Резиденцията на лейди Кнов

- Крис, това беше епично. Вече ще те взимам на абсолютно всички събития, на които присъствам. Лисичката ти също. - пляскайки с ръце се приближи към него Арус, заедно с Далия.

- Доближаваш се до пиклата си по мелодрами. Браво, ако продължаваш в този дух скоро ще започнат да те отвличат. - подигра се Далия.

- Далия, престани. - хвърли ѝ остър поглед Крисчън, сетне се обърна към Арус. - Ти трябваше да си на мое място тази вечер, но уви. Напоследък имам ужасен късмет.

Нана просто сметна, че наемният убиец съвсем е полудял и отиде да си налее нова чаша с вино. 

- Добре знаеш от кого си го прихванал. - ехидно се подсмихна Далия.

Алиса реши, че това е нейният шанс да разбере повече за тази Нана. Тя се приближи до нея.
- Интересно поведение... - тихо промълви жената.

Нана се обърна към непознатата гостенка на приема.
- Дълга история е, но от мен да знаеш, напълно си заслужи това, което му сторих. - отвърна Нана. - Той е ужасен човек.

- Наистина ли? - учудено възкликна Алиса. - Познавам Крис от доста време и трябва да призная, че никога не съм чувала да бъде описван като "ужасен".

- Не съм сигурна защо аз съм единствена, но с мен се държи ужасно от самото начало. Преди малко дори се преструваше, че не ме познава по някаква причина. - въздъхна лисицата.

- Странно. Името ти е Нана, нали така? - усмихна се Алиса. - Говори се, че имението в което живееш е подарък от него. Това лъжа ли е?

Нана въздъхна ядно.
- Не е. Но всички разбирате това погрешно, макар и да не съм сигурна защо. - отвърна тя. - Наемният убиец ме мрази и този факт никога не се е променял. 

Алиса се чувстваше доста объркана.
- Прости ми ако не разбирам, но тази къща е доста скъпа. Как така твърдиш, че Крис те мрази, а същевременно потвърждаваш, че я е купил за теб. Защо?

- Защото му казах, че искам къща като на шефа му Арус. - невъзмутимо отвърна Нана.

- И той се съгласи, просто така? Но всъщност те мрази? - невярващо повтори Алиса.

- Да, точно така. - кимна утвърдително лисицата. - Едното няма нищо общо с другото.

- Наистина съм объркана. - въздъхна Алиса. Макар и Крис да бе лековерен, силно се съмняваше, че би направил толкова скъп подарък на жена, която истински мрази.

- Аз бях добронамерена и приятелски настроена, но той не го оцени. Всичко е заради онази Силиа, тя ме мрази дори повече от него, а той я слуша и в името на това да ѝ угоди, се държи ужасно с мен. - отвърна Нана.

Силиа? Това беше съвсем ново име.
- Коя е Силиа? Не съм сигурна, че познавам подобна жена. Бившата му господарка се казва Моника. - отвърна Алиса.

- Виждала съм Моника, но не говоря за нея. - поклати глава в отрицание Нана. - Силиа е жена му. Идва от Еритос и е също толкова ужасна, колкото него. Но то всички, които идват от Еритос са ужасни. 

- Еритос? - невярващо възкликна Алиса. - Съжалявам, но това е крайно необичайно. Как така Крис се е оженил за жена от северното кралство? Къде дори са се срещнали? - изненадата ѝ, че жената е от Еритос дори взе превес пред информацията, че Крис е женен.

- Нямам представа дали са женени, нито къде са се срещнали. - сви рамене Нана. - Той на всичкото отгоре твърди, че не са заедно, но както виждаш и от поведението му тази вечер, обича да лъже. Би било наивно да вярваш на наемни убийци така или иначе. 

Алиса нямаше друг избор, трябваше да каже на Нана истинската причина, поради която я бе заговорила.
- Добре, признавам, че и аз имах скрит мотив да дойда при теб. Преди години имах краткотрайна връзка с Крис и сега, след като се върнах за по-дълго тук, няма да крия, че се надявах да я подновим. Когато научих, че ти е направил толкова скъп подарък, бях се обезкуражила, но сега ти ми казваш, че има съпруга? И въпреки това продължава да се среща с куртизанки като теб? От скандала Ви по-рано дори спомена, че сте живяли заедно? 

Нана въздъхна тежко. 
- Казах, че не знам дали му е съпруга. - отвърна лисицата. - По същия начин не знам и с кого се среща, тъй като с мен определено не. Да сме живяли заедно е силно казано, той си беше наумил да ме тормози, като дори не ми разрешава право на лично пространство в собствения ми дом. Единствено знам, че слуша прищявките ѝ, поне що се отнася до това да ме заплашва, но той така или иначе не ме харесва. Това не означава, че непременно харесва нея много.  

Този разговор определено породи в главата на Алиса повече въпроси, отколкото отговори.
- А къде бих могла да открия тази жена - Силиа? - попита тя.

- Не си поставям за цел да следя местонахождението ѝ. Със сигурност можеш да я видиш на събиранията, които често се организират в покрайнините на Еритос. Не съм сигурна, че ти ги препоръчвам обаче, определено не са на нивото на този прием. Там всъщност можеш да видиш какво ли не.