Парти организирано от Катрин

Елвира си пое дъх.
- Не и че се е разчуло. - тихо отвърна маркизата. - Горката Силиа, точно това не искаше да се случва. 

Конър побесня от чутото. Тоз ко си позволяваше? 
- Ти ко си напрайл на мойта жена ве? - извика той срещу шибания дългуч. 

Арус нямаше търпение всичко това да се развие. Разбира се, съжаляваше горката Силиа, но след като и негов близък беше замесен, не разбираше нуждата от тази потайност. Колкото повече хора знаеха, толкова по-голям шанс имаше истината да излезе наяве. 

Крисчън поклати невярващо глава.
- Ироничното е, че до съвсем скоро аз бях този, задаващ подобни въпроси към теб, тъмни елфе. - въздъхна той. 

Блейд гневно изгледа Конър.
- Съпруже, по-добре си затваряй устата. Никой не е умрял за мнението ти. 

Силиа не можеше да намери гласа си. Искаше да звучи уверена, обаче знаеше, че изобщо няма да излезе така. А само ако Крисчън не си беше отварял устата пред проклетата Нана... 

- Мале мале Силия завалийката на пача станала. - тъжливо каза Каво и пръцка миливо.

- Мълчи ти там. - извика Конър срещу шибаняка Блейд. - Тоз не стига, че ми я открадна, ми ся и туй. Ама хубу, поне вече никога няма да сте заедно. 

Нана въздъхна.
- Какво им стана на тези?! - изненада се лисицата. 

- Пиклата отново получи това, което искаше. - ядно изсумтя Далия. - Току-що ѝ поднесе вниманието на всички присъстващи на тепсия. Момиче, наистина си доста глупава, ще ме прощаваш.

Евдемия въздъхна. Горката Силиа и това е трябвало да изживее. Знаеше, че Арус не е особена стока, но не предполагаше че и Крисчън ще е такъв.

- Нищо чак толкова не казах, още по-малко пък на нея лично... - тихо отвърна Нана.

Крисчън дори не можеше да отвърне подобаващо на тъмния елф, за пръв път в живота си. Дори и добре да знаеше, че не е виновен, нямаше никакъв шанс да докаже невинността си пред тези хора. Той изпи виното си на екс и си наля нова чаша.

Лилит не можеше да измисли какво да каже. Това беше много странно.
"Само не ми казвай, че пак ще търчиш след нея, след като те обвинява в нещо такова.", укорително изгледа тя Крисчън. 

- Да търча след нея? - повтори думите ѝ Крисчън. - Лилит, кога съм търчал след когото и да било? Толкова време вече си в имението на Арус, не добавяй към вече дългия ми лист от провинения, моля те. 

Матилда ѝ бе казала, че не дължи обяснение на никого, но трябваше да защити Крисчън от упреците на другите. Въпреки че тялото ѝ трепереше от ужас и не бе напълно спокойна, трябваше най-накрая да проговори. 
- Няма да влизам в обяснения, защото не мисля, че това ви засяга. Истината не е такава, каквато изглежда. - започна Силиа с треперещ глас, но успя да го овладее накрая. - Не съм напълно сигурна какво точно се случи, но виждах и чувах Крис. Не знам кой е истинският ми нападател, но не е този мъж тук. - посочи тя Крисчън. - Дръжте мнението си за себе си, не ми е нужно. 

"Нищо не добавям. Просто не мисля, че ще ти се отрази добре да продължаваш да се занимаваш с нея след като смее да те обвинява в нещо толкова нелепо.", сви рамене Лилит. 

- В крайна сметка глупачке, със сигурност си измисляш. - невъзмутимо констатира Далия. - Може и да е прост слуга, но дори и аз не вярвам, че би те изнасилил. По простата причина, че не намирам смисъл да хвърля усилия за нещо като теб.

- Както сама чуваш, не съм сторил нищо подобно. Всичко това беше просто недоразумение, което Нана, по незнайни за мен причини реши да предаде по този нелеп начин. - наемният убиец хвърли остър поглед към розовокосата лисица.

Каво пя миливо нещо кумбая ънджей махард сеюлогиген ънжей махард тикоз лакибул гагайзиии. - яко и мило пя Каво.

- Нищо не съм сторила, така или иначе вече и други знаеха. Нито съм те принуждавала да ми разказваш тази история. - скръсти ръце лисицата. 

- Така е, не си. Но ми обеща да не я разказваш на други. Никой не научи за случилото се от мен. 

- Трябваше да помислиш за това, преди да ме заключиш на онова гнусно място и да ме оставиш там. - невъзмутимо отвърна Нана. - Така или иначе не получавах нищо от тази сделка, освен досадното ти присъствие, заради което загубих толкова много злато. - лисицата отметна косата си назад. - Както и да е, ще оставя това зад гърба си. Скоро няма да има значение какво мислиш за мен. 

- Не бях наясно, че досега си се притеснявала какво ще помисля за теб. - подигравателно отвърна Крисчън, допивайки поредната си чаша с вино, сетне наливайки си нова.

- Нищо не съм си измисляла, тъпа краво, но това няма да го обсъждам с теб. - изрече тя и се обърна към Крисчън. - Може ли да поговорим? Важно е.