Пътят за Цветово

Често обикалян от Сейра, Равен и Талесир

Евдемия обикаляше наоколо заедно с дракона си. Не помнеше да е идвала на това място, но изглеждаше някак пусто. 

Сейра се зарадва да види друг каелир на тази планета. Тя побърза да се приближи.
- Толкова се радвам да те видя. - втурна се тя и прегърна другата жена.

Евдемия беше сащисана. Тази жена какво си позволяваше? Елфката не отвърна на прегръдката ѝ.
- Не предполагах, че лисиците се държите толкова приятелски спрямо непознати. - изрече накрая княгинята.

Сейра наклони глава встрани.
- Защо не бих се държала приятелски, все пак споделяме една и съща съдба. Вярно е, че не се познаваме лично, но...

Евдемия сбърчи вежди. Тази жена знаеше какво преживява?
- Съжалявам да узная, че и ти си била проститутка-робиня, която е преследвана от обсебен ненормалник. - въздъхна елфката.

Сейра се стъписа.
- Какво?! Не съм била нищо подобно, имах предвид идването ни на тази планета. Как... Къде дори е било възможно да са се държали така с теб?! Това е ужасно!

Евдемия съвсем не я разбираше тази. От лудницата ли беше избягала?
- В това кралство се държат така с елфите, но тайно. - отвърна тя. - Идването ни на тази планета? Не помня елфите да са произлязли от другаде. 

- Какво е елфи? - полюбопитства Сейра. - Никога не съм чувала за подобна под-раса в Аурека. Всъщност... да не би да сте местна?

- Местна съм, да. Аз съм елф. Това е моята раса. Не се различавам много от човеците, освен дългите уши, вечната младост и дългия живот. - отвърна елфката. - Аурека твоята планета ли е?

Сейра кимна.
- Колко интересно, расата ти е доста сходна с моята. Точно така, аз съм каелир от Аурека. Ние сме планета, предимно обхваната от джунглести местности и вода. Бях издърпана тук чрез един от порталите на онзи негодник Каелориан. Проклети да бъдат алхимичните му експерименти.

Евдемия бегло се усмихна.
- Моята раса също живее предимно из горите. Много добре се разбираме с животните, но уви, човеците изглежда много ни мразят, дори не мога да разбера защо. Тъмните елфи са много по-ужасни от нас. - въздъхна елфката. - Каелориан? Алхимия? Преди време и тук бе проведен алхимичен експеримент...

- Това звучи ужасно и много съжалявам, че се отнасят така с вас на тази планета. - наведе глава жената. - Каелориан Вейр е алхимик от Солария, те твърдят, че също го издирват заради експериментите му с човешки характери, но не можем да бъдем съвсем сигурни, дали казват истината. Познат ли Ви се струва подобен експеримент?

Евдемия се изсмя.
- Уви, да. Точно такъв експеримент бе проведен тук, но нямах представа от кого точно. Получих различна самоличност, която управлявах за известно време. 

Сейра се ужаси от чутото.
- Значи Солария не са излъгали. Остава само да разберем дали са искрени в твърдението си, че не са замесени. Надявам се, че ако го видите или знаете къде е, незабавно ще споделите. Имате ли представа как бихме могли да го открием?

- Опасявам се, че тук не мога да ви помогна. Та аз току-що научих името му, дори не знам как изглежда. - въздъхна елфката. - Всъщност, чух че се издирва някакво чудовище на име Солвар. 

Сейра въздъхна отново, алхимикът добре се беше скрил.
- Солвар? Аз пуснах молбата за залавянето на този горски хищник от Аурека. Не може да вирее на други видове земи, но не съм сигурна къде тук има гори. Не е в тази местност Цветово, само това мога със сигурност да Ви кажа. Всъщност, имате ли комуникатор?

- Не. - отвърна елфката. - Гористи местности, ясно. 

- Ето, вземете един. Имам няколко резервни. - тя подаде на другата жена малко устройство. - Чрез него ще можете да се свържете и с други същества през интергалактическата мрежа. Може някой да помогне с повече насоки. - усмихна се жената-каелир.

- Благодаря. - усмихна се елфката. - Расата ви изглежда добронамерена. Все едно разговарях с посестрима елф. Ще проуча целта ти малко повече.
Евдемия реши да се свърже с други чрез този комуникатор. Надяваше се те да знаят повече.