Партито на Арус

Лилит също извърна поглед към случващото се. Тези пък кои бяха? Изглеждаха леко познати. 

Каелориан наблюдаваше случващото се с беизразно лице. Той вдигна двата си пръста и Борто отново "оживя". Алхимикът постави създанието си пред себе си.

Арус наблюдаваше случващото се с недоумение. 
- Крис, това някаква твоя шега ли е? Тези приятели ли са ти? Отмъщаваш си, задето те оставих тук с лисичката? - засмя се той, макар и да имаше леки подозрения, че това е дело на бодигарда му.

Афсол побърза да се приближи до Елвира и да я избута зад гърба си. Не желаеше нещо да ѝ се случи, нито разбираше какво се случва. Дочу Солария и започна да навързва нещата. Нямаше особена представа кои са двамата мъже, но алхимикът този Каелориан Вейр ли беше? 
- Вече не разбирам какво става на това място. 

- Аз очаквах ти да ми кажеш повече. - отвърна Крисчън. - За пръв път ги виждам.

- Мале мале. - адски каза Каво и са кри зад на кончо гъзината.

Блейд беше заинтригуван от случващото се. Явно това беше мъжът, който бе отговорен за онзи експеримент. 

Юки въздъхна. Тя добре си спомняше нелепия експеримент. Ако се стигнеше до там, лично щеше да помогне на тези да убият алхимика, заслужаваше си го, заради това, на което я подложи с онази Изолде.

Конър тряяше да намери начин да остане насаме с тоз. Онъз тъпачка алхимичката не му беше дала отвара, тряяше да види дали тоз можеше да напрай нещо, с което да унищожи шибания педал Блейд и да си върне шибаната мръсница. 

Маркус избегна няколко удара от Брон, сетне използва оръжието си, за да отстреля брадвата на велкара. Трябваше да внимава, човеците по тези земи вероятно не бяха виждали автоматично оръжие досега, а момента не беше подходящ, за да отговаря на въпросите им.
- Каелориан Вейр, предай се, не прави това по-трудно. - нареди отново той.

Силиа продължаваше да се храни, докато наблюдаваше случващото се. Изобщо не я интересуваше какво ще правят с този мъж, нито защо се появи сега. Нямаше представа и защо Арус бе замесен в това.

- Няма такива, нещастници! - Брон се изплю на земята, трябваше да се подготви по-добре, мръсните соларийци както винаги имаха най-модерната техника. Нямаше и съюзници на това проклето място. - Аз ще арестувам алхимика. Ще го върна в Морглас, да го осъдим там! 

- А не желаете ли да чуете моето мнение по въпроса? - със съвсем спокоен и равен тон промълви алхимикът.

- Аз лично не, соларийски боклук такъв! 

- Брон, просто млъквай. Така или иначе си сам тук. - отвърна Маркус. - Каелориан Вейр, каквото и да кажеш, ти си престъпник в очите на Солария. Едва ли можеш да си помогнеш с думи, предвид доказателствата срещу теб.

Аша нямаше абсолютно никаква представа кои са тези хора, нито какво се случваше. Принцесата въздъхна и доближи Силас. Трябваше да се изнижат от тук, ако нещата започнеха да стават напечени. 

- Разбира се, че мога. Все пак, тук са всички мои "деца", готови да свидетелстват в моя полза. - алхимикът обходи присъстващите с поглед.

Арус съвсем не разбираше какво се случва, но това все пак се бе оказало доста интересно.

- Какво имаш предвид? - присви очи войникът.

Силиа се учуди. Негови "деца" ли? Тоя какво смяташе да прави? 

- Нека те кажат. Всички участвали в моя малък експеримент са тук. Искам да използвам възможността, тъй като не съм ви виждал отдавна, да ви попитам искрено - нарани ли ви експериментът ми? Бъдете честни.

Каво говори.
- Але господине не ве ама тъз Кенди беши долен курволък напрао като курвата тряаши курвата да ми лигави на мене чепарете не аз да лигавя ве господине. - тъжливо каза Каво и рева реки.

- Всъщност, да. - включи се принцът. - Борто остави трайни следи върху психиката ми с отвратителното си поведение. Това, че трябваше да го изживея като себе си и да не мога да го предотвратя беше още по-ужасно. 

Серена се замисли.
- Технически, Джъд беше този, който беше наранен, не аз. - отвърна момичето.

Нана нямаше ни най-малка представа за какво говорят тези. Какви експерименти? Съвсем ли бяха полудели всички в Еритос?