Партито на Арус

Блейд се доближи до Конър и се засмя.
- Какво стана, съпруже? Намери ли решение на проблемите си? 

- Мълчи ве, педал шибан. Ще видиш ти един ден. 

- Аз всеки ден гледам, съпруже. Гледам какъв идиот си.
Блейд стисна Конър за ръката, сетне го замъкна към замъка. Никога нямаше да му се получи, каквото и да беше намислил. 

"На пазара не знам дали наистина ѝ бе скучно или просто компанията ни не ѝ хареса, но все едно. Странна е, така или иначе. Не виждам какво толкова харесва Крисчън в нея.", въздъхна Лилит. 

Юки реши да си тръгне, преди и онзи предател да е решил да дойде, все пак тази вечер се бяха случили достатъчно непредвидени неща. Тя пожела лека вечер, след което си тръгна.

- То на нея какво ли ѝ харесва, не ми казвай, че не забелязваш колко грубо се държи с всички, когато дойде на тези събирания. Наемният убиец предполагам просто харесва външния ѝ вид, то не виждам друго за харесване в нея честно казано. - сви рамене лисицата.

"Според него не е съвсем така, но да. И неговите странности край нямат.", изрече Лилит. 

Елвира реши да си върви. Някой ден щеше да натрие носа на проклетата дрипла Аша. Маркизата пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

- Ще ги пренебрегна, ако започне да се държи добре с мен. - отвърна Нана. - Поне вече не може да ме заплашва.

Евдемия реши да се прибира. Елфката пожела лека вечер на всички и тръгна към замъка си.

Серена реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на останалите, след което се запъти към замъка си. Надяваше се, докато тези пришълци от други планети са тук, случайно да вземат да убият узурпаторката. Щяха да ѝ спестят малко работа.

"И аз му казах да се държи по-мило, но явно смята, че няма нищо лошо в поведението му спрямо теб.", сви рамене жената. 

Нана извъртя очи.
- Разбира се, той никога не вижда нищо лошо в поведението си. - отвърна тя. 

"И вас не ви разбирам, но няма значение.", въздъхна жената. 

Арус реши да се прибира. Все пак алхимикът трябваше да се върне в Шиера скоро и да предаде поръчките му на Ивет. В крайна сметка, търговецът не се интересуваше особено откъде идва този, в Шиера вероятно имаше много по-странни индивиди от него. 
- Звънчета, идвате ли с мен, или ви хареса тук прекалено много и смятате да останете. - провикна се той към Нана и Крисчън.

- Нас не ни разбираш? Какво имаш предвид? - възкликна Нана, игнорирайки Арус за момент.

"Че и вие сте странни. Един път изглеждате скарани, друг път сякаш си помагате. Бяхте заедно и на тази поляна сума ти дни.", засмя се Лилит. "Да се прибираме, по-добре." 

Афсол реши да си върви. Принцът пожела лека вечер на останалите и тръгна към дома си, следван от Аша и Силас. 

Халон реши да си върви. Надяваше се този алхимик да не им създава небивали проблеми. Елфът пожела лека вечер на който бе останал, след което се отправи към замъка си. 

- Не си помагаме в нищо, за щастие. - отвърна лисицата. - Арус ме подведе, както винаги, като удобно ми спести, че ще се наложи като част от организирането на това парти, да стоя тук с дни и да пазя корабите. Не исках да изгубя златото, затова се наложи да остана. 
Тя кимна и тръгна след Лилит, макар и да не разбираше защо Арус не спира да ги нарича "звънчета".

Крисчън въздъхна и тръгна след останалите. Плюсът от цялата работа бе, че най-сетне щеше да се прибере.

Каелориан прие предложението да се прибере с този търговец от юга. За да засили малко страха у новодошлите, смяташе скоро да "пусне" съвсем случайно няколко истински опасни звяра. Щяха да бъдат принудени да го оставят намира, в замяна на това да спасят животите си, както и тази планета.

Дейвид допи уискито си. Не мислеше, че вече може да стои на краката си. 

Иан се появи някъде из-зад храстите.
- Не помня да съм те виждал в такова състояние. - изрече мъжът и се подсмихна. 

Дейвид рязко се обърна. Част от алкохола напусна кръвта му. Мъжът съжали, че не бе взел оръжие със себе си. 
- Проклет кучи син! - извика Дейвид. - Как си могъл да сториш това с Катрин? Тя няма нищо общо, защо я намеси?