Партито на Арус

Лилит въздъхна.
"Може. Аз нямам нужда от подобни неща.", отвърна жената. "Дървото не те заслужава, но изглежда не искаш да разбереш това." 

Крисчън се засмя, сетне видя, че Арус най-сетне е благоволил да дойде. Дори не знаеше защо бе толкова важно да води тук чирак на Ивет. Той се обърна към Лилит.
- Не би ли следвало да е обратното? Аз съм обикновен бодигард, тя е принцеса. - засмя се той.

Не че не му хареса това, което стана с Борто, но Афсол беше още по-учуден. Кой беше пък този мъж? 

Брон разтърка очите си, все още не можеше да повярва на това, което виждаше. Нещастният соларийски алхимик реши най-спокойно да се появи. Велкарът се втурна срещу него.
- Ей сега ще го туря на майка ти, мръсен соларийски боклук. - крещеше Брон, докато бягаше към алхимика, с наострена брадва в ръце. 

"Като гледам не е да има особено значение.", изрече Лилит. "Ако много държеше на това, едва ли щеше да реши да има каквито и да е отношения с теб. Да не забравяме и Конър, който си е съвсем ненормален мизерник." 

Зениците на Маркус се разшириха от почуда. Трябваше да спре Брон, Каелоринан не можеше да умре, преди да бъде заловен и съден в Солария. Той също се втурна към събирането.
- Брон, спри веднага! Каелориан Вейр, арестувам те от името на Соларния конкордат! - обяви войникът.

Елвира се обърна срещу крещящия мъж и се изненада. Какво ставаше тук, за бога? 

- Предполагам си права. - Крисчън щеше да продължи разговора си с Лилит, но внезапната врява го накара да извърне поглед. Някакви непознати се втурнаха към... госта на Арус, когото изглежда познаваха. Наемният убиец не беше сигурен как да постъпи. Трябваше ли да пази и този мъж? Арус не му беше казвал. Той реши да изчака малко.

Розан бе готова да извади кинжала си, ако нещо се случи. Тя застана по-напред от Силиа и Катрин. Трябваше да реагира веднага.

- Мръдни се ве, пикльо соларийски. Нали ви знам, ще го "арестувате" и ще го пуснете обратно в Солария. Няма такива и на двамата сега ви падат главите! - изкрещя Брон и размаха брадвата си.

Лилит също извърна поглед към случващото се. Тези пък кои бяха? Изглеждаха леко познати. 

Каелориан наблюдаваше случващото се с беизразно лице. Той вдигна двата си пръста и Борто отново "оживя". Алхимикът постави създанието си пред себе си.

Арус наблюдаваше случващото се с недоумение. 
- Крис, това някаква твоя шега ли е? Тези приятели ли са ти? Отмъщаваш си, задето те оставих тук с лисичката? - засмя се той, макар и да имаше леки подозрения, че това е дело на бодигарда му.

Афсол побърза да се приближи до Елвира и да я избута зад гърба си. Не желаеше нещо да ѝ се случи, нито разбираше какво се случва. Дочу Солария и започна да навързва нещата. Нямаше особена представа кои са двамата мъже, но алхимикът този Каелориан Вейр ли беше? 
- Вече не разбирам какво става на това място. 

- Аз очаквах ти да ми кажеш повече. - отвърна Крисчън. - За пръв път ги виждам.

- Мале мале. - адски каза Каво и са кри зад на кончо гъзината.

Блейд беше заинтригуван от случващото се. Явно това беше мъжът, който бе отговорен за онзи експеримент. 

Юки въздъхна. Тя добре си спомняше нелепия експеримент. Ако се стигнеше до там, лично щеше да помогне на тези да убият алхимика, заслужаваше си го, заради това, на което я подложи с онази Изолде.

Конър тряяше да намери начин да остане насаме с тоз. Онъз тъпачка алхимичката не му беше дала отвара, тряяше да види дали тоз можеше да напрай нещо, с което да унищожи шибания педал Блейд и да си върне шибаната мръсница. 

Маркус избегна няколко удара от Брон, сетне използва оръжието си, за да отстреля брадвата на велкара. Трябваше да внимава, човеците по тези земи вероятно не бяха виждали автоматично оръжие досега, а момента не беше подходящ, за да отговаря на въпросите им.
- Каелориан Вейр, предай се, не прави това по-трудно. - нареди отново той.