Партито на Арус

Евдемия се засмя.
- Чудесно тогава. Мен не ме интересува, затова сам си решавай проблема със "селяните". 

- Прави каквото искаш, това не я засяга. - отвърна Афсол. - Между нас няма нищо, няма право да възразява. 

- Все пак, добре че дойдохте. - Нана се обърна към Лилит. - Беше същински кошмар да стоим тук с дни и да пазим тези кораби. На какво ли не се нагледах в това ужасно кралство.

Каво са източи на курвата на сурата и напрай среден пръст и пръдна. 

- Така е. Явно и между нас нямаше нищо, когато тя се домъкна в замъка ти и ти ме изгони заради нея. - изсумтя жената. Отново започваше да се ядосва. 

"Какво е станало?", полюбопитства Лилит. "И щом си била с него сама толкова време... не го ли забърса?"

Афсол разтърка чело. Това никога нямаше да спре.
- Знам, но нямаше как. Щяхте да се карате постоянно и щях да бъда принуден или да ви изгоня или да си тръгна. 

- И за да сте доволни всички, изрита мен. - повиши тон жената. - Глупавата ти причина за този брак е същинска глупост и скъпо ще си плащаш, задето не отказа! 

Афсол се усмихна.
- Ако ще е като онзи ден във вилата ти, нямам против. - тихо отвърна той. 
Щеше да изпие литри от този странен афродизиак, ако означаваше, че ще прекарва времето си в компанията на Елвира. 

- Какво ли не. - въздъхна Нана. - Първо някакъв беше убит от онази приятелка на Силиа. - лисицата посочи към Розан, тъй като не помнеше името ѝ. - После тя дойде, за да слушам колко много злато изкарва от проклетата си парфюмерия, само за да се окаже, че понеже е тъпа, го е изгубила. Накрая дойдоха някакви... - Нана се спря, спомняйки си за онзи странен "бог". - идиоти, които се бяга изгубили и при цялото ми добро намерение да ги упътя, май не успях. Относно другото, той не желае да ми плати, така че не, не съм. 

Маркизата скръсти ръце.
- Не мечтай толкова много. Подобно нещо никога повече няма да се случи! Паднах на нивото на любимата ти дрипла и се унизих да бъда с теб. - тихо изсумтя тя. 

Лилит въздъхна и погледна към Крисчън.
"Той направо се повреди, занимавайки се с госпожица Дърво. Вече мисля, че проблемът му няма оправяне, дори и тя един ден просто да изчезне." 

- Не говори така за себе си. Онова, което се случи беше най-нормално нещо между двама влюбени. - отвърна Афсол. 

Крисчън изцъка с език.
- Лилит, аз нямам никакви проблеми. Освен може би странните задачи, които Арус ми дава напоследък. - невъзмутимо отвърна той.

Докато се опитваше да локализира странния сигнал, Маркус долавяше и доста голяма част от разговорите на присъстващите, посредством свойството на комуникатора си да усилва звуци. Повечето бяха съвсем тривиални и не от значение. Изглежда това беше просто социално събитие. Дали не беше се заблудил?

Лилит се обърна към мъжа и го потупа по рамото.
"Имаш, проблеми и още как. Прекарал си толкова време сам в компанията на прекрасно същество като Нана и за миг не ти се е родила идеята да се разделиш с един милион, за да бъдеш с нея? Нещо наистина не ти е наред." 

Елвира изсумтя.
- Изобщо даже не говори за нас по този начин. Няма нищо такова. - изрече жената. 

Крисчън премигна с очи.
- С любимата ти приятелка до съвсем скоро бяхме в ужасни отношения, от всички куртизанки на света, защо бих платил точно на нея? - засмя се той.

Дейвид беше пресушил чашата си и отиде да си налее още една. Той погледна към Катрин, тя изобщо не гледаше към останалите. Стоеше встрани и просто се взираше някъде. Мъжът стисна ръка в юмрук, Иан трябваше да умре. Този път наистина. Той напълни чашата си почти до горе и отпи голяма глътка. 

"Защото си нямаш и на представа колко добра е расата ѝ в леглото.", изрече жената. "Заслужава си да опиташ."