Партито на Арус

Серена реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на останалите, след което се запъти към замъка си. Надяваше се, докато тези пришълци от други планети са тук, случайно да вземат да убият узурпаторката. Щяха да ѝ спестят малко работа.

"И аз му казах да се държи по-мило, но явно смята, че няма нищо лошо в поведението му спрямо теб.", сви рамене жената. 

Нана извъртя очи.
- Разбира се, той никога не вижда нищо лошо в поведението си. - отвърна тя. 

"И вас не ви разбирам, но няма значение.", въздъхна жената. 

Арус реши да се прибира. Все пак алхимикът трябваше да се върне в Шиера скоро и да предаде поръчките му на Ивет. В крайна сметка, търговецът не се интересуваше особено откъде идва този, в Шиера вероятно имаше много по-странни индивиди от него. 
- Звънчета, идвате ли с мен, или ви хареса тук прекалено много и смятате да останете. - провикна се той към Нана и Крисчън.

- Нас не ни разбираш? Какво имаш предвид? - възкликна Нана, игнорирайки Арус за момент.

"Че и вие сте странни. Един път изглеждате скарани, друг път сякаш си помагате. Бяхте заедно и на тази поляна сума ти дни.", засмя се Лилит. "Да се прибираме, по-добре." 

Афсол реши да си върви. Принцът пожела лека вечер на останалите и тръгна към дома си, следван от Аша и Силас. 

Халон реши да си върви. Надяваше се този алхимик да не им създава небивали проблеми. Елфът пожела лека вечер на който бе останал, след което се отправи към замъка си. 

- Не си помагаме в нищо, за щастие. - отвърна лисицата. - Арус ме подведе, както винаги, като удобно ми спести, че ще се наложи като част от организирането на това парти, да стоя тук с дни и да пазя корабите. Не исках да изгубя златото, затова се наложи да остана. 
Тя кимна и тръгна след Лилит, макар и да не разбираше защо Арус не спира да ги нарича "звънчета".

Крисчън въздъхна и тръгна след останалите. Плюсът от цялата работа бе, че най-сетне щеше да се прибере.

Каелориан прие предложението да се прибере с този търговец от юга. За да засили малко страха у новодошлите, смяташе скоро да "пусне" съвсем случайно няколко истински опасни звяра. Щяха да бъдат принудени да го оставят намира, в замяна на това да спасят животите си, както и тази планета.

Дейвид допи уискито си. Не мислеше, че вече може да стои на краката си. 

Иан се появи някъде из-зад храстите.
- Не помня да съм те виждал в такова състояние. - изрече мъжът и се подсмихна. 

Дейвид рязко се обърна. Част от алкохола напусна кръвта му. Мъжът съжали, че не бе взел оръжие със себе си. 
- Проклет кучи син! - извика Дейвид. - Как си могъл да сториш това с Катрин? Тя няма нищо общо, защо я намеси? 

Иан сви рамене, сетне се засмя.
- Отдавна пробвам жените, с които си бил. Даже не мога да разбера какво си намерил в повечето. - отвърна мъжът и отиде най-нахално да си налее чаша вино. - Добро е. Тези мизерници тук нямат хубав алкохол. 

Дейвид забеляза нож на масата и побърза да го вземе. Залитайки се приближи до Иан и опита да го нападне.
- Ще си платиш за стореното! - извика мъжът и замахна отново. 

- Това вече го чух. - засмя се Иан, докато отбягваше атаките на Дейвид. - О, моля ти се. Не си в състояние да ме победиш в битка. Да умреш ли искаш? 

- Можеше да дойдеш направо при мен, Катрин нямаше нищо общо! От сума ти време не съм с нея. - извика Дейвид и отново замахна с ножа. 
Проклетникът Иан беше доста пъргав и бързо успяваше да избегне атаките му. 

Иан откри удобен момент и изрита Дейвид в крака, карайки го да залитне назад. В следващия момент, ритна и ръката, в която държеше ножа, който падна и изхвърча някъде из тревата.
- Нямаше да я намесвам, но беше доста красива, затова реших да го сторя. - засмя се Иан. - И разбрах какво си харесал в нея - има тясна катеричка и още по-тесен задник. Как можех да не се възползвам от това, което тялото ѝ предлагаше?