Партито на Арус

"Момичето, което Борто нарани бях аз като Малена. На мен не ми пукаше особено какво точно се случва с нея. Самият експеримент не нарани мен пряко.", сви рамене Лилит.

Конър скръсти ръце.
- Туй беше най-шибания експеримент някога. Онъз Фара беше проста курва дет не спираше да си го слага с половината тука. - изсумтя тъмния елф. 

Юки въздъхна тежко. 
- Макар и да не ме е наранил, няма да излъжа ако кажа, че определено искам аз да те нараня, заради досадата, която изпитах, докато бях Изолде.

Катрин си спомни ужасния експеримент и как бе Клайд. Не искаше да говори за това, не искаше даже да си го помисля. 

- На мен ми се падна малко скучна персона. Побъркано момиче дето си говореше с някаква мишка. - отвърна Дейвид, завалвайки думите. - Не мога да кажа, че лично ме е засегнал експериментът. 

Силиа въздъхна.
- Селестия де Марли не беше лош човек, но не може да съдите според опита ни. Това, че не всички са пострадали, не ви оневинява. - отвърна принцесата. 

- Персонажите определено имаха своите странности. Бертолд беше странен, несъмнено, но не пострадах заради експеримента. Беше досаден. 

- Не съм пострадал лично, но Грун беше краен. Така и не разбрах защо толкова много ненавиждаше проституцията. - засмя се Блейд. 

Халон сви рамене.
- Рой не беше нищо особено. Не мога да кажа, че съм пострадал.

- Както виждате, от всички участници, само един не пожела да сподели и само още един твърди, че е бил наранен. - сви рамене Каелориан. - Борто беше провал, поради което господин Афсол, приемете извиненията ми. Опитвам се да го подобря. Но, както е видно, всички са живи и здрави. Не отричам, че престъпих правилата на Солария и приемам да бъда хвърлен в изгнание. Не бих имал против да остана на тази планета.

- Това не е твое решение! - отсече Маркус. - Дори и тези хора да са добре, това не означава, че няма да бъдеш съден според законите на конкордата! 

- То едни закони. - изплю се на земята Брон. - Искате само данните от експериментите, за да ги приложите на планети, които смятате да нападнете, като боклуците, които сте. 

Силиа не знаеше дали е добра идея да оставят този алхимик да се разхожда сред тях. Не че имаше особено против него, но ако историите на останалите бяха истина, тези портали и чудовищата, които прииждаха в териториите не бяха никак добра новина. 

- Опасявам се, че изборът ще бъде мой все пак. - отвърна най-спокойно алхимикът. - Отдавна знам за порталите, приемете извиненията ми и за тях. Ще се погрижа да бъдат затворени в най-кратък срок, както и да се приберете спокойно в родните си планети. Ако продължите да настоявате за залавянето ми обаче... съм инструктирал Арбитъра да се телепортира и да ме убие. Никога няма да се приберете вкъщи, а тази планета вероятно ще бъде разрушена от чудовищата, които ще преминат през порталите. Ще рискувате ли?

Арус беше още по-сигурен, че ако този остане, трябва да се погрижи да е в добри отношения с него. Изглежда историята му бе по-интересна, отколкото оригинално предполагаше.

- Мръсни соларийци! - макар и да беше гневен, Брон не можеше да рискува бъдещето на невинна планета, а и не можеше да си позволи да не се завърне в Морглас. - не си мислете, че няма да рапортувам това, когато се върна.
Той си тръгна и се запъти към онази таверна пак. Ако алхимикът посмееше да не си удържи на думата, лично щеше да му смаже главата.

Силиа въздъхна. Още един ненормалник, който щеше да се разкарва по тези земи. 

Маркус въздъхна. Прибирането в Солария беше приоритет. Трябваше да го обсъди с лидерите на конкордата.
- Засега ще оставим нещата така. Не си мисли, че ти се е разминало. - отвърна войникът и също си тръгна.

Елфката се учуди. Ако думите на алхимика бяха истина и тези хора не го арестуваха, за да се приберат, този наистина ли щеше да остане сред тях? 

"Това определено беше доста странно.", тихо изрече Лилит. 

- За пореден път ме изумява с какви хора поддържа контакти Арус. - засмя се Крисчън.

"Нямам представа какво ще правим. Освен да залавяме баунтита имахме и задачата да помогнем на тези хора да заловят алхимика.", въздъхна Лилит. "Изглежда ситуацията се усложни още повече." 

Дейвид в момента не го интересуваха проблемите на другите. Той отиде да си налее още една чаша уиски. 

- Можете да бъдете спокойни. - приближи се алхимикът към Лилит. - Нямам за цел да ви нараня, това би било непродуктивно. Ще затворя порталите в най-скоро време, а тези пришълци ще се приберат по домовете си.

"А защо изобщо си направил нещо подобно като цяло?", скръсти ръце Лилит.