна Евдемия и отиде да си налее бренди.

- Засега Юки и тази са единствените, които съм виждала по тези земи. - отвърна Серена. - Не съм сигурна относно това място Валдора, но преди да дойдеш Юки не изглеждаше особено щастлива да го посети.

Катрин изсумтя.
- Заминаха ми най-хубавите бутуши на това ужасно място.

Каво препсува курвата и игра гол казачок с Курвито и кончо.

- Кой знае какво става и там. - въздъхна Силиа.

- Предполагам ще разберем. - въздъхна Серена. - Искам да те питам и още нещо, за което не съм сигурна. Какво ѝ става на Лилит напоследък? Забелязвам, че постоянно се карате.

- Ботушите ти? - учуди се Елвира.

Крисчън също изгледа въпросително Катрин.

Катрин още повече започна да се ядосва.
- Не гледах къде вървя и настъпих проклетата кукла. Нямаше как да вляза в замъка си с тези осквернени ботуши. Оставих ги там и се прибрах.