Парти организирано от Катрин

Силиа се обърна към Елвира.
- Остави я, Елвира. Няма смисъл да си хабиш нервите с нея. Омразата и злобата я карат да спи спокойно, не се занимавай с нея, не си заслужава. - изрече принцесата.
Отдавна ѝ бе омръзнало от простотиите на Далия и вече даже не им обръщаше внимание. 

- Нещо си се объркала в преценката си, онази жена не ми е никаква приятелка. Не виждам никаква причина да се сприятелявам с държанките на глупавия слуга на Арус. Просто споменах нещо, което действително се случи. Бях ли нахокана затова, че смея да не се кланям на Нейно Величество и не опявам великото ѝ страдание? Бях. 

"Госпожице Дърво, нали уж обичаш Крисчън? Защо го обвиняваш в нещо такова?"

Арус беше доста доволен, мъжът отдавна се беше оттеглил настрани с чаша вино и наблюдаваше случващото се. Макар и да не бяха научили нова информация за извършителя, сега доста повече жители на Еритос вероятно щяха да опитат да разберат какво се бе случило. 

- Беше "нахокана", защото си противна ненормалница, лишена от всякаква емпатия. Ние ли трябва да ви се кланяме, Ваше Величество и да слушаме лекциите ви как Силиа си причинява това сама? 

- Защо да не ги слушате, тъкмо имате шанс да научите нещо. Израснала съм в среда, където поведение като нейното е често срещано, така че имам много опит с подобни същества. - невъзмутимо отвърна Далия. 

Силиа се обърна към Лилит.
- Няма да се обяснявам повече, още повече на теб. Това наистина си е недоразумение и извършителят е друг. Ще се разбере кой е. - изрече тя и се обърна отново към Елвира. - Просто спри, наистина не виждам защо си пилееш времето с тази. Тя няма да те разбере, нито ще се спре. 

- Научаваме само, че си простачка, която се подиграва с чуждото нещастие. Всъщност не знам и защо трябва да се учудвам, все пак идваш от Шиера, там почти няма свестни хора. 

- Елвира, моля те, спри. Наистина няма нужда да се занимаваш със злобната ѝ особа, нищо няма да постигнеш, освен да си вдигнеш кръвното. - изрече принцесата и издърпа приятелката си встрани. - Наистина не си заслужава, не знам защо ѝ обръщаш внимание. 

Далия се изсмя с глас, чувайки думите на пиклата и вярното ѝ пале.
- Това е така, Шиера е неприветливо място. Никога не съм го отричала. Точно затова добре умея да разпознавам манипулативни пикли, като нея. - посочи с пръст към Силиа жената. - Разликата е, че там повечето хора с истинска власт и ресурси също умеят да ги разпознават, момичето е принцеса, добре знае какво върши, стоейки тук, сред полуграмотни варвари, където ѝ минават номерата.

- Ти сериозно ли? - Елвира погледна Силиа. - Не разбирам как ти харесва да говори така.

- Не ѝ ли свикна вече? Аз не помня да съм чувала добра дума за когото и да е от нейната уста. Нейното мнение далеч не ме интересува. Остави я да си бъде важна в нейния си лицемерен свят, мен не ме касае. - отвърна Силиа. 

Евдемия реши да си върви. Нищо по тези партита не беше по-различно. Тя пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

Блейд пожела лека вечер на всички, сетне задърпа Конър към замъка. 

Лилит въздъхна. Крисчън явно беше луднал по тая, че да не се впечатлява от обвинението ѝ. Жената реши да се прибира и се телепортира в имението на Арус. 

Юки реши да си върви. Нана сама се беше въвлякла в тази каша и сама щеше да се измъкне от нея. Лисицата не пожела лека вечер на никого.

Елвира въздъхна и допи чашата си. Силиа може би беше права. Далия не казваше нищо хубаво за никого. Беше си най-обикновена курва с комплекс за недосегаемост. 

Афсол се обърна към Силиа.
- Искаш ли вече да се прибираме? - попита той. 

- Добре. - изрече Силиа и се обърна към Елвира. - Ела с нас. 

Елвира кимна и последва Силиа и братята ѝ. 

Халон реши да се прибира. Той пожела лека вечер на когото беше останал, сетне си тръгна. 

Серена все още не можеше да повярва на чутото от тази вечер. Не вярваше, че Крисчън е способен да извърши подобно нещо, още по-малко спрямо Силиа, но от друга страна, нейният познат от детството Стан се бе превърнал в абсолютен боклук през годините. Момичето пожела лека вечер на останалите и се запъти към замъка си. Тази история действително беше доста странна. 

Катрин забеляза, че останаха само гостите от Кросфайър Муунлайт. Момичето реши да се прибира. Тя им пожела лека вечер и си тръгна. 

Арус се приближи до Крисчън и Далия и ги прегърна и двамата през рамо.
- Е, звънчета мои, ще се прибираме ли? - през смях попита той и намигна на Нана. - Има място и за теб на кораба ми.

Нана отстъпи назад.
- Не, благодаря. - плахо отвърна лисицата, осъзнавайки, че Юки вече не е там. - Вървете, аз ще се прибера по-късно.