Пътят за Цветово

- Тъмен елф? - Равен разбра, че е сгрешил в преценката си. - Значи сте местен?

- Да. - отвърна Конър. - Макар и по тез шибани земи да няма други тъмни елфи.

- Интересно. Аз съм Равен Харрек, от планетата Аурека. След като сте местен, случайно виждали ли сте наоколо един белокос алхимик? Вероятно може да сте чували за експериментите, които провежда с човешки характери.

- Не съм виждал такъв, ама помня, че участвах в някъв шибан експеримент със смяна на самоличности. - извъртя очи Конър.

Равен се изненада, явно Каелориан Вейр наистина беше използвал тази планета, това обясняваше странните портали, водещи до това място.
- Значи знаете за какво става въпрос? Това е чудесно, издирваме го от доста време, трябва да ни помогнете да го хванем! - настоя мъжът.

- Да бе, как пък не. Нищо не знам за тоз не ме и интересува, стига шибаната мръсница Силиа да не е замесена. - отвърна Конър. - Ако намериш начин да ме отървеш от тоз шибан педал Блейд, щи помогна, иначе не.

- Чакайте малко, кои са тези Блейд и Силиа, не престанахте да ги споменавате. Какво общо имат тези двама души?

- Нямат, то само туй остана и те да имат общо. Шибаната мръсница Силиа е мойта жена, а шибания педал Блейд е лъжлива мърша, която ме излъга, че ако сме женени само една година, ще напрай мръсницата моя. Не стана и ся тряя да са отърва от него.

Равен не разбираше как това този странен мъж да сключи брак с друг би довело до това някаква жена да стане негова съпруга.
- Прощавайте, но как сте се излъгал по подобно обещание? - не можа да сдържи любопитството си мъжа. - Не звучи логично мъж, който желае да му станете съпруг да Ви помага да спечелите жена след това.

- И той не е искал, шибания ми баща го напрай цялото туй нещо. Ама и двамата са шибаняци и още нищо не праят по въпроса шибаната мръсница да са върне при мене. - изсумтя тъмния елф. 

Равен направи заключение, че вероятно местното население не е добре развито, след като подобни отношения се случваха при тях. Каелирът въздъхна и загуби надежда, че ще получат помощ от местните с каквото и да било.
- Ясно. Добре, ще Ви оставя да вървите по пътя си тогава. - понечи да си тръгне той.

- Чакай малко ве. Тука търся едно чудовище Ратул. Да си го мяркал? 

- Ратул... - отнесено отвърна Равен. Този нямаше никакъв шанс да се справи срещу него, предвид интелекта си. - За съжаление не съм го виждал, инак сам щях да го убия. Мога да Ви кажа единствено, че се крие в пещери и да ви дам това. - той подаде в ръцете на тъмния елф малко устройство. - Чрез това можете да се свържете с други същества и да попитате и там. Може би друг ще знае повече.

- Хубу, хубу. - отвърна тъмния елф. Тряяше ся да го търси туй нещо.

Равен въздъхна. Знаеше, че изпраща този мъж на сигурна смърт, но не можеше да предпази всички в крайна сметка.

Юки дойде да търси тук жената, пуснала обявата за чудовището. Надяваше се да е лесна битка за проклетия ѝ слаб дракон.

Сейра се разхождаше около табелата, когато с радост забеляза друг каелир. Този път вече беше сигурна! Тя се втурна към другата жена.
- Толкова се радвам да те видя! Освен Равен и аз, досега не бях срещала друг каелир на тази планета! - жизнерадостно възкликна тя.

Юки присви очи. Друга лисица? Още един от експериментите на онзи нещастник, навярно. Преди поне имаше съвестта да я уведоми, когато разреши на Зарган да експериментира с енергията ѝ.
- Кае-какво? С какви глупости ви пълнят главите онези нещастници? - изсумтя лисицата.

- Кои нещастници? Солария? - Сейра не разбираше думите на другата жена-каелир. - Наясно съм, че те само се преструват на наши съюзници, но в случая нямаме доказателства, за да твърдим че непременно са заговорничили с алхимика.

- За какво говориш? Коя е Солария и какъв алхимик? - извъртя очи Юки. - Нима Зарган счита себе си за алхимик? - подигравателно продължи лисицата.

Изражението на Сейра отново посърна. Нима за втори път се беше объркала? 
- Ти... местна ли си? - бавно попита жената, надявайки се другата жена да се е шегувала досега, макар и да подозираше, че това не е така.

- Не бих казала. - невъзмутимо отвърна Юки. - Но вероятно живея тук от повече време, в сравнение с теб.

- Значи не си каелир от Аурека, като мен... - въздъхна Сейра. По всичко изглеждаше, че единствено тя и Равен бяха издърпани на това странно място.

- Не съм каелир, нито съм от Аурека. Не ми е познато подобно кралство. Какво представлява? - Юки трябваше да разбере повече. Изглежда съществуваше земя, където подобна на нейната раса все още имаше шанс за живот.

Сейра поклати глава.
- Аурека не е кралство, а планета. Нашата раса каелири живее там, ние сме предимно хуманоиди с отличителни животински черти. Обичаме природата и зеленината. - отвърна Сейра. - Дори и да не си една от нас, определено бързо би се вписала там.