Партито на Арус

- Защото искам свобода. - невъзмутимо отвърна алхимикът. - Солария никога няма да ме остави да съществувам спокойно, трябваше да им извия ръцете по някакъв начин.

"Че толкова ли лоши са експериментите ти, че те издирват всички?"

- Според мен са съвсем нормални, даже предложих да им дам данните от експеримента с промяната на характери. Те не пожелаха и ме обявиха за издирване вместо това. - отвърна Каелориан.

Нана не желаеше да комуникира с този. Напомняше ѝ Зарган прекалено много. Лисицата отиде да си налее вино.

Лилит се замисли за момент. Този експеримент звучеше безобиден, но може би можеше да се използва за нещо по-лошо.
"Не мога да кажа как сънародниците ти възприемат нещата. Смяташ да останеш на нашата планета?" 

- Поне засега. Научих, че тук има и други алхимици, така че смятам, че присъствието ми няма да е толкова извън правилата за живот тук.

Каво плака океани тряаше да са прай хубаво нещо отвара гюзлем курвата кат пий и напрао да кляка да лигави на Каво чеповете.

"Ако решиш да се заселиш в Шиера, вероятно няма да е.", отвърна жената. 

- Точно там прекарах доста време след експеримента си тук. Интересно... място. - отвърна Каелориан.

Афсол можеше само да се надява този да не реши да ги въвлича в ужасни експерименти, иначе навярно нямаше да могат да се отърват от него. 

"Предполагам те устройва. Законите там малко не съществуват.", отвърна Лилит.  

- Намират се също така и доста... клиенти за услугите ми. - отвърна алхимикът. - Не е зле общо взето.

Нана се приближи до наемния убиец и Арус.
- Това ли беше изненадата? За това ли пазихме тези кораби толкова време?

"Предполагам хората там са наистина въодушевени от появата на някого като теб.", отвърна жената. 

- Признавам, че тази "изненада" този път изненада и мен. - засмя се Арус. - Аз наистина планирах да организирам съвсем обикновено събиране, както и да ги запозная с Каелориан. Нямах представа, че вече се познават и че онзи експеримент преди време е бил негово дело.

- В което няма нищо лошо. С удоволствие ще споделя опита си с тях.

- Прекрасно, само че не ме беше предупредил, че трябва да стоя тук с дни. Искам повече злато. - скръсти ръце лисицата.

- Това е лесна работа, красавице. - отвърна Арус и се обърна към бодигарда си. - Крис, защо не си ѝ дал вече? Къде са ти обноските? 

- Не бих се разпореждал с чужди пари, шефе. - отвърна Крисчън. - След като такава е волята ти, предполагам може да си вземе колкото иска, когато се приберем.

Силиа въздъхна. Лисици се мъкнеха една след друга, сега явно и някакви алхимици. Арус и Крисчън с чудесни хора се обграждаха. Принцесата се обърна към Розан и Катрин.
- Аз смятам да си вървя, на достатъчно глупости се нагледах на това парти. 

- Както кажете. - изрече Розан и погледна към Катрин. 

Катрин бе приключила с чудесната вечеря. Може и да бе само салата, но беше доста по-хубава от тази, която можеше да се направи с продуктите от Еритос. Момичето стана от мястото си и прие поканата на Силиа да си вървят. И без това не можеше да остане тук повече, идваше ѝ твърде много за първо излизане след станалото. 

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките и тръгна по света. Кат минаваши покрай курвата са изпърдя на сурата да си знай.

Силиа не каза нищо на никого. Тя, Катрин и Розан тръгнаха към замъка на графинята. 

Дейвид тежко въздъхна и продължи да пие от чашата си.