Резиденцията на лейди Кнов

Нана присви очи. За какво злато говореше този?
- Ти полудя ли? Ти беше този, който ме излъга! - скръсти ръце лисицата.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Но госпожо, моля Ви, бъдете разумна. Предупредих Ви, че ако вършите неща, от които не разбирате, ще пострадате след това. 

Нана вдигна показалеца си в укорение.
- Ето! Всички чуха как отново ме заплашваш! - изсмя се победоносно тя. - И не разбирам защо се преструваш, че не ме познаваш.

Алиса наблюдаваше случващото се с учудено изражение.

- Ни най-малко не целя да Ви заплашвам, госпожо Нана. - отвърна Крисчън. - Единственото, което желая е да не петните доброто ми име и професията ми.

- Ти сам каза неколкократно, че не те интересува репутацията ти, докато живя при мен. - отвърна лисицата. - След като си наемен убиец, не съм сигурна какво отношение очакваш от околните. - казвайки това Нана надигна чашата си с вино и я изля в лицето на наемния убиец, след което се отдалечи.

Мадисън се изненада безкрайно много от видяното, но подозираше, че историята не се свежда само до лоши финансови съвети. Възрастната жена въздъхна, този мъж явно имаше лош нрав в личен план и не си струваше. Беше останала с друго впечатление за него от предния прием, но като се замислеше, племенника на лорд Клемингс също уж беше възпитан млад мъж. Старицата отиде да си налее вино.

Крисчън почисти лицето си от виното, макар и Нана определено да бе "препродала" сцената, всъщност му беше помогнала.
- Благодаря ти за това. - приближи се той към нея.

Нана още повече не разбираше поведението на наемния убиец тази вечер.
- Ти съвсем ли полудя? Благодариш ми?! - гледаше го изумена лисицата.

- Ако не го беше сторила убедително, щях да имам по-големи проблеми. - отвърна той, след което се отдалечи.

- Крис, това беше епично. Вече ще те взимам на абсолютно всички събития, на които присъствам. Лисичката ти също. - пляскайки с ръце се приближи към него Арус, заедно с Далия.

- Доближаваш се до пиклата си по мелодрами. Браво, ако продължаваш в този дух скоро ще започнат да те отвличат. - подигра се Далия.

- Далия, престани. - хвърли ѝ остър поглед Крисчън, сетне се обърна към Арус. - Ти трябваше да си на мое място тази вечер, но уви. Напоследък имам ужасен късмет.

Нана просто сметна, че наемният убиец съвсем е полудял и отиде да си налее нова чаша с вино. 

- Добре знаеш от кого си го прихванал. - ехидно се подсмихна Далия.

Алиса реши, че това е нейният шанс да разбере повече за тази Нана. Тя се приближи до нея.
- Интересно поведение... - тихо промълви жената.

Нана се обърна към непознатата гостенка на приема.
- Дълга история е, но от мен да знаеш, напълно си заслужи това, което му сторих. - отвърна Нана. - Той е ужасен човек.

- Наистина ли? - учудено възкликна Алиса. - Познавам Крис от доста време и трябва да призная, че никога не съм чувала да бъде описван като "ужасен".

- Не съм сигурна защо аз съм единствена, но с мен се държи ужасно от самото начало. Преди малко дори се преструваше, че не ме познава по някаква причина. - въздъхна лисицата.

- Странно. Името ти е Нана, нали така? - усмихна се Алиса. - Говори се, че имението в което живееш е подарък от него. Това лъжа ли е?