Партито на Сандреа

- Сега доволен ли си? - приближи се лисицата до наемния убиец. - Получи каквото искаше. Не смяташ ли, че ми дължиш извинение?

- Та ти си се сдобил с тези отвари, за да постигнете целите си. Как хем си съгласен, хем не? 

Крисчън изгледа Нана с невярващ поглед.
- За какво говориш, в името на божествата? - изненадано възкликна той.

- Какво значение има вече? 

- Как за какво? За историята с нападението. - скръсти ръце Нана. - Сега вече всички знаят, че не си бил ти, нещата се наредиха идеално в твоя полза, както и в полза на онази Силиа. Само аз ненужно преминах през всички онези неприятности, за да ви помагам.

- Просто се опитвам да разбера откачената логика зад действията ти. Изглежда не мога. 

- Би било по-добре да не си припомняме как точно ни помогна. - саркастично подметна Крисчън. - Но нека ти отвърна, не смятам да ти се извинявам, не.

- Не се опитвай да разбереш това. - обади се Силиа и двамата с Ерос се обърнаха срещу Афсол. - Дай ми една причина и гледай да ми хареса, за да те оставя жив. 

Сандреа пристъпи към сестра си.
- Силиа, ядосана си му и с право, но не е това решението. - изрече той. - Аша и Силас искаха да изкопаят пропаст помежду ви и успяха. Убивайки го, ще им доставиш удоволствие. 

- Не е достатъчно добра причина. - поклати глава принцесата. - Защо да убия тях, а да оставя този предател жив? 

- Не съм и очаквала друго. - намуси се лисицата.

- Защото ти е брат. - отвърна Сандреа. - И защото не желая аз да съм потърпевшия от този конфликт, а това неминуемо ще се случи, ако го убиеш. Не искам да те мразя заради това, че си го убила в гнева си. Моля те. 

Юки въздъхна. Тази глупачка не знаеше истинското значение на думата предателство.

Силиа изсумтя. Ерос отвори паст срещу Афсол, но принцесата го спря.
- Бъди благодарен на Сандреа, че ще живееш, проклетнико. - изрече тя. - Не го заслужаваш. 
Не виждаше причина да остава тук повече. Съдбата на Силас не я интересуваше изобщо. Тя се качи на гърба на Ерос и му нареди да отлети. Трябваше да посети безлюдния остров. Изобщо не желаеше да остава тук и да си оправя отношенията с тези хора. 

След като се увери, че пиклата и чудовището ги няма, Далия въздъхна. Още щом се прибереше в Шиера, щеше да впрегне драконоубийците на дъртака, за да намерят начин да противодействат срещу това същество. Нямаше да позволи на пиклата един ден да я нападне изневиделица, както стори с тази жена тук.

Елвира най-сетне си позволи да диша. Жената за миг помисли, че Силиа ще убие и Афсол. 

Каво пада и става и плака океани искаши да прай въпросителната на Силия да дава картинката дет я помпят в гъзарете да си има ама Силия отязди и ся нямаши картинка. Каво плака тъжливо и горкиво.

- Дължиш извинение на всички ни. - обърна се Афсол към Силас. 

- Не дължа нищо на никого. - отвърна той. 

"Аз пък искам да знам как си се навил да спиш толкова пъти с това дърво.", въздъхна Лилит.