Парти организирано от Катрин

- Има ли някой в обкръжението ти в Еритос, който би могъл да го стори? - Крисчън също нямаше представа къде е редно да търси. Винаги можеше да разговаря със Серена, но не предполагаше, че тя има ресурсите да извърши нещо подобно. - Не съм сигурен, че тъмният елф би имал свободен достъп да пътува.

Каво говори.
- Але курво че кой ше та пита ве ти си курва то туй сий твойто. - обясливо каза Каво. 

- Сякаш нямаше да дойдеш, дори и Арус да ти беше казал, че ще идва тук. - изрече Елвира. - Твърде много говориш за някого, на когото не му пука. Да кажем, че "някога ще прогледнем" (макар и да няма как да се случи, тъй като Силиа нищо не си е измислила), не знам кое те навежда на мисълта, че ще се съгласим с теб. 

- Отново говориш за себе си, Свиньо. Ако исках да се занимавам с това щях да си стоя в публичния. 

- Ако видите истинската ѝ същност така, както я виждам аз и все още упорствате и не се съгласявате с мен - ще ме наведе единствено на мисълта, че тук живеят само невменяеми същества, досущ като нея. Може пък и да си права и да е имало нападение. Сега като се замисля, в кралство от варвари като вас, не знам какво друго би могло да се очаква. - подигравателно отвърна Далия. 

Каво говори.
- Але курво то ти си са занимала ве като са изкараш напрао ти праят бокаке селяндурите жулят яко чекии то всичкото нещо тай разбрало че си долна ве. - обясливо каза Каво.

Силиа се засмя, за пръв път от доста време.
- Конър не е белокоса жена с инициали С.К. - отвърна тя, сетне стана сериозна. - Не познавам такъв човек. Всичките ми познати са бедни. Единствената, която би си позволила такова нещо е несъмнено Клара, но тя не отговаря на описанието. Пък и едва ли щеше да стигне до там, за да ме наказва. Помня, че имаше едно интервю, на което въпросите ми изглежда не ѝ се харесаха, но не вярвам да стигне чак до там. Какво толкова я интересува?

Крисчън поклати глава и също се засмя.
- Не е невъзможно именно в Шиера да са се заблудили относно пола на тъмния елф. - отвърна той. - Но шегата настрана, не би могъл да отиде там, ако може да се вярва на думите на съпруга му. Бих могъл да гарантирам и за кралицата, в никой случай не е толкова подмолна. Или умна, за да прикрие следите си.

- Да разберем истинската ѝ същност? Силиа никога не е крила същността си. Просто ти си невъобразимо глупава и не знам дали от омраза или от пълна невежест си навиваш пълни небивалици на пръста. Ти си тази, която греши тук, но нямам намерение да споря с празноглава идиотка. 

- Не съм сигурна как е възможно аз да съм глупава, само защото отказвам да повярвам на измислиците ѝ. Напротив, нарича се критична мисъл, осъзнавам все пак, че образованието по тези земи е непостижима мечта за много от вас. - продължи да се подиграва Далия.

- Нещата, за които говориш на теб ли се случват, Свиньо? Мен никой не ме е притеснявал, откакто съм напуснала публичния.

Нана започна да се притеснява, наемният убиец и онази Силиа липсваха от доста време. Със сигурност тази щеше отново да го настрои срещу нея и да поднови настояването си да я убие. Онзи дъртак трябваше бързо да си върне положението и златото.

Елвира на свой ред се засмя.
- Изглежда образованието в Шиера изобщо го няма. Критичната ти мисъл много те заблуждава, но все тая. Продължавай да си вярваш на глупостите, само не разбирам защо заливаш нас с тях. - отвърна маркизата. 

Каво са смя като мангуста и говори.
- Але курво туй сай напрайло тъй щото то ти притесняваш орталъка ве то селяндурите кат та киризят напрао са фащат за главата ве и са оплакват викат але Каво тъз твойта курва е напрао минуса на света ве тряа за булка да я земеш да види и курвата свят. - обясливо каза Каво. 

Евдемия избухна в смях.
- Свиньо, ти чуваш ли се? Как така ми правят бокаке, когато се покажа навън, но в същия момент се хващат за главите и се вайкат на теб? Съвсем си превъртял, но това си го знаем. 

- Не съм аз тази, която ви "залива с глупости", драга моя. - изсмя се Далия. - Не разбирам защо сте толкова упорити в мазохизма си, обръщайки внимание на тази тъпа пикла. Дори слугата видя що за стока е, особено след последния ѝ изблик.

Каво говори.
- Але курво то туй сий правдиво ве селяндурите напрао са си изкарали главата от тебе то щото си курволък ве ко да та праят да та киризят само ли ве. - обясливо каза Каво. 

- Не е. - въздъхна Силиа.
Чувстваше се горе-долу спокойна. Донякъде се радваше, че ужасът в тялото ѝ беше притъпен.
- Хубаво е да се чувствам добре в компанията ти отново. - изрече Силиа. Вярно, имаше дистанция между тях, но с времето щеше да се постарае да я скъсява. 

Крисчън не беше сигурен как да отвърне на това, предвид факта, че вероятно доста от останалите вероятно не вярваха на обяснението на Силиа. 
- Надявам се случилото се да не бъде повод да страниш от мен. - отвърна той. - Давам ти думата си, в никой случай не бих те наранил. 

- Нарича се загриженост към приятели, тъпачке, но ти никога не би го разбрала, защото нямаш истински такива. - изрече Елвира. - Живееш сред лицемерие, но не ме интересува. Предпочитам да си остана заблуждавана, отколкото да дружа с човек като теб.
Маркизата подмина Далия и отиде да си налее чаша вино. Не разбираше тази за какво се мисли за толкова важна, но все едно. И тя един ден щеше да си намери майстора. 

Далия се изсмя с глас и се върна при Лилит и Нана.
- Поне вие сте от малкото здравомислещи тук. Доколкото това е възможно.

- Не разбирам какви глупости пак дрънкаш, Свиньо. 

Каво говори.
- Але курво ний прайхми горбетене тука с отборлъка и зехми съдбовния чук ве напрао като дойде деня на съдбата за тебе ше киризиш ти лютеницата. - обясливо каза Каво. 

- Ще ми е нужно време, за да ти повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до теб, но ще се справя. - изрече Силиа. - Не предполагах, че ще бъда горе-долу спокойна да остана сама с теб. Хубаво е да знам, че мога да си възвърна контрола. 

- Моля? - изсмя се Евдемия. - Изобщо нищо няма да киризя, нито ще се занимавам с вас, откачалки.