Пътят за Цветово

Често обикалян от Сейра, Равен и Талесир

Евдемия обикаляше наоколо заедно с дракона си. Не помнеше да е идвала на това място, но изглеждаше някак пусто. 

Сейра се зарадва да види друг каелир на тази планета. Тя побърза да се приближи.
- Толкова се радвам да те видя. - втурна се тя и прегърна другата жена.

Евдемия беше сащисана. Тази жена какво си позволяваше? Елфката не отвърна на прегръдката ѝ.
- Не предполагах, че лисиците се държите толкова приятелски спрямо непознати. - изрече накрая княгинята.

Сейра наклони глава встрани.
- Защо не бих се държала приятелски, все пак споделяме една и съща съдба. Вярно е, че не се познаваме лично, но...

Евдемия сбърчи вежди. Тази жена знаеше какво преживява?
- Съжалявам да узная, че и ти си била проститутка-робиня, която е преследвана от обсебен ненормалник. - въздъхна елфката.

Сейра се стъписа.
- Какво?! Не съм била нищо подобно, имах предвид идването ни на тази планета. Как... Къде дори е било възможно да са се държали така с теб?! Това е ужасно!

Евдемия съвсем не я разбираше тази. От лудницата ли беше избягала?
- В това кралство се държат така с елфите, но тайно. - отвърна тя. - Идването ни на тази планета? Не помня елфите да са произлязли от другаде. 

- Какво е елфи? - полюбопитства Сейра. - Никога не съм чувала за подобна под-раса в Аурека. Всъщност... да не би да сте местна?

- Местна съм, да. Аз съм елф. Това е моята раса. Не се различавам много от човеците, освен дългите уши, вечната младост и дългия живот. - отвърна елфката. - Аурека твоята планета ли е?

Сейра кимна.
- Колко интересно, расата ти е доста сходна с моята. Точно така, аз съм каелир от Аурека. Ние сме планета, предимно обхваната от джунглести местности и вода. Бях издърпана тук чрез един от порталите на онзи негодник Каелориан. Проклети да бъдат алхимичните му експерименти.

Евдемия бегло се усмихна.
- Моята раса също живее предимно из горите. Много добре се разбираме с животните, но уви, човеците изглежда много ни мразят, дори не мога да разбера защо. Тъмните елфи са много по-ужасни от нас. - въздъхна елфката. - Каелориан? Алхимия? Преди време и тук бе проведен алхимичен експеримент...

- Това звучи ужасно и много съжалявам, че се отнасят така с вас на тази планета. - наведе глава жената. - Каелориан Вейр е алхимик от Солария, те твърдят, че също го издирват заради експериментите му с човешки характери, но не можем да бъдем съвсем сигурни, дали казват истината. Познат ли Ви се струва подобен експеримент?

Евдемия се изсмя.
- Уви, да. Точно такъв експеримент бе проведен тук, но нямах представа от кого точно. Получих различна самоличност, която управлявах за известно време. 

Сейра се ужаси от чутото.
- Значи Солария не са излъгали. Остава само да разберем дали са искрени в твърдението си, че не са замесени. Надявам се, че ако го видите или знаете къде е, незабавно ще споделите. Имате ли представа как бихме могли да го открием?

- Опасявам се, че тук не мога да ви помогна. Та аз току-що научих името му, дори не знам как изглежда. - въздъхна елфката. - Всъщност, чух че се издирва някакво чудовище на име Солвар. 

Сейра въздъхна отново, алхимикът добре се беше скрил.
- Солвар? Аз пуснах молбата за залавянето на този горски хищник от Аурека. Не може да вирее на други видове земи, но не съм сигурна къде тук има гори. Не е в тази местност Цветово, само това мога със сигурност да Ви кажа. Всъщност, имате ли комуникатор?

- Не. - отвърна елфката. - Гористи местности, ясно. 

- Ето, вземете един. Имам няколко резервни. - тя подаде на другата жена малко устройство. - Чрез него ще можете да се свържете и с други същества през интергалактическата мрежа. Може някой да помогне с повече насоки. - усмихна се жената-каелир.

- Благодаря. - усмихна се елфката. - Расата ви изглежда добронамерена. Все едно разговарях с посестрима елф. Ще проуча целта ти малко повече.
Евдемия реши да се свърже с други чрез този комуникатор. Надяваше се те да знаят повече. 

Конър доди в тоз умрял квартал. Оня шибан педал Блейд не спря да му надува главата, че тряя да почне да изпълнява събитието. Тъмния елф са чудеше дали не е добре просто да избяга от тука и да отвлече шибаната мръсница Силиа след известно време. 

Равен обикаляше тази странна местност Цветово, тъй като първоначално реши, че прилича най-много на родната му планета Аурека, но бързо установи, че е сгрешил. Мъжът видя странен на цвят каелир и се приближи до него.
- Здравей. Какво се е случило с теб? - полюбопитства той.

- Ко да се е случило ве? - неразбиращо попита Конър. - Освен, че оня шибан педал Блейд ме излъга за тая шибан брак, нищо. Мръсницата Силиа продължава да си вей гъза по някви шибаняци. 

Равен много се изненада, не беше чувал нито едно от тези имена, макар и естествено да не познаваше всички жители на Аурека, имената не звучаха като такива, характерни за тяхната планета.
- Не това. - поклати глава мъжът-вълк. - Имах предвид цвета на кожата ти. Защо е такъв?

- Аве ти луд ли си ве? Аз съм тъмен елф, какъв да е? - изсумтя Конър. - Няма да съм бял кат онез другите шибаняци.