Парти организирано от Катрин

И ето от къде можеше да се зароди яростта ѝ - от проклетата лисица. 
- Да, това... - въздъхна Силиа. - Предполагам, че вече няма значение какво може да бъде казано по темата с Нана. Не мога да те упреквам, но наистина не разбирам как вярваш на тези лисици, предвид през какво премина заради Юки и безполезните ѝ камъни. 

- След като разбираш какво представляват, е съвсем непонятно за мен защо продължаваш да си на тяхна страна. - присви очи Юки. 

- Да им вярвам? - изсмя се тихо Крисчън. - Ни най-малко не им вярвам и на двете. Сметнах просто, че точно поради факта, че този случай не я касае лично, Нана няма да сметне за нужно да го споделя с други. А и всячески се опитвах да попреча на Далия и Лилит да научат, за да се избегне поведението им от тази вечер. - въздъхна пораженчески чернокосият мъж.

Катрин въздъхна.
- Осъзнах грешката си и се разкайвам за нея. Съжалявам за онова, което наговорих на теб и Ливия. 

- Изцяло на твоя страна съм. - оправда се Нана. Имаше нужда да е от добрата страна на Юки. - Просто не смятам, че постъпваш правилно с господаря Неро, това е. Той наистина иска да ти помогне. - сви рамене тя. 

Силиа реши да не налива масло в огъня. И без това вървеше по тънък лед тук.
- Предполагам имаш право. - сви рамене тя. Не разбираше отношенията му с тази изобщо. - Да се връщаме при останалите?

- Наистина? - Дейвид се усмихна, сетне стана сериозен. - Стига глупости, Катрин. Не съм сигурен дали мога да ти повярвам. Какво ми гарантира, че няма да превъртиш отново? Предпочитам да си нямам такива проблеми на главата. Не си единствената жена на този свят.

- Добре ще е да го сторим, да. Чашата ми е празна. - разклати я той с пръсти, сетне изчака Силиа да тръгне напред, в случай че някой стоеше наоколо. Изглежда Еритос не беше съвсем безопасен за принцесата, а вероятно и за него. Все пак преди време точно в тези територии бе бил нападнат. 

- Колко щедро от негова страна. - саркастично отвърна Юки. - Пропускаш обаче малката подробност, че вината за състоянието ми в момента е изцяло негова. Не виждам особено много искреност в това да ми търси антидот за отрова, която сам ми даде. 

Силиа тръгна към останалите и отиде да си налее вино. Надяваше се скоро всичко да се нареди. 

Катрин я заболя от отговора му, но го разбираше. Беше си втълпила пълни глупости, не биваше да я учудва, че той не желае да има общо с нея.
- Разбирам. - изрече тя и отиде да си налее друга чаша с вино. 

Нана впери поглед в наемния убиец. Не изглеждаше гневен. Тя се обърна отново към Юки, отдъхвайки си.
- Сигурна съм, че господарят Неро съжалява много за това. - отвърна тя.

Каво са яви на булчето Катрин на очите.
- Але булче ше искаш ли да дояздиш в нас ве. - сексиво каза Каво. 

Елвира приближи Силиа и допълни чашата си.
- Как въобще се стигна до това? 

- А аз не съм особено сигурна. - студено отвърна Юки. - Не продължавай с това, ако наистина искаш помощта ми за каквото и да било, това определено не е правилният подход. 

- Разбира се, че не, Каво! - изрече Катрин. - Дори не знам защо ме питаш.

Каво говори.
- Але как що ве булче тука крадливия Дейвит кат не ще да та зима с звънчетата ше та зимами ве булче няма ко да си го туряш на главата. - обясливо каза Каво и си прай мусколите. 

- Не е от особено значение. - отвърна Силиа. - Трябва да се справям с други проблеми. 

Катрин въздъхна.
- Благодаря за предложението, Каво, но категорично ще откажа да се замесвам с вас. 

Каво плака сълзички.
- Але булче що ве. - попитливо каза Каво.