Пътят за Цветово

Конър доди в тоз умрял квартал. Оня шибан педал Блейд не спря да му надува главата, че тряя да почне да изпълнява събитието. Тъмния елф са чудеше дали не е добре просто да избяга от тука и да отвлече шибаната мръсница Силиа след известно време. 

Равен обикаляше тази странна местност Цветово, тъй като първоначално реши, че прилича най-много на родната му планета Аурека, но бързо установи, че е сгрешил. Мъжът видя странен на цвят каелир и се приближи до него.
- Здравей. Какво се е случило с теб? - полюбопитства той.

- Ко да се е случило ве? - неразбиращо попита Конър. - Освен, че оня шибан педал Блейд ме излъга за тая шибан брак, нищо. Мръсницата Силиа продължава да си вей гъза по някви шибаняци. 

Равен много се изненада, не беше чувал нито едно от тези имена, макар и естествено да не познаваше всички жители на Аурека, имената не звучаха като такива, характерни за тяхната планета.
- Не това. - поклати глава мъжът-вълк. - Имах предвид цвета на кожата ти. Защо е такъв?

- Аве ти луд ли си ве? Аз съм тъмен елф, какъв да е? - изсумтя Конър. - Няма да съм бял кат онез другите шибаняци. 

- Тъмен елф? - Равен разбра, че е сгрешил в преценката си. - Значи сте местен?

- Да. - отвърна Конър. - Макар и по тез шибани земи да няма други тъмни елфи.

- Интересно. Аз съм Равен Харрек, от планетата Аурека. След като сте местен, случайно виждали ли сте наоколо един белокос алхимик? Вероятно може да сте чували за експериментите, които провежда с човешки характери.

- Не съм виждал такъв, ама помня, че участвах в някъв шибан експеримент със смяна на самоличности. - извъртя очи Конър.

Равен се изненада, явно Каелориан Вейр наистина беше използвал тази планета, това обясняваше странните портали, водещи до това място.
- Значи знаете за какво става въпрос? Това е чудесно, издирваме го от доста време, трябва да ни помогнете да го хванем! - настоя мъжът.

- Да бе, как пък не. Нищо не знам за тоз не ме и интересува, стига шибаната мръсница Силиа да не е замесена. - отвърна Конър. - Ако намериш начин да ме отървеш от тоз шибан педал Блейд, щи помогна, иначе не.

- Чакайте малко, кои са тези Блейд и Силиа, не престанахте да ги споменавате. Какво общо имат тези двама души?

- Нямат, то само туй остана и те да имат общо. Шибаната мръсница Силиа е мойта жена, а шибания педал Блейд е лъжлива мърша, която ме излъга, че ако сме женени само една година, ще напрай мръсницата моя. Не стана и ся тряя да са отърва от него.

Равен не разбираше как това този странен мъж да сключи брак с друг би довело до това някаква жена да стане негова съпруга.
- Прощавайте, но как сте се излъгал по подобно обещание? - не можа да сдържи любопитството си мъжа. - Не звучи логично мъж, който желае да му станете съпруг да Ви помага да спечелите жена след това.

- И той не е искал, шибания ми баща го напрай цялото туй нещо. Ама и двамата са шибаняци и още нищо не праят по въпроса шибаната мръсница да са върне при мене. - изсумтя тъмния елф. 

Равен направи заключение, че вероятно местното население не е добре развито, след като подобни отношения се случваха при тях. Каелирът въздъхна и загуби надежда, че ще получат помощ от местните с каквото и да било.
- Ясно. Добре, ще Ви оставя да вървите по пътя си тогава. - понечи да си тръгне той.

- Чакай малко ве. Тука търся едно чудовище Ратул. Да си го мяркал? 

- Ратул... - отнесено отвърна Равен. Този нямаше никакъв шанс да се справи срещу него, предвид интелекта си. - За съжаление не съм го виждал, инак сам щях да го убия. Мога да Ви кажа единствено, че се крие в пещери и да ви дам това. - той подаде в ръцете на тъмния елф малко устройство. - Чрез това можете да се свържете с други същества и да попитате и там. Може би друг ще знае повече.

- Хубу, хубу. - отвърна тъмния елф. Тряяше ся да го търси туй нещо.

Равен въздъхна. Знаеше, че изпраща този мъж на сигурна смърт, но не можеше да предпази всички в крайна сметка.