Партито на Арус

- Съмнявам се, както се вижда е доста глуповата. - въздъхна Нана. - Госпожица Далия не е съвсем права за нея - аз вярвам, че всички тези несгоди наистина ѝ се случват, просто се случват, защото е тъпа.

- Не ми помага. Ако ми помагаха някви такива неща, щях да съм си намерил нещо. Тряя му пълно унищожение на тоз шибаняк. - отвърна Конър. - Хубу, да питам тогаз за друго. На тъпата ми жена и пълнят главата с тъпотии и тя ма заряза. Искам да са върне при мене ама упорства. Има ли отвара дет да я накара да обича само мене? 

"Не мога да кажа.", отвърна Лилит. "Не е особено приятно да си обикновен човек, не е особено приятно и да си кралска особа като гледам." 

- Има разбира се, даже това е най-лесната отвара за създаване. Толкова е елементарна, че повечето алхимици биха били обидени, ако получат подобна поръчка. Аз включително. - отвърна Каелориан.

- Не съм съгласна, че това са ѝ проблемите. Лилит, ти също си човек, а се оправяш прекрасно в живота. Нима като наемен убиец нямаш много повече врагове от нея? Не го вярвам.

- Предвид че не мога да си я напрая сам, ко да напрая... - изрече Конър. - Колко струва туй нещо? 

"Тук нямам никакви, защото не се занимавам особено. То и в родния ми град нямах особено.", сви рамене Лилит. "Нещата ѝ се случват предимно, щото не знае как да се забавлява." 

- Вероятно това е част от проблемите ѝ. Нали я видя, когато пазарувахме заедно, беше толкова скучна. - изкикоти се Нана.

- Не съм запознат все още с нормите на тази планета относно заплащането. Трябва да попиташ шефката ми. - отвърна алхимикът. Докато се увереше, че Солария ще го остави намира, трябваше да продължи да работи за Ивет.

Конър въздъхна. Тез бяха пълни тъпаци и те. Уж алхимици, бла бла, ама май за нищо не ставаха. 
- Все едно. 

Блейд се доближи до Конър и се засмя.
- Какво стана, съпруже? Намери ли решение на проблемите си? 

- Мълчи ве, педал шибан. Ще видиш ти един ден. 

- Аз всеки ден гледам, съпруже. Гледам какъв идиот си.
Блейд стисна Конър за ръката, сетне го замъкна към замъка. Никога нямаше да му се получи, каквото и да беше намислил. 

"На пазара не знам дали наистина ѝ бе скучно или просто компанията ни не ѝ хареса, но все едно. Странна е, така или иначе. Не виждам какво толкова харесва Крисчън в нея.", въздъхна Лилит. 

Юки реши да си тръгне, преди и онзи предател да е решил да дойде, все пак тази вечер се бяха случили достатъчно непредвидени неща. Тя пожела лека вечер, след което си тръгна.

- То на нея какво ли ѝ харесва, не ми казвай, че не забелязваш колко грубо се държи с всички, когато дойде на тези събирания. Наемният убиец предполагам просто харесва външния ѝ вид, то не виждам друго за харесване в нея честно казано. - сви рамене лисицата.

"Според него не е съвсем така, но да. И неговите странности край нямат.", изрече Лилит. 

Елвира реши да си върви. Някой ден щеше да натрие носа на проклетата дрипла Аша. Маркизата пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

- Ще ги пренебрегна, ако започне да се държи добре с мен. - отвърна Нана. - Поне вече не може да ме заплашва.

Евдемия реши да се прибира. Елфката пожела лека вечер на всички и тръгна към замъка си.