Резиденцията на лейди Кнов

- Това не попитах. - отвърна Мари. - Оказа се, че е някаква "магическа лисица", или поне така твърди. Но за разлика от моите декоративни такива, ушите на главата ѝ са истински, та съм склонна да вярвам, че не лъже. Не знам какво е магическа лисица, може би ти ще си виждала подобно нещо в Шиера.

Алиса се замисли.
- Не, не съм виждала по пазарите в Шиера да се продават подобни същества. Това разбира се не означава, че ги няма. Трябва да разбера повече. Ще се опитам да разговарям с нея лично. Благодаря ти все пак. - жената се надяваше да научи повече информация чрез приятелката си, но явно щеше да се наложи сама да се намеси.

Мари кимна и се върна при гостите. Интересът ѝ към тази лисица не бе престорен, наистина искаше да види къщата и истинската ѝ форма.

Мадисън доста се зарадва, когато видя Арус и финансовият му съветник на приема си. Предния път нелепата случка ѝ бе попречила да си уреди среща с него, но сега нищо нямаше да я спре.
- Здравейте господа. - поздрави ги възрастната дама, поднасяйки чашата си с вино за наздравица.

- Радвам се да Ви видя в добро здраве, милейди. - кимна Крисчън, също подавайки чашата си напред. - Арус доста често ми говори за Вас. - сръга го той с лакът.

- Честта е моя, милейди. - през зъби процеди Арус, хвърляйки леден поглед към Крисчън. - Толкова се радвам, че с годеницата ми успяхме да дойдем днес. - победоносно натърти той на думата "годеница", прокарвайки ръка по талията на кестенявокосата жена до себе си.

Далия беше изумена от нелепите думи на Арус, но не желаеше да прави сцени, особено на толкова изискано събитие, затова просто си замълча и се усмихна. 

- Прекрасни млади хора. - усмихна се Мадисън, отпивайки от виното си, сетне се обърна към чернокосия мъж. - Господине, аз се радвам, че Вие намерихте време да посетите тази клета старица. 

Арус едва успяваше да сдържи смеха си. Така му се падаше на Крис. Имаше още много път да извърви, преди да успее да го надиграе в тази игра.

- Как бих пропуснал, милейди? - учтиво отвърна Крисчън, оглеждайки се за изход от тази ситуация, препоръчително без да обиди една от доста влиятелните личности в кралството.

- Радвам се да го чуя. Честно да си призная, на тези години вече главата не ме слуша, съвсем не съм сигурна къде отива златото ми. - засмя се тя, играейки си с косата си. - Определено не бих отказала някой друг финансов съвет, когато сте свободен, разбира се.

На Арус му се наложи да се отдалечи, тъй като не бе възможно за него повече да сдържи смеха, който го напушваше.

Нана не подозираше за истинските намерения на тази дъртофелница. Лисицата обаче не разбираше кой би искал финансови съвети от наемния убиец, особено след като беше толкова злобен и стиснат?! Макар и да беше решила да не се занимава с никого от тях, тя реши да го злепостави в отмъщение за всичките заплахи досега.
- Госпожо, не си губете времето. Ако бях на Ваше място, не бих искала никакви съвети от този ужасен човек! - намеси се тя.

Мадисън се слиса от внезапното появяване на една от гостенките. Не беше сигурна кой я е поканил, тъй като тя определено не я познаваше.
- Защо говорите така, госпожо? - на свой ред попита старицата.

Крисчън видя в появата на Нана шанса си да се измъкне от това.
- За пореден път, госпожо, вината за случилото се със златото Ви не е моя. Вие бяхте тази, която не послуша нито един от съветите ми, поради което се намирате в това състояние в момента. - отвърна той.

Нана присви очи. За какво злато говореше този?
- Ти полудя ли? Ти беше този, който ме излъга! - скръсти ръце лисицата.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Но госпожо, моля Ви, бъдете разумна. Предупредих Ви, че ако вършите неща, от които не разбирате, ще пострадате след това. 

Нана вдигна показалеца си в укорение.
- Ето! Всички чуха как отново ме заплашваш! - изсмя се победоносно тя. - И не разбирам защо се преструваш, че не ме познаваш.

Алиса наблюдаваше случващото се с учудено изражение.

- Ни най-малко не целя да Ви заплашвам, госпожо Нана. - отвърна Крисчън. - Единственото, което желая е да не петните доброто ми име и професията ми.

- Ти сам каза неколкократно, че не те интересува репутацията ти, докато живя при мен. - отвърна лисицата. - След като си наемен убиец, не съм сигурна какво отношение очакваш от околните. - казвайки това Нана надигна чашата си с вино и я изля в лицето на наемния убиец, след което се отдалечи.

Мадисън се изненада безкрайно много от видяното, но подозираше, че историята не се свежда само до лоши финансови съвети. Възрастната жена въздъхна, този мъж явно имаше лош нрав в личен план и не си струваше. Беше останала с друго впечатление за него от предния прием, но като се замислеше, племенника на лорд Клемингс също уж беше възпитан млад мъж. Старицата отиде да си налее вино.

Крисчън почисти лицето си от виното, макар и Нана определено да бе "препродала" сцената, всъщност му беше помогнала.
- Благодаря ти за това. - приближи се той към нея.

Нана още повече не разбираше поведението на наемния убиец тази вечер.
- Ти съвсем ли полудя? Благодариш ми?! - гледаше го изумена лисицата.

- Ако не го беше сторила убедително, щях да имам по-големи проблеми. - отвърна той, след което се отдалечи.