Партито на Сандреа

Афсол въздъхна и взе камата на Розан, тъй като не носеше своята. Принцът застана срещу Силас и ръката му светкавично премина през гръкляна му, прерязвайки го. 

Силас се хвана за гърлото, но кръвта му се стичаше между пръстите му. Принцът се свлече на земята, умирайки бавно. 

- Предполагам няма да му го бутате. - изрече Розан. 
Силиа трябваше да нареди на Ерос да го изяде. Това щеше да бъде много по-прилягаща смърт за този. 

Крисчън остави на брата на Силиа да довърши Силас умишлено. В крайна сметка той бе най-потърпевш от случилото се, заслужаваше лично да отмъсти. 

Каво плака реки и си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките и тъжливо заязди да го бута на робините.

Развръзката на всичко случило се помогна на Алиса да си отговори на въпроса защо онази Силиа се бе държала толкова студено що се отнасяше до Крис. Отначало реши, че просто ревнува от куртизанката, но истината изглеждаше далеч по-жестока. Лилавокосата жена обаче се усмихна, това ѝ даваше огромно предимство.

- Е, предполагам проблемът ти се разреши. - отвърна Нана, обръщайки се към наемния убиец.

- Не съм чак такъв късметлия. - отвърна Крисчън. - Из тези територии обаче ако не е този, ще е друг. - той стрелна леден поглед към тъмния елф.

- Казах ти още от самото начало да не им обръщаш внимание. Още от дъртофелницата осъзнах, че повечето тук не са с всичкия си. - скръсти ръце Нана. - След като знаят истината, вече не си длъжен да си загрижен за тях.

Крисчън се замисли над думите на Нана. Изглежда лисицата беше права до известна степен. Прекаленото сближаване с тези хора му навличаше единствено внимание от абсолютно нестабилни индивиди. Накрая вместо да се осмелят да разчистят сметките си лично с него, всичко рефлектираше върху горката Силиа и близките ѝ. Тя не заслужаваше нищо от това. Нана беше досадна, откровено глупава и параноична, но на подобно нещо лесно се противодействаше.
- Така е. - въздъхна той.

Розан приближи тялото на Силас. Беше умрял негодникът.
- Силиа наистина трябваше да накара Ерос да го разкъса. - въздъхна жената. 

Катрин приближи Елвира.
- Съжалявам за всичко, което се е случило между вас. Кой наистина да предположи, че тези двамата са били толкова коварни? 

- Аз щях да го направя вместо онзи дракон. - отвърна Нана, обръщайки се към тази жена. - Заради него изтърпях толкова нелепости! 

Елвира въздъхна.
- Е, аз не веднъж предложих на Афсол да ги изпепели с драконите си и да реши този проблем, но той не ме послуша. - въздъхна жената. - Това действително е тежко. Нямам представа какво да очаквам от тук нататък. 

Розан беше чела писмото, но не помнеше нищо да се споменава за тази жена.
- На теб какво ти е сторил? Не помня да си била споменавана в онова писмо. 

Алиса реши да се възползва от момента и се приближи до Крисчън.
- Крис, толкова съжалявам. Наистина не знаех, че преминаваш през подобно нещо, ако ми беше казал, щях да разговарям с контактите си в Шиера. - усмихна се жената.

- Мисля, че трябва да поговориш със Силиа. - изрече Катрин. - Не мисля, че ѝ хареса особено да я игнорираш толкова много. 

Нана поклати глава.
- Нищо лично, никога нямаше да позволя подобно нещо. Заради неговите деяния обаче наемният убиец ми съсипваше живота в продължение на месеци! - извъртя очи Нана. 

Елвира чак сега си даде сметка, че откакто видяха Силиа под влиянието на опиум на онова парти наскоро, тя не бе разговаряла нито веднъж с нея. Маркизата тежко въздъхна.
- Права си. Мога само единствено да се моля тя да ми прости. 

- Никога не бих те тревожил с подобни неща. - поклати глава в отрицание мъжът. - А и Силас е търгувал с Арабела. Силно се съмнявам контактите ти да се простират чак до там, освен ако не желаеш и ти да ме изненадаш тази вечер.