Парти организирано от Катрин

- Не съм аз тази, която ви "залива с глупости", драга моя. - изсмя се Далия. - Не разбирам защо сте толкова упорити в мазохизма си, обръщайки внимание на тази тъпа пикла. Дори слугата видя що за стока е, особено след последния ѝ изблик.

Каво говори.
- Але курво то туй сий правдиво ве селяндурите напрао са си изкарали главата от тебе то щото си курволък ве ко да та праят да та киризят само ли ве. - обясливо каза Каво. 

- Не е. - въздъхна Силиа.
Чувстваше се горе-долу спокойна. Донякъде се радваше, че ужасът в тялото ѝ беше притъпен.
- Хубаво е да се чувствам добре в компанията ти отново. - изрече Силиа. Вярно, имаше дистанция между тях, но с времето щеше да се постарае да я скъсява. 

Крисчън не беше сигурен как да отвърне на това, предвид факта, че вероятно доста от останалите вероятно не вярваха на обяснението на Силиа. 
- Надявам се случилото се да не бъде повод да страниш от мен. - отвърна той. - Давам ти думата си, в никой случай не бих те наранил. 

- Нарича се загриженост към приятели, тъпачке, но ти никога не би го разбрала, защото нямаш истински такива. - изрече Елвира. - Живееш сред лицемерие, но не ме интересува. Предпочитам да си остана заблуждавана, отколкото да дружа с човек като теб.
Маркизата подмина Далия и отиде да си налее чаша вино. Не разбираше тази за какво се мисли за толкова важна, но все едно. И тя един ден щеше да си намери майстора. 

Далия се изсмя с глас и се върна при Лилит и Нана.
- Поне вие сте от малкото здравомислещи тук. Доколкото това е възможно.

- Не разбирам какви глупости пак дрънкаш, Свиньо. 

Каво говори.
- Але курво ний прайхми горбетене тука с отборлъка и зехми съдбовния чук ве напрао като дойде деня на съдбата за тебе ше киризиш ти лютеницата. - обясливо каза Каво. 

- Ще ми е нужно време, за да ти повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до теб, но ще се справя. - изрече Силиа. - Не предполагах, че ще бъда горе-долу спокойна да остана сама с теб. Хубаво е да знам, че мога да си възвърна контрола. 

- Моля? - изсмя се Евдемия. - Изобщо нищо няма да киризя, нито ще се занимавам с вас, откачалки. 

Крисчън изпитваше все повече затруднение да продължи този разговор. От една страна разбираше Силиа и предвид случилото се, действията ѝ бяха напълно логични. От друга, добре знаеше, че никога не би бил причината някоя жена да изпитва подобни чувства в компанията му. 
- Наистина съжалявам за случилото се. Иска ми се да можех да помогна повече. - отвърна той. 

Каво говори.
- Але курво то не с нас ве туй тий твойто напрао ше прайш усмотрението то деня на съдбата ше доязди за сички курви. - обясливо каза Каво. 

- Ще дойде единствено за теб, Свиньо. 

Каво си изкара пръстите и прай среден пръст на курвата и с кончо и Курвито играха мило хоро.

- Ще ми помогнеш като се запасиш с търпение и не се чувстваш виновен за това. Ти също си жертва в тази ситуация и се чувствам ужасно, знаейки че съм те наранила по този начин. - изрече Силиа. 

Евдемия извъртя очи. Нямаше ли къде да я затворят тая Свиня гнусна, че да не я видят никога повече? 

Крисчън въздъхна.
- Виновен съм единствено за това, че съм некомпетентен и не мога да открия истинския извършител вече толкова време. Изглежда аз също имам таен враг. - присви очи той. 

Афсол забеляза, че Силиа доста се забави. Нямаше представа какво толкова обсъжда с Крисчън сама. 

Нана беше все по-притеснена. Вярно, Юки сега беше тук и наемният убиец нямаше да опита нищо, но след като се приберяха в южното кралство? Лисицата се доближи до другата.

- Не се обвинявай за това. Явно е важна клечка в Еритос, за да я крият толкова. - въздъхна Силиа.