Партито на Лилит

- Кой знае какво става и там. - въздъхна Силиа.

- Предполагам ще разберем. - въздъхна Серена. - Искам да те питам и още нещо, за което не съм сигурна. Какво ѝ става на Лилит напоследък? Забелязвам, че постоянно се карате.

- Ботушите ти? - учуди се Елвира.

Крисчън също изгледа въпросително Катрин.

Катрин още повече започна да се ядосва.
- Не гледах къде вървя и настъпих проклетата кукла. Нямаше как да вляза в замъка си с тези осквернени ботуши. Оставих ги там и се прибрах.

Наемният убиец въздъхна.
- Определено животът ми няма да е същия след това невероятно приключение. - кимна той, в знак на съпричастност с Катрин.

- Имало ли е събиране, на което проклетницата да не се е месила там, където не ѝ е работа и да не ме е обидила?

- Определено. - въздъхна момичето. - Нищо интересно не се случи там.

- А мене някой пита ли ме, животни с животните ви такива? - измърмори под нос Дейвид. - На какви ли не гнусотии не се нагледах.

Лилит доближи Катрин, Елвира и Крисчън.
"За какво си говорите? С Дървото ли нещо се е случило пак?"

Крисчън потупа Дейвид по рамото.
- Така е, ти дори имаше честта да разговаряш насаме с коняря. Съчувствам ти.

Серена дочу думите на Лилит и се обърна към Силиа.
- Така е, но не разбирам защо тя продължава да те обижда, относно това, което случи във вилата ѝ преди толкова време. Какво ѝ става?

- За съжаление. - въздъхна Дейвид. - Добре че това ходене до Валдора няма да е такова.

Крисчън се обърна към Лилит.
- Не, за огромно щастие не срещнахме сини дървета. - подигравателно отвърна той. - В компанията на коняря това си е същинско постижение.

- Луда е, това ѝ става. И тя като всички останали луди е решила, че с Крисчън не си подхождаме.

Нана изсумтя, чувайки че освен Юки, явно и всички останали смятаха да отидат във Валдора. Горките лисици в публичния дом, ако онзи луд коняр Каво решеше да го посети. Лисицата потрепери от погнуса при мисълта.

"Сини дървета?", засмя се Лилит. "Е, още не е станало, ама все някога някой ще насини госпожица Дърво, ще стане синя, няма да имаш проблем да я срещаш тогава."

- Като всички останали? Напротив, повечето ви се радвахме, бих казала. На нея какво ѝ е, да не би и тя да го иска за себе си? Сега като се замисля, тя също е куртизанка, не разбирам защо изведнъж всичките полудяха.

Арус забеляза, че милата лисичка на Крис изглежда обезпокоена. Търговецът наля две чаши с вино и се приближи до нея.
- Здравей, красавице. Искам да поднеса извиненията си за онази вечер. Наистина не знам какво му става на Крис. - той подаде едната чаша с вино в ръката на Нана.

- Аз не знам да има човек, който Лилит да не иска да пробва. Не знам какъв ѝ е проблема, но не спира да твърди, че Крисчън заслужавал по-добра. Явно я е послушал в края на краищата, за да се занимава с Нана. - сви рамене принцесата. - Аз по друг начин не мога да си обясня имение за осемстотин милиона.

Крисчън направи гримаса.
- Лилит, това което казваш е отвратително. Наистина не знам как ти се струва като нещо нормално това да се надяваш някой да бъде посинен.

"Не се надявам, но не е като нещо, което да не се случва често по тези събирания.", засмя се Лилит. "Още ли се сърдиш на горката Нана?"

Серена сви устни.
- Би ми се искало да можех да предложа друго обяснение, но уви, вероятно е точно това. Все пак двамата с Арус са близки приятели, а всички добре познаваме него.

- Аз също не знам защо се заблуждавах, че може да спре на една. - изрече принцесата. - В Кросфайър Муунлайт се славят като женкари. Имал е приятелка, която е била куртизанка, не виждам особена причина да не бъде с лисицата. Само не знам защо го отрича.

Нана взе чашата, но не отпи. Търговецът Арус винаги се беше държал мило с нея, но лисицата не забравяше, че е добър приятел на Крисчън. Кой знае какво беше изсипал в чашата ѝ, за да се възползва от това, че в момента не може да използва силите си.
- Единствено искам да те помоля да не ме лъжеш повече и да не ме викаш, ако става въпрос за него. - студено отвърна лисицата.