Партито на Арус

Нана въздъхна. След като разбра колко точно богат беше наемния убиец, не можеше да рискува да продължава да му дава поводи да я намрази.
- Лилит, не се притеснявай за мен. Благодаря ти все пак. Ти, за разлика от някои други наистина си загрижена. - усмихна се лисицата.

"Тогава не разбирам какво против компанията ѝ имаш.", отвърна жената. "Дори не взима скъпо."
Тя се обърна към Нана.
"Просто не го разбирам, това е. Търси невъобразимо прости същества като госпожица Дърво, но не може да оцени нещо наистина хубаво.“ 

Розан се обърна към Силиа.
- Виждала ли си този мъж, който говори с брат ти? 

- Е как ще не е от значение. - Борто се опита да си спомни познава ли го тоя и от къде точно, но не успяваше. Имаше бегъл спомен за някаква таверна. - Ти да не си бил в оная таверна? С проститутката? - попита мъжът. Не си спомняше цялата ситуация, дори самата мисъл за нея го караше да се погнусява, по неразбираеми за него причини. Сигурно проститутката бе била грозна.

Силиа обърна поглед към мъжа и се замисли.
- Изглежда познат, но не мога да се сетя къде съм го виждала точно. - отвърна принцесата. 

- Имам много против Нана и действията ѝ. - отвърна Крисчън. - Смятам обаче, че съм напълно способен да оценявам хубавите неща.

Афсол знаеше за какво става въпрос, но този изглежда не помнеше други неща.
- Не съм участвал в това. - отвърна принцът, което си беше така за него. 

Лилит въздъхна.
"Изглежда не си способен. Намираш за хубава Силиа, но не и Нана. Оценяваш нещо като Силиа, но не и Нана. Прощавай, ако не можем да те разберем." 

Борто присви очи. По някаква причина ръката често го болеше и изпитваше трудности да ходи до тоалетна, макар и привидно нищо да му нямаше. Тези болежки се бяха засилили откакто беше в компанията на тези.
- Абе нещо странно става тука. - той изгледа из-под вежда русокосия мъж.

"Да, това че седиш пред мен, например.", помисли си Афсол.
- Зависи какво имаш предвид. По тези земи често се случва да стават странни неща. 

Крисчън се усмихна.
- Чакай, кога съм казал, че не намирам Нана за хубава? Външният ѝ вид няма нищо общо с характера ѝ, за щастие. - засмя се мъжът. - А на Силиа какво ѝ е? Изглежда прекрасно и тази вечер, както винаги.

Дейвид пресуши и тази чаша, след което отиде да си налее още една. Вече му харесваше да пие, не разбираше защо почти никога не го правеше. 

- След като знайш за таверната, щом казваш че не си участвал, я разкажи там какво стана. Че честно казано и аз много не помня, а пък искам да навържа нещата. - попита Борто.

"О, моля ти се.", изрече Лилит и махна с ръка. "Боядисала си е косата в нещо странно. Жалък ход за търсене на внимание. Ако иска такова не трябва да се концентрира над външния си вид, а над това да задоволява хора." 

- И по този въпрос добре знаеш, че не съм съгласен с теб. Проблемите ми със Силиа нямат нищо общо с уменията ѝ да задоволява когото и да било. - отвърна Крсичън.

Афсол изсумтя.
- С Кенди и други присъстващи се увлякохте в някаква простотия. Чукахте се един друг, което беше наречено "влаковеене". - отвърна принцът. Трябваше да отиде при Матилда и да поиска да му направят лоботомия. 

"А, да, простотията, в която те обвинява. Това пък съвсем не го разбирам от къде ѝ го роди главата. Такъв човек така и не се намери.", сви рамене жената. "Как виждаш ти нещата от тук нататък, ако речем, че има такъв извършител и той бъде заловен?" 

Халон се зачуди какво му става на Дейвид. Никога не го бе виждал да пие такива количества алкохол за толкова кратко време. Елфът сви рамене, мъжът щеше да разкаже, ако искаше.

Каво са сети за хубавото нещо влаковеене ама тряаши на курвата да го праят с звънчетата. Каво жули пак чекии яко.

- Извършител със сигурност има, в това мога да те уверя, така че е просто въпрос на време да бъде заловен. - отвърна Крисчън. - А другото зависи от Силиа, не от мен. Тя е тази, която пожела да спре да комуникира с мен, не обратното.