Партито на Лилит

- Не съм глупачка. Наемният убиец ми е сърдит, заради онова дете и вероятно крои план как да се отърве от мен. Има и онова проклето устройство, заради което не мога да използвам силите си. Следи ме и съм убедена в това.

- Явно не им пука особено къде са избягалите от лудницата. - въздъхна Силиа. - Както и на Клара, нищо не е предприела.

- Знаеше достатъчно. Но да, права си, грешката е моя. - махна с ръка пренебрежително той. - Не следваше да очаквам, че след като ѝ помогнах толкова много, тя ще стори същото за мен.

- Аз съм по-впечатлена от това, че все още не сме умрели от глад, с ужасното управление на тази нещастница. - изсумтя Серена.

"Жалко, наистина.", въздъхна Лилит. "Не мисля обаче, че трябва да ѝ се сърдиш толкова много."

Силиа присви устни.
- За съжаление, забелязвам някои липси по пазарите на Еритос. Тая идиотка беше направила събитие за идеи, не знам защо не е започнала да действа по някои от тях. Еритос има нужда от продукция.

Крисчън присви очи.
- Разбирам мотивите на Арус, когато ми повтаря това ежедневно. Не ми е ясно само твоите какви са? Сигурна ли си, че не си под влияние на хипнозата ѝ, когато не съм там?

Лилит присви вежди.
"Как да съм под влияние на хипнозата ѝ като не се виждаме често? Пък и защо да ме хипнотизира?"

Арус продължи да се смее.
- Има толкова много причини, поради които Крис би искал да задържи това нещо. - намигна ѝ той. - Не вярвам да иска да те убие, познавам го от години, никога не е убил жена, само защото го е ядосала. Ако някой те поръча би било друга история, тогава не мога да гарантирам за реакцията му, но ти си толкова прекрасна, та не мисля че има нужда да се тревожиш за нещо подобно.

Евдемия пресуши брендито си и си наля още, след което доближи Халон.
- Искаш ли да се приберем заедно и да се забавляваме малко?

- Знам ли? - сви рамене мъжът. - Всеки път, когато се видим не пропускаш да ме осведомиш за невероятните ѝ качества. Виждал съм ги вече, всъщност, повечето тук сме ги виждали. - подигра се той, спомняйки си за събирането, на което Нана се съблече насред полята. - Впечатляващи са, но не е единствената красива жена на света.

Каво киризи курвата и си изкара главата и са яви на курвата на очите.
- Але курво ше прайте забавление хубаво нещо ше ни скачате на чепарете ве. - Каво и кончо и Курвито си събуха гащята и си въртяха чеповете.

Лилит се плесна по челото.
"Имаш нужда да спреш да мислиш за това Дърво. Пак се сърди за нещо, кой знае какъв ѝ е проблемът сега.", изрече жената. "Нана сбърка много, да, но не е лоша. Няма как да знаеш, ако не ѝ дадеш шанс."

- Защото всичките тези идеи бяха просто отбиване на номер, нещастницата вероятно просто ги е чела за забавление. Няма да се учудя и просто да реши да приложи предложенията на Каво. - отново изсумтя момичето.

- Ако някой ме поръча... повтори тихо лисицата. - Естествено! Онази Силиа. Тя със сигурност го е направила, защото ме мрази.

Халон изсумтя и хвана Евдемия за ръка, сетне се отдалечиха от Каво. Не можеше да позволи на този изрод да се меси в нещо такова.
- Евдемия, добре ли си? Да не си пила нещо?

- Не мисля за никакви дървета Лилит, всъщност май ти си тази, която не може да извади Силиа от мислите си. - подигра се Крисчън. - Аз си мислех за предимствата на Нана, точно както ти ме инструктира. Имаш нужда от сериозно лечение.

- И тя ще пострада, ако приеме на Каво предложенията. Аз не знам защо народът не се е надигнал все още. Клара нищо съществено не върши.

- А това пък е още по-невероятно. Познавам Силиа от доста време и колкото и да ти е обидена, със сигурност не би пожелала смъртта ти. Можеш да бъдеш напълно спокойна. - плесна с ръце и се усмихна мъжът.

- Народът се страхува от Червения, не се учудвам, че не смеят да се противят. Те не знаят за наказанието, наложено му от Саирис, от гледната точка на един обикновен жител, кралицата има страшен дракон. Само ако имах повече дракони... - ядно въздъхна Серена.

"Не, просто не мога да разбера защо се занимаваш... занимаваше с нея.", изрече Лилит. "И браво, Нана има доста добри предимства. Страх я е от теб, а не би трябвало."

Силиа тежко въздъхна.
- Ако продължават така, ще умрат. Няма да е много приятно в Еритос да живеят има няма двадесет души накрая.

- Страх я е от мен? - Крисчън хвърли учуден поглед към Лилит. - За това ли беше странното ѝ държание тази сутрин? - сетне мъжът въздъхна. - Какво ти е казала, че съм ѝ направил този път?

- Бренди? - засмя се Евдемия. - Нищо не съм взимала, заклевам се. Не може ли да си поискам нещо някой път?

- Точно затова трябва да открия повече и по-силни дракони. Червения вече се съгласи да даде част от териториите си, за да бъдат засети с храна, успяхме да разтопим част от ледовете, но всичко това ще е безсмислено, ако жителите ни избягат или измрат заради ужасните политики на тази нещастница.