Парти организирано от Катрин

- Лилит, остави. Няма да те разбере, безсмислено е. Вероятно вече го е настроила срещу нас. - добави Нана.

"Не, изобщо. Само в изнасилване. Това е нищо за теб, така ли?", вирна вежда Лилит. "Имаш интересни фетиши."
Жената се обърна към Нана.
"Вероятно. Аз като казвам, че тази му прави някакви магии, никой не вярва."

- Най-хубавото от цялата работа е, че фетишите ми не са свързани с теб, Лилит. Разбира се, че бих приел подобно обвинение изключително сериозно, както и сторих. След като недоразумението се изясни, не смятам че имам какво повече да добавя по този въпрос. - отвърна Крисчън и насочи поглед към Нана. - На твое място бих се притеснявал повече за бляскавото си бъдеще, отколкото уменията на другите да разбират каквото и да било. 

Лилит отново поклати глава.
"Няма спасение за теб вече. Госпожица Дърво съвсем ти е промила мозъка, какво да се прави.", завайка се жената. 

- После да не е посмял някой от тук присъстващите да твърди, че аз съм тази, която си измисля за заплахите му. Всички чухте това. - посочи с пръст Нана лицето на наемния убиец.

Дейвид въздъхна. Животните отново се активираха. Мъжът реши да си върви, преди Катрин да е решила отново да му се предлага. Той пожела лека вечер на тези и си тръгна.

- Момичета, имайте малко състрадание към госпожицата. - подигравателно се намеси Далия. - Преди малко ми се скараха, че съм била глупава, защото не я съжалявам и не се вайкам около особата ѝ. Все пак са я изнасилили, което както всички знаем е доста голям проблем за нея, освен в случаите, когато сама си ляга с долни роби. 

Силиа въздъхна. Вече изобщо не можеше да проумее какво имаше между Крисчън и Нана. Заплашват се, помагат си, живяха заедно. Явно никога нямаше да намери обяснение за този странен и ужасно дразнещ феномен. 

Каво си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай прибирането. Кат минаваши покрай курвата са изпърдя зверски. 

Елвира извъртя очи. Тази пак започваше с глупостите си.
- Ти пак ли започваш? Силиа ли бе тази, която разказа на всички или новата ти приятелка? 

Силиа се обърна към Елвира.
- Остави я, Елвира. Няма смисъл да си хабиш нервите с нея. Омразата и злобата я карат да спи спокойно, не се занимавай с нея, не си заслужава. - изрече принцесата.
Отдавна ѝ бе омръзнало от простотиите на Далия и вече даже не им обръщаше внимание. 

- Нещо си се объркала в преценката си, онази жена не ми е никаква приятелка. Не виждам никаква причина да се сприятелявам с държанките на глупавия слуга на Арус. Просто споменах нещо, което действително се случи. Бях ли нахокана затова, че смея да не се кланям на Нейно Величество и не опявам великото ѝ страдание? Бях. 

"Госпожице Дърво, нали уж обичаш Крисчън? Защо го обвиняваш в нещо такова?"

Арус беше доста доволен, мъжът отдавна се беше оттеглил настрани с чаша вино и наблюдаваше случващото се. Макар и да не бяха научили нова информация за извършителя, сега доста повече жители на Еритос вероятно щяха да опитат да разберат какво се бе случило. 

- Беше "нахокана", защото си противна ненормалница, лишена от всякаква емпатия. Ние ли трябва да ви се кланяме, Ваше Величество и да слушаме лекциите ви как Силиа си причинява това сама? 

- Защо да не ги слушате, тъкмо имате шанс да научите нещо. Израснала съм в среда, където поведение като нейното е често срещано, така че имам много опит с подобни същества. - невъзмутимо отвърна Далия. 

Силиа се обърна към Лилит.
- Няма да се обяснявам повече, още повече на теб. Това наистина си е недоразумение и извършителят е друг. Ще се разбере кой е. - изрече тя и се обърна отново към Елвира. - Просто спри, наистина не виждам защо си пилееш времето с тази. Тя няма да те разбере, нито ще се спре. 

- Научаваме само, че си простачка, която се подиграва с чуждото нещастие. Всъщност не знам и защо трябва да се учудвам, все пак идваш от Шиера, там почти няма свестни хора. 

- Елвира, моля те, спри. Наистина няма нужда да се занимаваш със злобната ѝ особа, нищо няма да постигнеш, освен да си вдигнеш кръвното. - изрече принцесата и издърпа приятелката си встрани. - Наистина не си заслужава, не знам защо ѝ обръщаш внимание. 

Далия се изсмя с глас, чувайки думите на пиклата и вярното ѝ пале.
- Това е така, Шиера е неприветливо място. Никога не съм го отричала. Точно затова добре умея да разпознавам манипулативни пикли, като нея. - посочи с пръст към Силиа жената. - Разликата е, че там повечето хора с истинска власт и ресурси също умеят да ги разпознават, момичето е принцеса, добре знае какво върши, стоейки тук, сред полуграмотни варвари, където ѝ минават номерата.