Партито на Арус

Катрин от някъде дочу за "влаковеенето" в таверната. Момичето се престори, че заравя ръце в косите си, но вместо това запуши ушите си. Изобщо не желаеше да слуша и вижда неща на сексуална тематика. 

Борто не си спомняше твърде много случката. 
- Тая Кенди... Кажи ми поне, че не е била грозна като тебе.

"Добре, аз пак не мога да те разбера. Дори и да пожелае да поднови отношенията ви, ти ще се съгласиш?", вирна вежди Лилит. "Тя те обвини в изнасилване и ще решиш, че е добра идея да продължаваш да се срещаш с нея?" 

Афсол тръгна да казва нещо, но си спомни, че Борто виждаше само себе си като истински красив. Принцът въздъхна.
- Ще се наложи да те разочаровам тогава. - отвърна той. 

Крисчън поклати глава в отрицание. 
- Добре знаеш, че това беше недоразумение. Ако Силиа действително вярваше, че съм способен да извърша подобно нещо, разбира се, че бих се отдръпнал. Но това не е така. 

"И все пак.", изрече Лилит. "Донякъде е вярвала, че си ти. Кога е разбрала, че не е така, има ли значение?" 

Чутото накара Борто да изцъка с език.
- Ясно, значи грозна е била. Ужас. - отвърна той и започна да масажира ръката си. Отново усещаше странната болка.

Афсол нямаше представа какво да каже на този. Принцът реши да отиде и да си налее чаша уиски. Имаше нужда от нещо подобно. 

Елвира приближи Афсол.
- И кой беше този? 

- Борто. - тежко въздъхна Афсол и отпи голяма глътка от уискито си.
Нямаше ли вече да падне метеор на главите им и да си отиде от тоя свят вече? И това се наложи да изживее. 

Елвира не успя да сдържи смеха си. Спомни си колко зле се чувстваше Афсол заради стореното от Борто.
- Кармата е кучка, а? Няма само да страдам аз в тая нелепа ситуация, в която ни постави. - изрече жената и взе чашата със сока. - Да си знаеш. 

Афсол въздъхна. Разбираше гнева на Елвира, знаеше и през какво я накара да премине, докато стореното от Борто му влияяше. 

Силас дочуваше разговора между тия Крисчън и Лилит. Мъжът бе леко притеснен, но после му мина. Нямаше реално от какво да се притеснява повече. Онези хора явно нямаше да споделят информацията за него, а Ейда вече не бе сред живите, за да оставя бележки. "Никога няма да разберете.", помисли си мъжът. 

- Разбира се, че за мен има значение. Бих бил склонен да смята всичко по мой адрес, но не и това. - отвърна той. - Дори и да не желае да ме види повече, не мога да се примиря, че би ме виждала като насилник.

Силиа реши да си сложи салата и мезета в една чиния. Тя я напълни хубаво и се върна при Катрин.
- Нещо и за алкохола. - изрече принцесата и допълни чашата си с абсент. - Храни се, Катрин. 

Лилит поклати глава.
"А после твърдиш, че горката Нана ти е навредила. Милата госпожица Дърво уж е влюбена в теб, а посмя да стори това. Интересно."

- Дори и да не научих името на извършителя, от информацията, до която все пак успях да се добера знам, че действително съществува отвара, способна да причини подобни халюцинации.

- Благодаря, Силиа. - изрече момичето и заграби от салатата. Тук поне можеха да се нахранят с нещо хубаво. 

Арус дойде, заедно с госта си. Този път Далия бе решила да не присъства, особено след като по-рано през седмицата беше придружила Крисчън и Нана, сметна, че не желае да си причинява самото събитие. Търговецът жизнерадостно поздрави всички.
- Радвам се, че се забавлявате скъпи мои звънчета. Позволих си да доведа моят нов съдружник, работи при нашата любима Ивет, така че смятам, че всички можем да се доверим на услугите му, що се отнася до алхимия. - усмихна се той.

Каелориан не се представи, нито поздрави. Така или иначе добре познаваше повечето от тези хора.
- Ела тук. - кимна той и подкани Борто с пръст да се приближи до него. Като в транс, мъжът закрачи към "господаря" си, изпълнявайки заповедта. Белокосият мъж щракна с пръсти и Борто се свлече на земята.