Парти организирано от Катрин

Крисчън изпитваше все повече затруднение да продължи този разговор. От една страна разбираше Силиа и предвид случилото се, действията ѝ бяха напълно логични. От друга, добре знаеше, че никога не би бил причината някоя жена да изпитва подобни чувства в компанията му. 
- Наистина съжалявам за случилото се. Иска ми се да можех да помогна повече. - отвърна той. 

Каво говори.
- Але курво то не с нас ве туй тий твойто напрао ше прайш усмотрението то деня на съдбата ше доязди за сички курви. - обясливо каза Каво. 

- Ще дойде единствено за теб, Свиньо. 

Каво си изкара пръстите и прай среден пръст на курвата и с кончо и Курвито играха мило хоро.

- Ще ми помогнеш като се запасиш с търпение и не се чувстваш виновен за това. Ти също си жертва в тази ситуация и се чувствам ужасно, знаейки че съм те наранила по този начин. - изрече Силиа. 

Евдемия извъртя очи. Нямаше ли къде да я затворят тая Свиня гнусна, че да не я видят никога повече? 

Крисчън въздъхна.
- Виновен съм единствено за това, че съм некомпетентен и не мога да открия истинския извършител вече толкова време. Изглежда аз също имам таен враг. - присви очи той. 

Афсол забеляза, че Силиа доста се забави. Нямаше представа какво толкова обсъжда с Крисчън сама. 

Нана беше все по-притеснена. Вярно, Юки сега беше тук и наемният убиец нямаше да опита нищо, но след като се приберяха в южното кралство? Лисицата се доближи до другата.

- Не се обвинявай за това. Явно е важна клечка в Еритос, за да я крият толкова. - въздъхна Силиа.

- Искаш ли нещо? - извъртя очи Юки. 

- За съжаление Серена не е ли престолонаследницата на това място? Което я прави важна клечка. - отвърна Крисчън и въздъхна тежко. - Дали Арабела не се е пошегувала с приятелката ти? 

- Искам помощ. - тихо отвърна Нана. - Преди да си ме укорила, да, осъзнах грешката си. Не биваше да споменавам историята на тази отново пред всички.

- Прекрасно. - невъзмутимо отвърна другата лисица. - В такъв случай значи си наясно защо няма да ти помогна изобщо тук. Вече ти казах, ако не касае директно безопасността ти, ще ти се наложи да свикнеш да се оправяш сама. - студено продължи Юки. 

- Не мога да кажа със сигурност, не съм питала Матилда как се е сдобила с информацията. Не искам да се окаже, че наистина е Серена. Това ще означава, че няма да мога да живея тук спокойно. Накрая наистина ще се наложи да се преместя на безлюдния остров.

- Но той ще ме убие като се приберем! - изхлипа тихо Нана.

Крисчън не помнеше нищо за безлюден остров, но реши да не го споменава така или иначе, вероятно беше просто шега.
- Не бих могъл да предположа защо би сторила нещо подобно спрямо нас двамата. - озадачено продължи мъжът. - Никога не съм я наскърбявал.

- Казах ти вече, не е възможно да умреш толкова лесно. - все така незаинтересовано отвърна Юки. - След като това е единственото ти притеснение, мога да го разсея бързо, няма да позволя да умреш. Всичко останало обаче е твоя грижа, както и на човеците, с които продължаваш да се обкръжаваш.

- Нито пък аз, доколкото ми е известно. - изрече Силиа. - Наистина ще трябва да оставим това на времето и да се надяваме извършителят да допусне друга грешка, която да го издаде. 

Дейвид отиде да си налее чаша вино. Изглежда животните бяха охладили страстите малко. 

- Рано или късно ще се случи. - увери я Крисчън.

Катрин доближи Дейвид. Отдавна искаше да го пита нещо.
- Би ли искал да подновим отношенията си отново? - тихо попита тя. 

- Нищо им няма на човеците. С новия ми план най-после няма да има нужда да се тревожа за талисмана. 

- Новият ти план е изключително глупав. - изсмя се с глас Юки. - Дори и този човек да има злато, едва ли има значителна власт, след като силно се съмнявам да е краля им.

- Дано си прав. - изрече Силиа.
Вътрешно ликуваше, че бе успяла да изпълни онези изречения. Стоеше пред Крисчън и се увери, че може и без да се ужасява. Разговаряха нормално, това също беше добре.
- Моля те, не пий много. Вече се уверих, че алкохолът не помага изобщо.