Партито на Арус

"И все пак.", изрече Лилит. "Донякъде е вярвала, че си ти. Кога е разбрала, че не е така, има ли значение?" 

Чутото накара Борто да изцъка с език.
- Ясно, значи грозна е била. Ужас. - отвърна той и започна да масажира ръката си. Отново усещаше странната болка.

Афсол нямаше представа какво да каже на този. Принцът реши да отиде и да си налее чаша уиски. Имаше нужда от нещо подобно. 

Елвира приближи Афсол.
- И кой беше този? 

- Борто. - тежко въздъхна Афсол и отпи голяма глътка от уискито си.
Нямаше ли вече да падне метеор на главите им и да си отиде от тоя свят вече? И това се наложи да изживее. 

Елвира не успя да сдържи смеха си. Спомни си колко зле се чувстваше Афсол заради стореното от Борто.
- Кармата е кучка, а? Няма само да страдам аз в тая нелепа ситуация, в която ни постави. - изрече жената и взе чашата със сока. - Да си знаеш. 

Афсол въздъхна. Разбираше гнева на Елвира, знаеше и през какво я накара да премине, докато стореното от Борто му влияяше. 

Силас дочуваше разговора между тия Крисчън и Лилит. Мъжът бе леко притеснен, но после му мина. Нямаше реално от какво да се притеснява повече. Онези хора явно нямаше да споделят информацията за него, а Ейда вече не бе сред живите, за да оставя бележки. "Никога няма да разберете.", помисли си мъжът. 

- Разбира се, че за мен има значение. Бих бил склонен да смята всичко по мой адрес, но не и това. - отвърна той. - Дори и да не желае да ме види повече, не мога да се примиря, че би ме виждала като насилник.

Силиа реши да си сложи салата и мезета в една чиния. Тя я напълни хубаво и се върна при Катрин.
- Нещо и за алкохола. - изрече принцесата и допълни чашата си с абсент. - Храни се, Катрин. 

Лилит поклати глава.
"А после твърдиш, че горката Нана ти е навредила. Милата госпожица Дърво уж е влюбена в теб, а посмя да стори това. Интересно."

- Дори и да не научих името на извършителя, от информацията, до която все пак успях да се добера знам, че действително съществува отвара, способна да причини подобни халюцинации.

- Благодаря, Силиа. - изрече момичето и заграби от салатата. Тук поне можеха да се нахранят с нещо хубаво. 

Арус дойде, заедно с госта си. Този път Далия бе решила да не присъства, особено след като по-рано през седмицата беше придружила Крисчън и Нана, сметна, че не желае да си причинява самото събитие. Търговецът жизнерадостно поздрави всички.
- Радвам се, че се забавлявате скъпи мои звънчета. Позволих си да доведа моят нов съдружник, работи при нашата любима Ивет, така че смятам, че всички можем да се доверим на услугите му, що се отнася до алхимия. - усмихна се той.

Каелориан не се представи, нито поздрави. Така или иначе добре познаваше повечето от тези хора.
- Ела тук. - кимна той и подкани Борто с пръст да се приближи до него. Като в транс, мъжът закрачи към "господаря" си, изпълнявайки заповедта. Белокосият мъж щракна с пръсти и Борто се свлече на земята.

Лилит въздъхна.
"Може. Аз нямам нужда от подобни неща.", отвърна жената. "Дървото не те заслужава, но изглежда не искаш да разбереш това." 

Крисчън се засмя, сетне видя, че Арус най-сетне е благоволил да дойде. Дори не знаеше защо бе толкова важно да води тук чирак на Ивет. Той се обърна към Лилит.
- Не би ли следвало да е обратното? Аз съм обикновен бодигард, тя е принцеса. - засмя се той.

Не че не му хареса това, което стана с Борто, но Афсол беше още по-учуден. Кой беше пък този мъж? 

Брон разтърка очите си, все още не можеше да повярва на това, което виждаше. Нещастният соларийски алхимик реши най-спокойно да се появи. Велкарът се втурна срещу него.
- Ей сега ще го туря на майка ти, мръсен соларийски боклук. - крещеше Брон, докато бягаше към алхимика, с наострена брадва в ръце. 

"Като гледам не е да има особено значение.", изрече Лилит. "Ако много държеше на това, едва ли щеше да реши да има каквито и да е отношения с теб. Да не забравяме и Конър, който си е съвсем ненормален мизерник." 

Зениците на Маркус се разшириха от почуда. Трябваше да спре Брон, Каелоринан не можеше да умре, преди да бъде заловен и съден в Солария. Той също се втурна към събирането.
- Брон, спри веднага! Каелориан Вейр, арестувам те от името на Соларния конкордат! - обяви войникът.

Елвира се обърна срещу крещящия мъж и се изненада. Какво ставаше тук, за бога? 

- Предполагам си права. - Крисчън щеше да продължи разговора си с Лилит, но внезапната врява го накара да извърне поглед. Някакви непознати се втурнаха към... госта на Арус, когото изглежда познаваха. Наемният убиец не беше сигурен как да постъпи. Трябваше ли да пази и този мъж? Арус не му беше казвал. Той реши да изчака малко.

Розан бе готова да извади кинжала си, ако нещо се случи. Тя застана по-напред от Силиа и Катрин. Трябваше да реагира веднага.

- Мръдни се ве, пикльо соларийски. Нали ви знам, ще го "арестувате" и ще го пуснете обратно в Солария. Няма такива и на двамата сега ви падат главите! - изкрещя Брон и размаха брадвата си.