Резиденцията на лейди Кнов
Пищен палат, простиращ се във впечатляващи мащаби. Лейди Мадисън Кнов бе почетен член на гвардията в Кросфайър Муунлайт и кралството подобаващо ѝ се бе отблагодарило за дългите години вярна служба.
Арус беше поканен на прием в резиденцията на лейди Кнов. Търговецът пристигна, заедно с Далия и Крисчън, като беше решил да покани и Нана. За негово съжаление, щом научи, че лисицата ще идва, Беатрис отказа да ги придружи.
Нана не беше посещавала досега тази къща, но собственичката изглежда беше някаква дъртофелница. Ако беше като онази нещастница в Еритос, Арус скъпо щеше да си плати.
Алиса беше поканена на прием в резиденцията на лейди Кнов от дъщеря ѝ Мари. Двете бяха приятелки и често се засичаха, когато жената дойдеше обратно в Кросфайър Муунлайт, обикновено за да пазарува. Тя се зарадва да види Крисчън сред присъстващите и му се усмихна в поздрав.
Мари забеляза още една жена с животински уши и реши, че точно като нея, сама ги е прикрепила към косата си. Тя се приближи и дръпна едното ѝ ухо. За изненада на момичето, то не помръдна.
- Какво беше това? - стъписа се Нана от внезапната болка, която изпита. - Защо..? - лисицата хвърли въпросителен поглед върху непознатата срещу себе си.
- Съжалявам, съжалявам. - наведе глава Мари. - Аз съм Мари Бекет-Кнов, дъщеря съм на собственичката.
Нана присви очи. Това момиче също беше йокай? Не усещаше различна енергия, но без уменията си, не можеше да бъде съвсем сигурна. Ако беше изключително силна, можеше да се прикрие.
- Как така си ѝ дъщеря, а имаш това...? - тя вдигна ръка, посочвайки ушите ѝ.
- Как така си ѝ дъщеря, а имаш това...? - тя вдигна ръка, посочвайки ушите ѝ.
- Не, те не са истински. - поклати глава момичето. - Затова сторих, каквото сторих. - ухили се тя. - Помислих, че и ти имаш същия вкус като мен. Но така или иначе си права, осиновена съм. Лейди Кнов не е истинската ми майка.
Нана реши да не влиза в подробности относно произхода си.
- Така е, моите са истински. Аз съм... магическа лисица, сравнително наскоро се преместих в това кралство. - отвърна тя.
- Така е, моите са истински. Аз съм... магическа лисица, сравнително наскоро се преместих в това кралство. - отвърна тя.
Мари не беше чувала за съществуването на подобно нещо, но от Алиса знаеше, че в Шиера има всякакви странни същества за продан по пазарите. Не беше изключено.
- Еха, интересно. Значи можеш да се превърнеш в лисица? - очите на младото момиче заблестяха.
- Еха, интересно. Значи можеш да се превърнеш в лисица? - очите на младото момиче заблестяха.
Нана се огледа наоколо.
- Бих могла, но... това място не е съвсем подходящо за да го сторя сега. - отвърна тя.
- Бих могла, но... това място не е съвсем подходящо за да го сторя сега. - отвърна тя.
- Не, разбира се, че не. Майка ми ще се стресне и без това. Къде живееш? Мога ли да дойда у вас, за да ми покажеш там? - с надежда в гласа попита Мари.
Нана не намираше това момиче за опасно, затова реши да отговори честно.
- Живея недалеч от тук. Къщата ми е близко до тази на търговеца на роби - Арус.
- Живея недалеч от тук. Къщата ми е близко до тази на търговеца на роби - Арус.
Мари се замисли за момент.
- Че то там няма много къщи. Има едно огромно имение, което беше на братовчед на кралицата, но отдавна беше за продан, никой не искаше да плати осемстотин милиона за... чакай ти там ли живееш? - учудено възкликна Мари.
- Че то там няма много къщи. Има едно огромно имение, което беше на братовчед на кралицата, но отдавна беше за продан, никой не искаше да плати осемстотин милиона за... чакай ти там ли живееш? - учудено възкликна Мари.
- Ехаа. Сега още повече искам да дойда. Може ли? Моля те, кажи ми че може!
Това място щеше да бъде повече от превъзходно за сбирки на клуба, но Мари не можеше да си позволи откупната му цена. А лейди Кнов никога нямаше да се съгласи да ѝ даде подобна сума.
Това място щеше да бъде повече от превъзходно за сбирки на клуба, но Мари не можеше да си позволи откупната му цена. А лейди Кнов никога нямаше да се съгласи да ѝ даде подобна сума.
(редактиран)
Нана въздъхна. Това момиче беше леко дразнещо, но не намираше нищо злонамерено в поведението ѝ.
- Защо да не може... - с пораженчески тон отвърна лисицата.
- Защо да не може... - с пораженчески тон отвърна лисицата.
- Благодаря ти! - плесна с ръце младото момиче. - О, съвсем забравих, извинявай! Дори не те попитах как се казваш.
Влез, за да отговориш.



