Партито на Сандреа

Катрин кимна и нареди на Церсей да избълва огън върху трупа. След като драконът го стори и тялото лумна в пламъци, момичето реши да си върви. Надяваше се с времето всичко да се подреди добре за всички наранени в тази ужасна история. 

Дейвид реши да си върви. Той пожела лека вечер, на които животни бяха останали, след което си тръгна. 

Халон също реши да се прибира. Тази история беше ужасяваща, той мислеше, че е имал ужасни проблеми през годините. 

След като Афсол установи, че са останали само той, Елвира и Сандреа принцът се обърна към нея.
- Добре ли си? 

Елвира го зашлеви.
- Добре съм, да. Ти си виновен за това! - извика маркизата. - Още по време на уникалната ти сватба ти казах да изпепелиш тези хора. Така и не ме послуша. - тя се изсмя. - Божества, не мога да повярвам колко права съм била да искам това. 

- Съжалявам, че не те послушах. Щях да го направя, ако имах представа какви са намеренията им. Никога не съм подозирал, че могат да свършат подобни неща. - въздъхна той.

Елвира го зашлеви отново.
- Продължавай да ги защитаваш. То и какво да очаквам? Милата ти съпруга ти беше слабост. - изсумтя жената. - Не желая да те виждам.
Маркизата тръгна към дома си с бързи крачки. 

Афсол въздъхна тежко.
- Не трябваше да ме спасяваш от гнева на Силиа. - обърна се той към Сандреа. - Сестра ми никога няма да ми прости, Елвира навярно също, детето ми ще расте без баща си... чудесно просто.
Двамата със Сандреа тръгнаха към замъка. Нямаше представа как щеше да оправи тази каша.