Партито на Арус

Нана беше доволна, защото щеше да получи още злато, а и новината, че Силиа скоро ще умре също я радваше. Лисицата си наля нова чаша с вино.

Лилит доближи Нана.
"Изглеждаш радостна. Едва ли появата на този алхимик те радва толкова."

Халон доближи Дейвид.
- Забелязвам, че днес пиеш доста повече от онова, което изпиваш по принцип. Притеснява ли те нещо? 

- Не. - бързо отвърна Дейвид. - Добре съм си. 

Нана поклати глава.
- Не, алхимикът няма нищо общо. Даже ми напомня на някого, когото не желая да виждам в момента. - усмихна се лисицата. - Просто се радвам, защото ще получа още злато за всичките проблеми, които наемният убиец ми създаде. 

Лилит въздъхна.
"А можеше изобщо да не е така.", изрече жената. "Не го разбирам вече, но все едно." 

На Халон му се стори странно поведението на Дейвид, но ако имаше нещо, той може би щеше да сподели. Елфът сви рамене и си наля чаша бренди. 

- Нямам и намерение да го разбирам. - сви рамене Нана, и сниши гласа си. - Само че изкарва двеста милиона на месец и за разлика от тъпата си жена, не ги губи. Така че е в мой интерес да съм в добри отношения с него.

Конър приближи тоз алхимик.
- Аз искам само да та питам дали знайш нещо, дето може да убие безсмъртен шибаняк. - почна тъмния елф.

Лилит се засмя.
"От известно навреме насам чувам, че Арус е този, който предимно ти плаща. Също така, какво е станала с госпожица Дърво, че е изгубила толкова злато?" 

- Безсмъртието е относително понятие. - отвърна Каелориан. - Сам по себе си, ако някой е безсмъртен, то това би означавало, че не може да бъде убит. Това съвсем не означава, че не може да бъде наранен, разбира се. Въпросът е все пак доста абстрактен.

- Това е така, защото наемния убиец до съвсем скоро ми се сърдеше, задето разказах за нападението над онази Силиа. - намуси се Нана. - Нападнали са ѝ корабите някакви бандити, така става, като няма слуги, които да ѝ ги пазят.

- То и наранен не върши работа, възстановява се бързо. Искам нещо дето да може да прай пълно унищожение, а ако не тва, поне да се взриви на хиляди парчета и да не се събере. Предполагам нещо такоз ще е достатъчно. 

Лилит се засмя.
"Не мога да повярвам, че наистина е очаквала да не ѝ се случи подобно нещо.", изрече жената. "Предполагам за следващия път ще знае." 

Каелориан въздъхна. Това, което този наподобяващ деформиран каелир искаше, не трябваше да се случва на тази планета. Не можеше да им позволи да имат достъп до бомби.
- Не съществува подобна отвара. Но... Моят експеримент не Ви ли помага? Ако изпие достатъчно количество от отварата, ще приеме друга самоличност. Вярно е, че действието ще премине, но ще бъде в това състояние известно време.

- Съмнявам се, както се вижда е доста глуповата. - въздъхна Нана. - Госпожица Далия не е съвсем права за нея - аз вярвам, че всички тези несгоди наистина ѝ се случват, просто се случват, защото е тъпа.

- Не ми помага. Ако ми помагаха някви такива неща, щях да съм си намерил нещо. Тряя му пълно унищожение на тоз шибаняк. - отвърна Конър. - Хубу, да питам тогаз за друго. На тъпата ми жена и пълнят главата с тъпотии и тя ма заряза. Искам да са върне при мене ама упорства. Има ли отвара дет да я накара да обича само мене? 

"Не мога да кажа.", отвърна Лилит. "Не е особено приятно да си обикновен човек, не е особено приятно и да си кралска особа като гледам." 

- Има разбира се, даже това е най-лесната отвара за създаване. Толкова е елементарна, че повечето алхимици биха били обидени, ако получат подобна поръчка. Аз включително. - отвърна Каелориан.

- Не съм съгласна, че това са ѝ проблемите. Лилит, ти също си човек, а се оправяш прекрасно в живота. Нима като наемен убиец нямаш много повече врагове от нея? Не го вярвам.

- Предвид че не мога да си я напрая сам, ко да напрая... - изрече Конър. - Колко струва туй нещо? 

"Тук нямам никакви, защото не се занимавам особено. То и в родния ми град нямах особено.", сви рамене Лилит. "Нещата ѝ се случват предимно, щото не знае как да се забавлява." 

- Вероятно това е част от проблемите ѝ. Нали я видя, когато пазарувахме заедно, беше толкова скучна. - изкикоти се Нана.

- Не съм запознат все още с нормите на тази планета относно заплащането. Трябва да попиташ шефката ми. - отвърна алхимикът. Докато се увереше, че Солария ще го остави намира, трябваше да продължи да работи за Ивет.

Конър въздъхна. Тез бяха пълни тъпаци и те. Уж алхимици, бла бла, ама май за нищо не ставаха. 
- Все едно.