Партито на Лилит

Силиа въздъхна.
- Да, Камила се интересува само от това как да харчи злато. Божества, на кого ли напомня...

Елвира също реши да се прибира. Не искаше да остава на едно място с повлеканата Аша. Тя пожела лека вечер на останалите и се телепортира във вилата на Силиа.

- На кого...? - изненадано повтори Серена.

- На милите лисички. - изрече Силиа. - И те само от злато се интересуват.

Афсол тежко въздъхна. Надяваше се бракът му с Аша по-бързо да приключи и да признае тайната, която криеше от Елвира и Силиа. Той подкани Аша да си вървят.

- Разбира се, че ще си платиш, ти какво очакваше? Няма да ти доведа нещо грозно, а красивите създания като Нана струват доста. - невъзмутимо отвърна лисицата.

- Поне по това, което съм забелязвала от Юки, изглежда е така. Поне Клара не е приютила и нея. - отвърна Серена.

Силиа горчиво се изсмя.
- Честно казано, не бих се учудила и това да се случи. Те се представят за много изпаднали и после - я диаманти, я скъпо имение.

- Тази ми струваше прекалено скъпо и дори не съм започнал да споменавам златото и диамантите. - засмя се горчиво Крисчън.

- Юки беше казала преди доста време, че предпочита да напада лоши владетели, може би нещастницата Клара заслужава точно това. Макар че се надявам все пак да не е толкова глупава, не бих искала кралството ми да се превърне в руини.

- Да се надяваме, че не. Ако е права за нещата, които говори - Еритос съвсем ще се затрие.

Арус се беше отплеснал, слушайки Крис и Лилит.
- Не, съжалявам, не го виждам. Познавам и Крис и Силиа, ако имаше намерение да те убива, нямаше да губи време да те заплашва и тероризира. Той не е такъв човек. Навярно вече щеше да си мъртва. Няма от какво да се притесняваш. - чаровно се усмихна търговецът.

- Нима забравяш, че къщата, в която живея е негова? Винаги може да дойде, знае къде живея. С устройството на гнома, нищо няма да го спре да ме убие. Моля те, след като сте близки, аз знам какво представлява, не можеш ли да го вземеш от него? Ще съм ти задължена, ще направя каквото пожелаеш. - примоли се лисицата.

Арус повдигна вежда.
- Красавице, тази молба е изключително изкушаваща и с удоволствие бих приел, но не намирам смисъла, тъй като Крис няма да стори подобно нещо. Бих бил доста разочарован от него, ако наистина е поел по такъв ужасен път да нарани такава прекрасна дама като теб.

- Той ще се затрие и без щедрата "помощ" на Юки. - наведе глава Серена. - Надявам се, че скоро ще мога да попреча на долната узурпаторка да съсипе това място.

Нана скръсти ръце.
- Разочарованието ти никак няма да ми помогне, когато ще съм мъртва! А и, ако съществата от Долината на Кошмарите разберат, че съм в опасност, ще ме принудят да се върна във Валдора. Предпочитам смъртта пред това!

- Дано. - изрече Силиа и се огледа, сетне тежко въздъхна. - Божества, липсва само Далия и щеше да е пълна идилия на Ада.

- Не знам много относно това, но е прекрасно, че не си в никаква опасност. - засмя се Арус, сетне погали косата на лисицата. - Давам ти думата си, Крис няма да те убие.

- Наистина не разбирам тази жена. Твърди, че не желае да идва тук, а това е първият път от много време насам, в който я няма. - въздъхна Серена.

Нана изсумтя и се отдръпна от търговеца. Не беше успяла да го убеди да ѝ даде талисмана, а обещанията му не означаваха абсолютно нищо. Чак сега забеляза, че Юки си говори с наемния убиец. Може би тя щеше да помогне?!

Силиа сви рамене.
- Аз вече не се занимавам да си вадя изводи относно тези тук. - изрече принцесата. - Смятам да вървя.
Тя прегърна силно момичето.
- Радвам се, че успяхме да си поговорим. До следващият път. - Силиа пожела лека вечер на Серена и тръгна към замъка на Афсол, за да си вземе някои неща.

- Виж, единственото което дойдох да ти кажа е да внимаваш как се държиш с това момиче. Не искам да се оплаква, че си я заплашвал и също така се надявам, че няма да си толкова глупав, че наистина да я нараниш. Не това кралство, а целият този свят ще ти се стори тесен ако разбера нещо подобно.
Лисицата допи амброзията си, след което си тръгна.

Серена въздъхна, но също си взе довиждане със Силиа и ѝ пожела лека вечер, след което пожела същото и на останалите и се запъти към замъка си.

Нана се втрещи, когато установи, че повечето са си заминали. Надяваше се да не я оставят сама с наемния убиец и шефа му. Това щеше да е най-лошият възможен развой на събитията и със сигурност щяха да я убият.

Арус знаеше, че Лилит може да използва някакво устройство за телепортация, така че реши да не я мисли. Той отново се приближи до красивата лисица.
- Имаш ли къде да останеш тук? Ако не, с Крис с удоволствие ще те изпратим до Кросфайър Муунлайт. - усмихна се чаровно той.